:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 437,083,627
Активни 88
Страници 42,412
За един ден 1,302,066
ЧОВЕК ОТ НАРОДА

Абитуриентката Евгения Пеева: Голямото предимство на моето поколение е, че сме отворени към света

Тази година в Харвард приеха две момичета от Американския колеж - Евгения и Александра. "Не съм се възгордяла. Това по никакъв начин не означава, че съм много по-качествен човек от който и да е друг, а просто съм успяла да покажа способностите си по необходимия начин", казва Евгения
снимка: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ
Родена съм на 25 август 1985 г. в София. Завърших основно образование в 142-о СОУ. Преди е било руска гимназия и имаше много добри преподаватели по руски. Затова и майка ми ме записа в паралелка с руски език, за което съм й много благодарна. Руският много се търси в западните страни и в Щатите. Много съм благодарна на родителите ми, защото през цялото време, докато учех в предишното училище, те ми осигуряваха възможност за извънучилищни занимания - ходех на допълнителни уроци по английски, на уроци по пиано, на уроци по рисуване, на танци - което ме разви като личност.

Заслугата да кандидатствам в Американския колеж е на майка ми. Аз лично в началото бях абсолютно против идеята да уча в частно училище. Просто ми се струваше безсмислено, след като бях достатъчно добра ученичка и знаех, че мога да изкарам достатъчно добри оценки, за да бъда приета в немската или в английската. Но тя ми каза, че от опит глава не боли и е добре да пробвам на всички места. Така че аз се готвих паралелно за кандидатстване както в езиковите гимназии, така и в колежа. Ходих на уроци по български и по математика, както повечето мои съученици в седми клас. Явих се и на изпита за колежа, и на изпита за езиковите гимназии. Първо си разбрах резултатите от колежа. Бях приета седма. После ми излязоха резултатите за езиковите и се оказа, че мога и в немската да се запиша, ако искам. Но вече бях решила, че немски не желая да уча и се записах в колежа.

--------------

Вероятно може да се влезе в такива елитни училища и без частни уроци. Например повечето ученици при нас, дошли от Софийската математическа гимназия, успяха да го направят без уроци - просто защото подготовката им по математика е изключително добра. А около 3/4 от изпита за колежа е математически и логически тест за интелигентност.

--------------

Но по принцип има ученици, които не са свикнали с тестовата система. А и писането на есе също не е проста задача. Така че определено хората с предварителна подготовка имат много по-добър шанс да влязат.

Американският колеж ми даде изключително много. Определено ми оправда очакванията. Колежът дава възможност да се развиваш всестранно. Друго хубаво нещо е голямата конкуренция. Която не пречи да възпиташ в себе си и ценности, като взаимопомощ и работа в екип. Може би пример за това сме аз и другото момиче от моя клас - Александра, която също е приета в Харвард. Защото ние двете наистина бяхме конкурентки по време на процеса на кандидатстване, но запазихме близките си взаимоотношения.

Главните ми извънкласни занимания бяха в мюзикъла и клуба по дебати. В представленията на училищния мюзикъл съм участвала през всичките пет години. Заниманията си в клуба по дебати започнах в 10 клас. Това страшно много ми помогна при кандидатстването в Харвард, а и в развитието ми като личност. Клубът за дебати в колежа е свързан с Национална асоциация "Дебати". В него научаваш как да работиш в екип в специализирана област, как да говориш пред хора, без да се притесняваш, как да контролираш поведението си, как да не се страхуваш от това, че някой те слуша, а да се опиташ да го убедиш с ясни доводи. Участвах в състезанието по публична реч миналата година и го спечелих. Това е може би едно от постиженията, с които се гордея най-много - защото темата, по която говорих, беше свързана с неспазването на законите в България.

------------

Причините за царящото беззаконие в България, които изтъкнах и в речта си, са, че самите хора сякаш нямат съзнанието, че има нужда да спазват законите. Защото корупцията, която цари и начинът, по който самите политици и общественици се отнасят към нея, не мотивира хората да спазват законите.

-------------

Този проблем ме вълнува изключително много. Надявам се един ден да мога да помогна това да се промени.

Заедно с моите съотборници, също от американския колеж, две поредни години печелихме националното състезание по дебати на английски език. От асоциацията ни избраха да представляваме България сред още 36 страни на международно състезание, което през 2002 г. беше организирано в Словакия, а през 2003-а - в Словения. Темите бяха свързани с Международния наказателен съд и с правата на жените и малцинствата. Кандидатстването ми в Харвард стана по каналния ред за кандидатстване в американски университети. В 11-и клас взех изпитите SAT 1, три броя SAT 2, а в 12-и клас взех TOЕFL. Имах достатъчно добри резултати, за да мога да бъда претендент за такова елитно училище в Америка. Имах две възможности да кандидатствам в Щатите - едната на ранно решение, когато подаваш документите си още през ноември, а втората - по нормалната процедура, т. нар. нормално решение, когато ги подаваш през декември.

-----------

При такъв тип кандидатстване човек се цели нависоко. Затова избрах Харвард, който заедно с Принстън и Йейл е сред топуниверситетите. Документите, които подадох, включваха резултатите ми от изпитите и резюме на различните извънкласни дейности, които съм имала - аз писах освен мюзикъл и дебати и пиано, на което свиря от 5-годишна, както и различните спортове, с които съм се занимавала.

----------------------

Изискваше се да се изпратят две учителски препоръки, както и една допълнителна. Аз помолих за препоръки учителките си по немски, г-жа Павлова, и по литература, г-жа Рангелова, както и директора на колежа, г-н Пърски. Освен тези препоръки трябваше да напишем и есе на свободна тема, нещо като "лично изявление", което да покаже какъв си като човек. Есето ми отне много време. Може би това беше най-трудното нещо в цялото подаване на документи. Направих около десет варианта. В крайна сметка се спрях на едно, в което описвах родителите си и себе си. Майка ми е доктор на математическите науки, а баща ми е архитект. Знам, че те са ми най-близките хора, на които винаги мога да разчитам за помощ. Себе си описах като човек, който не се отказва от целите, които си поставя. Предполагам, че това е наклонило везните в моя полза.

Месец след като изпратих документите получих имейл, че ще имам специално интервю. Такъв имейл изпратиха само още на 2 момичета от моето училище - при положение, че бяхме кандидатствали 17 човека. Стана ясно, че предстоящото интервю ще е изключително решаващо. Интервюира ме президентката на Харвардския клуб в България г-жа Луиза Дрюке, която е и председател на отдела за България към Върховния комисариат за бежанците на ООН. Това е една наистина невероятна жена, която ми направи страхотно впечатление. Предполагам, че нейната оценка за мен е била изключително важна за приемането ми.

----------

В Харвард смятам да съсредоточа усилията си в няколко посоки. Искам да взема няколко бизнескурса. Познанията по икономика са изключително важни, независимо с какво се занимаваш. Главният ми интерес е в областта на международната политика, отношения и право.

-----------

Също така са ми много любопитни източната култура, история, езици. Интересувам се и от история на изкуството.

Емиграцията е проблем, знам. Желанието на повечето ми съученици е да не се върнат в България. Става ми малко тъжно, понеже аз самата харесвам страната си. Мисля, че тя не е по-лоша от останалите страни. Просто се налага наистина хората да променят манталитета си. Може би най-тъжното нещо за България е, че всички са прекалено големи индивидуалисти. Не успяват да работят в екип. Не осъзнават, че само когато работят съвместно, могат да постигнат нещо добро не само за останалите, но и за себе си. Засега емиграцията наистина е изтичане на мозъци. Защото явно навън на хората им се предлагат по-добри възможности в личностен и професионален план. Но се надявам, че след като България стане член на международните институции, които ще я приобщят към западния свят, все повече млади българи ще започнат да се връщат в България или поне ще насочат усилията си в нейна полза.

Не обичам да си задавам въпроса как се виждам след 10 г. Аз съм човек, който обича разнообразието и промяната. Надявам се да съм успяла да се установя на някакво определено равнище в професионалната ми кариера, занимавайки се евентуално с международна политика или право.

Смятам, че не съм се възгордяла от приемането ми в Харвард. Това, че съм приета в Харвард, по никакъв начин не означава, че съм много по-качествен човек от който и да е друг. Просто означава, че съм успяла да покажа способностите си по необходимия начин.

Мисля, че едно от предимствата на моето поколение е това, че сме по-отворени към света. Новите информационни технологии, които са толкова разпространени сред младите, ни дават много по-общ поглед към целия свят. Главно това ни различава от поколението на нашите родители. Затова искам да уча международни отношения, защото вървим към един мултикултурен свят, в който трябва да умеем да общуваме с различните хора от различните държави. Светът наистина се глобализира. Този проблем много се разисква навсякъде. Глобализацията може да се разглежда от културна, политическа или икономическа гледна точка. Светът отдавна започна да се глобализира икономически. Това, предполагам, наистина е проблем пред по-малките държави и пред самите хора. Защото един ден може да се окаже, че големите фирми ръководят нас, малките хора. Но в културно отношение аз само мога да се радвам на глобализацията, защото винаги съм се интересувала от другите култури, от другите народи и светове, които не познавам. Колкото повече се глобализира светът, колкото повече връзки се създават между отделните държави, толкова повече хората общуват помежду си. А само чрез взаимното общуване те могат да достигнат до консенсус и да работят за някакво общо благо, а не да воюват помежду си. Така или иначе глобализацията е процес, който не бихме могли да спрем. Тя не може да се оцени еднозначно само като позитивна или само като негативна. Тя е естествен процес, който протича независимо от нашата намеса.
8
5156
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
21 Май 2004 22:06
Бравас! Ногу ентелегентно и симпатично девойче...


а инак... както, сметам, секи зане - СМГ rulez!!! ... най-доброто място по сички земни къкбета!!!
22 Май 2004 09:09
Една наистина интелигентна Балгарка!!Дано само след 5 години в Харвард не забрави родината си и се варне!
22 Май 2004 23:53
Дерзаи девоиче.Пред умния и интелигентен човек всички врати се разтварят.От все сърце ти желая успех.
23 Май 2004 19:12
Браво на момичето! Желая й пълен успех във всички начинания! Добре би било да се върне в България, след като завърши обучението си, но ясно съзнавам, че това е лично решение. И въпреки това, ще се радвам, ако се върне
24 Май 2004 12:35
Абе браво на баща и , че е успял да изкара отгоре по 3000 евро годишно за таксата. Иначе само така СМГ е върхът както и ПГ " Христо Ботев " в гр. Враца ама преди 25 години.
04 Декември 2011 21:53
Чета тази статия за Евгения след като прочетох други, публикувани съвсем наскоро и ми стана много приятно. Не само че се е върнала но ето и с какво се занимава: http://zaednovchas.bg/ Браво, Евгения!
04 Декември 2011 21:53
Чета тази статия за Евгения след като прочетох други, публикувани съвсем наскоро и ми стана много приятно. Не само че се е върнала но ето и с какво се занимава: http://zaednovchas.bg/ Браво, Евгения!
04 Декември 2011 21:53
Чета тази статия за Евгения след като прочетох други, публикувани съвсем наскоро и ми стана много приятно. Не само че се е върнала но ето и с какво се занимава: http://zaednovchas.bg/ Браво, Евгения!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД