|
Например така:
На конгреса на партия "Българска социалдемокрация" Милен Велчев предложил да се сключи междупартийно споразумение за приоритетно финансиране на образованието. Времето и мястото на изявата не са случайни - преди 24 май и на форум, засвидетелствал огромното влияние на Александър Томовата формация. Несъмнено след този призив партийните лидери ще престанат да се въртят като хамстери по кръга НАТО - Кербала - ЕС - АЕЦ - Триполи - Бенгази - Централни хали - БНТ. Откликвайки, те
ще се юрнат на консенсуса, сякаш никога не са управлявали.
Каквито са си Блеъровци във външната политика, лесно ще станат такива и във вътрешната, за да занареждат: образование, образование, образование. Под мантрата пламенно ще лелеят новия образ на българските азбукарчета: "Милите! Вече не висят в геймнята, не се друсат по дискотеките, а същи финландчета - взират се в екраните на училищните лаптопи, пишат есета за присъединяването към ЕС и правата на животните, танцуват ръченици и танга в светли физкултурни салони. Първо в София, например във Факултето, а после в други градове и - защо не? - из селата".
Разбира се, верни на мисиите си,
политическите сили няма само да мечтаят.
Най-консенсуалната ще наблегне на майчиния език и либералното самосъзнание на цветята в букета от етноси.
СДС ще го удари на евроатлантически ценности, субсидиарност и езикови умения на средната класа.
БСП ще защитава конституционните пожелания за задължително образование, ще иска безплатни учебници и long life learning за пенсионери.
ОДС ще внедрява консервативни нагласи у гражданите чрез последните достижения на теологията и политикономията.
БЗНС (n+1) ще се застъпи за земеделие, републиканизъм и расово животновъдство.
Извън партийната си принадлежност депутати ще настояват за разширяване на образователната мрежа в избирателния им район с университет или поне колеж.
КНСБ и "Подкрепа" ще заплашат със стачка, ако учителските заплати останат под тези на сержант в полицията. Бойко Борисов ще защити сержантите.
Зорките неправителствени организации ще копи-пейснат проекти за образование на/в етнически, сексуални и религиозни малцинства.
По-конкретно всички ще искат компютри и обучение по западен език.
А НДСВ? То ще кима позитивно,
а с ръката на Милен Велчев ще внесе за одобрение поредния бюджет, изграден на принцип, който крепи всеки консенсус у нас - разпределение на средства според просто наличие на пари, хора и институции. Бюджетът ще бъде одобрен. Парите за образование ще са обидно малко - горе-долу колкото оборота на хипермаркет около западноевропейска столица. Със сигурност обаче ще се увеличават несимволично.
Няколко са източниците на тази сигурност.
Първо, по-малко ще са и хората. Удържайки ниска раждаемост вече тридесетина години, основната клетка на обществото още по-убедено ще сътрудничи на държавата за разширяване на кръга на несимволичните неползватели на бюджетни средства. При това не само с оглед на образованието. Сигурността, че наследникът ще подпомага след време с по някое евро или долар родителското тяло, винаги ще надхвърля доверието в НОИ и пенсионните фондове. Затова
семейните съвети все повече ще планират обучение и работа в чужбина.
Друг източник са гроздообразно отпадащите при всеки по-горен клас. Най-вече те са циганета, ала усилените процеси на интеграция ще засягат все повече турчета, българчета, китайчета, че дори арменчета и еврейчета. Училището на живота ще дава повече шансове за успех в дейности, по които учениците и без друго са по-подготвени от учителите си. Формални трудности по признаване на такова образование има, но с помощта на услугата "продажба на дипломи" държавата ще ги преодолее. Подкрепа, малко скръбна в личен план, ще дойде от преподавателското съсловие - броят на умиранията при високите възрастови групи никога не е за пренебрегване при връзването на бюджета.
Затова е любопитно
защо му е консенсус на финансовия министър? Та него го има!
Иначе някой щеше да се мъчи с информационни системи, ученически и студентски регистри; щеше да финансира държавни структури по изходни или потребителски критерии; щеше да закрие фабриките за дипломи; щеше да направи дори матурите. Щеше, ама не.
И с право, че току виж се развалил празникът, около който с балове и гуляи ще се яви новата зрелост на нацията, а с нея - истинският й интерес за наука и образование.
Честит 24 май!
