"Високите цени на петрола пораждат опасност за глобалния растеж". Това бе официалното изявление на финансовите министри на седемте най-мощни индустриални сили след срещата им в Ню Йорк на 22-23 май, което укроти скока на нефта. Въпреки мърморенето на колегите си от ОПЕК веднага след него световният балансьор - Саудитска Арабия, отговори на директивата с готовност да увеличи производството и предложи добивните квоти на ОПЕК да се увеличат с 2 млн. барела на ден - достатъчен сигнал за пазара да свали цените от пиковите 41.75 долара за барел до 37.50 долара. Пазарът обаче е неспокоен и



тревогите остават



Магическите заклинания на световните сили няма да помогнат, ако и в бъдеще потреблението на петролни продукти набъбва по-бързо от ръста на добивния капацитет. Още повече защото заявлението на първите финансисти от голямата седморка не е досущ точно. Скъпият петрол няма да забави световния растеж, а само ще преразпредели ефекта от него в полза на дузината страни, където са концентрирани стратегическите петролни резерви на света. И инвестициите в нови находища, и доходите от износа на нефт ще се насочат натам, където се намира незаменимата и нужна всекиму суровина. А това са (по обем на доказаните нефтени залежи) Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Кувейт, ОАЕ, Венецуела, Русия, Либия. Експертите са убедени, че



идва краят на евтиния петрол,



защото последното десетилетие на относително стабилни и ниски цени забави разработката на залежите. Веднага след приватизацията си руският нефтодобив премина на пълен капацитет и с 2.7 млрд. барела годишно производство Русия задмина Саудитска Арабия (2.5 млрд./г.) като пръв световен производител. Но в бъдеще новите мощности в Русия ще се пускат все по-бавно и ще струват все по-скъпо - с цената на нови тръбопроводи и сондажи на все по-труднодостъпни места. А светът вече използва почти 100% наличния капацитет за добив. Неизползваният резерв се оценява на 4-4.5 млн. барела на ден. А светът консумира на ден по 80 млн. барела. Резерв за добив няма, но пък



потреблението расте всеки месец;



най-големият потребител - САЩ, гори 7.2 млрд. барела на година, а за следващите 20 години се очаква потреблението да достигне 10 млрд. Япония и Китай си делят второто място на потребители с по 1.9 млрд. барела годишно. Прогнозите за Япония предвиждат нищожен ръст, но бурно развиващият се Китай вече слиза от велосипеда и възсяда автомобила. Той е и основен производител на полимери. Затова се смята, че потреблението на нефт в Средната държава ще се удвоява на по-малко от 5 години. Счита се, че максимумът на световното потребление ще бъде достигнат през 2036 г. при нива над 60 млрд. барела годишно. Изключено е нови добивни мощности, равностойни на нарастващото потребление, да се развиват при досегашната инвестиционна стойност. Няма съмнение, че ще расте и цената на концесиите и в крайна сметка - цената на добитата суровина. През следващите години страните, произвеждащи петрол, ще станат и основни



износители на инфлация



за целия консумиращ свят. Нефтът в земните недра няма да свърши, докато са живи и най-дълголетните сред родените на днешната дата. Но ще поскъпва средно с десетина процента всяка година. Струват ми се илюзорни опитите да се избегне тази подхранвана от цените на горивата инфлация. Светът по-скоро трябва да се замисли какво да прави с нея. Най-малкото, което може да сторят държавите по въпроса, е просто: ако не намалят, те поне не бива да усилват инфлационния ефект на поскъпващите горива. А късогледият европейски фискализъм в момента играе тъкмо ролята на



данъчен усилвател на инфлацията,



внасяна с горивата. Все по-скъпият нефт се облага с ДДС, т.е. инфлационният ефект се увеличава с 20% още на митницата. Добре че у нас акцизите са определени като твърда сума на тон и поне те не добавят инфлационен потенциал. В други държави обаче и акцизът е процент в продажните цени - като ДДС. Тъкмо в тези страни са най-шумни протестите срещу необмислено високото облагане на енергоносителите. Точно то е причината в Европа да наливаме най-скъпоценния бензин на света - двойно по-скъп от американския. Затова, ако перифразираме извода на финансовата Г-7, по-редно е да заключим: "Лакомото облагане на горивата поражда опасност за глобалния прогрес." Или поне за икономиката на Европа.