:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,384,540
Активни 149
Страници 1,400
За един ден 1,302,066
Стара слава

Годишнина от "Битката на народите" събира трима президенти край Варна

Музеят "Владислав Варненчик" възнамерява да издигне паметник на загиналия полско-унгарски крал
Снимки: Авторът



На 5 ноември държавните глави на България, Полша и Унгария ще почетат паметта на хилядите воини, загубили живота си край Варна в последната битка на последния кръстоносен поход на Средновековието.

Музеят "Владислав Варненчик" е центърът на приготовленията за събитието. "Целите са ни много - да осигурим необходимите ни средства за честването, да издадем книга за "Битката на народите" и да успеем да дадем повече информация за битката край Варна и нейния печален край", обясняват Шанко Апостолов и Емилия Петкова от варненския музей. Има идея и да се вдигне паметник на младия полско-унгарски крал пред входа на музея. Проектът е бил дарен от тогавашния полски президент Мошчицки на българския цар Борис III като сватбен дар през 1930 г.

------------

На 10 ноември 1444 г. армията на полско-унгарския крал Владислав III Ягело е разгромена край Варна. Дори през най-мрачните години на петвековното робство българите от района поставят на мястото на християнската гибел дървени кръстове.



"Битката на народите" е последният кръстоносен поход



през Средновековието. Той поставя кървав край на стремежа за освобождение на народите в Югоизточна Европа.

В края на XIV в. значителна част от балканските територии падат в турски ръце. След Никополската битка през 1396 г. България губи окончателно своята независимост. Османските войски преминават Дунава и опустошават влашките и южноунгарските територии. През 1441 и 1442 г. трансилванският войвода Янош Хуняди разбива нахлулите османски турци. Победите му пораждат надежди за бъдеща успешна военна акция срещу завоевателите.

Подготовката за кампанията на християните започва със сключването на уния между Унгария и Полша през 1440 г. По силата на този договор кралят на Полша Владислав III е обявен и за унгарски крал. Той е роден на 31.Х.1424 г. и е първото дете от брака на полския крал и Велик литовски княз Владислав II Ягело и съпругата му София /Сонка/ Холшанска. Ягело бил 73-годишен, а София на 17 години, когато се ражда техният първи син Владислав.

През 1434 г. Владислав става наследствен крал на Полша. Шест години по-късно е сключена и унията с Унгария. 16-годишният Владислав се титулова така: "Владислав - крал на Унгария, Полша, Далмация, Кроация и Велик княз на Литва".

Римският папа Евгений IV дава благословията си за антиосманска кампания. Той отделя една пета от собствените си приходи за съоръжаването на сухопътен отряд от рицари-кръстоносци и флот, състоящ се от 22 венециански, дубровнишки и бургундски кораба, които да охраняват проливите.

Първият поход на 40-хилядната кралска армия с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди е успешен

- превзети са Ниш, Пирот и София



Заради суровата зима и липсата на провизии и фураж обаче походът е прекратен.

След временно примирие от юни до края на юли 1444 г. на 4 август крал Владислав обявява втори поход срещу османците. Християнската войска, потеглила от сборните пунктове Варадин и Темешвар (дн. Орадя и Тимишоара), наброява 16 хиляди войници, предимно унгарски трансилванци на Хуняди и отряди на верни кралски благородници от Полша. Придружава я табор, състоящ се от 2 хиляди бойни и обозни коли, поверени на чешки наемници-хусити. Присъединяват се също неголеми отряди на епископите: Симон Разгони от Егер, Ян Доминик от Варадин, Рафаел Херцег - босненски номинат, кардинал Юлиано Чезарини и войводите Михай Силаги и Франко Талоци с хървати. За състава на кръстоносния рицарски отряд, изпратен от папата, нищо подробно не се знае. Сърбите в този поход не участват. Липсват преки сведения за участие на босненци и словаци.

Между 18 и 22 септември армията е прехвърлена на десния бряг на Дунав при Оршова, а таборът - при Турну Северин.

При Никопол християнската армия се попълва от 4 хиляди влашки конници начело със сина на влашкия господар Влад Дракул. Тук вероятно се присъединява и отряд от рутени.

Армията се придвижва през Оряховица, Шумен, Мадара, Провадия, Петрич (Петрич кале при Разделна) към Варна.

Междувременно султан Мурад II, узнавайки за марша на Владислав III през слабо заселената Дунавска равнина, успява да събере 40-хилядна войска и



в пълна тайна, срещу огромен откуп в сребро и злато,



да я прехвърли през проливите на генуезки кораби от Пера.

В Източна Тракия към султана се присъединяват румелийските части и през Айтоския проход османската армия се насочва към Варненското поле.

На 9 ноември армията на крал Владислав се разполага на стан пред крепостните стени на Варна. Вечерта пристига съобщението, че голяма султанска армия се е разположила на по-изгодни позиции в подножието на Франгенското плато. Във военния съвет на краля надделява мнението сражението да се проведе въпреки неблагоприятните обстоятелства. Ръководството е възложено на Янош Хуняди.

Според сведенията на очевидци и хронисти християнската армия е построена в дъгообразна линия от брега на езерото до местността Планова. Дясното крило, което няма общо командване, е съставено от 5 отряда. Зад него като резерв е оставен още един отряд и чешкият табор.

Центърът на бойния ред се състои от два кралски отряда, командвани лично от краля, а за резерв Хуняди разполага бързоманеврените влашки конници. В състава на лявото крило влизат 5 унгарски отряда, командвани от Михай Силаги.

Бойният ред на турската войска се състои от няколко линии от азиатска и румелийска спахийска и тимариотска конница. Командващ лявото крило е Караджа паша, а на дясното - Дауд паша. Непосредствено зад първата линия на двата фланга са подредени спахии, чийто брой достига до 3000 души. В центъра около двете могили Мурад тепе и Санджак тепе (днес Мурадова и Владиславова могила) било разположено 10-хилядно еничарско каре, охраняващо султана. Непосредствено зад него се намира лагерът с палатките, обозните коли и камили.



Султанските войски обкръжават кралската армия



и пресичат възможните пътища за изход по суша.

След първата турска атака отряд християни отблъсква част от османлиите и се впуска в преследване. Следват го още два отряда. Тази тактическа грешка е използвана от анадолските спахии от левия фланг, които се нахвърлят върху дясното крило на сборната армия, като му нанасят разгромяващ удар. Отрядите безразборно се изтеглят към морето и тук много християни загиват в блатата.

Янош Хуняди и младият крал предприемат атака с двата кралски отряда и влашките конници срещу анадолските спахии. Пълководците разбиват анадолското крило и го обръщат в бягство. Власите се увличат и задминавайки еничарското каре, нахълтват в противниковия лагер, разгромяват го и се оттеглят от битката.

След успешния удар Хуняди и крал Владислав се завръщат в центъра, но численото превъзходство на неприятеля е голямо. Съветвайки краля да не предприема самостоятелни действия до неговото завръщане, Хуняди се насочва към лявото крило, където кипи ожесточен бой с променлив успех. Следва устремна атака на бронираните унгарски рицари и пълна дезорганизация на турската конница. В армията на султана настъпва смут. Много от османлиите смятат, че са загубили битката. Упехът на двата фланга окуражава младия крал и той, без да дочака Хуняди, предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Атаката на краля е стремителна и бърза. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. Скоро трябва да се срещнат лице в лице и да кръстосат меч и ятаган крал и султан.

В този момент кралският кон се спъва и кралят пада на земята. Еничаринът Коджа Хазър бързо се приближава и



с един удар на ятагана си отсича главата на краля



След това я поднася като подарък на султана. Последният заповядва на един конник да разнася набучената на копие кралска глава по цялото бойно поле.

Когато в оределия християнски лагер се разнася вестта за гибелта на крал Владислав, настъпва паника. Войниците започват безредно да отстъпват въпреки опитите на Хуняди да ги организира за контраатака и за отнемане тялото от противника.

На бойното поле намира гибелта си половината от кралската армия - около 10 000 войници, а неприятелят дава два пъти повече жертви.
2
1308
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
22 Май 2004 06:04
Крайно време беше да се популяризира тази битка, има още много в северо- източна България, ама много избирателно се действа.Например много преди Аспарух, 4 -ти век край Каварна , се е решила съдбата на Византийската корона и т.н.
23 Май 2004 14:37
Защо тази статия е в "Панаир, "мястото и е в "България"!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД