Партията на Иван Костов смело тръгна към историята - вероятно след година тя ще стане или пример за успешно реактивирал се отбор от политици, или ще намери тих пристан там, където отидоха десетките недодялани отрочета на СДС.

През последните години доста хора се самонарекоха политици. Много направиха приятелски сдружения, които регистрираха като партии вместо като ООД-та. Без да имат каквато и да е визия за бъдещето на държавата. После едни се изпокараха с други и на свой ред също регистрираха партии, които с нищо съществено не се отличаваха от заклеймените като непригодни. Тази псевдополитическа мания, този съвременен партизанлък отблъсна избирателите.

Мнозина смятат, че



Костов няма да има същата съдба, защото е велик политик



Феновете му го сравняват със Стамболов, а напоследък и с Иван Рилски. Истината е, че един докрай изкаран мандат (колкото и уникално за България явление да е това) не те прави велик. Истината е, че за да стане Костов голям, Демократи за силна България (ДСБ) трябва да се превърне от обект на чисто любопитство в реална партия.

Затова е рано за прогнози. Групата около Костов де юре е партия от вчера. Тепърва предстои да наложи работещо ръководство, действащи структури и ясни политически документи. А за да стане истинска партия, тя трябва да мине през огъня на изборите.

Разбира се, Демократи за силна България



не е ортодоксална структура



- нито една нова партия досега не е имала такъв силен старт. Никоя не е имала толкова голяма парламентарна група още преди учредяването си. Никоя не е получавала "на тепсия" самостоятелен блок не къде да е, а в Столичния общински съвет. И всичко това без избори. А до следващия парламентарен вот има цяла година и ДСБ спокойно може да разгърне потенциала си.

Рано е да се лепят етикети върху новата партия. Твърде прибързано например доста хора я обявиха за националистическа. Един анализ за ДПС, писан от Костов в съавторство, един партиен лозунг и едно прилагателно в името на партията не могат да направят от тези хора националисти. Какъв националист е Костов? Та той през 1998 г. разправяше как ще погребе българския национализъм!

Няма спор обаче, че ДСБ ще е лидерска партия. Тя бе създадена от Иван Костов, ще съществува благодарение на него и пет пари няма да струва, ако Командира не е в нея. Всички приказки, че тя се създава, защото гражданското общество искало свое представителство, защото трябвала нова политика, нов диалог, са напразни. Хората, които й симпатизират, просто искат Иван Костов. За тях



той олицетворява желязната ръка,



твърдата позиция, миналата и - евентуално - бъдещата власт.

Преди години Костов допусна да се превърне в Командира. Сега пак е тръгнал натам. Сега казва: "Отивам да дооправя програмните насоки, да ги допиша." Защото той е началото и краят за хората, събрали се в зала "България" вчера.

Около Костов безспорно има стойностни хора. Но има още повече статисти - хора без политическо минало и без бъдеще. А и Командира не е човек, който се слави със способността си да се обгражда с надеждни хора. Години наред той прави все едно и също - седи сам, от време на време се подпре на някого, а след това вижда, че опората му не струва. И пак е сам, и пак търси, и пак не намира. И сега - пак Муравей, пак Соколов. Пак хора, които без Костов не могат да спечелят и избори за селски кмет.

Да, през XXI век



"лидерска партия" е просто евфемизъм на "култ към личността"

Но това няма значение - при демокрацията печели този, който успее да вдъхне доверие, а не този, който е умен, можещ, бял и добър.

Хората около Костов също не бива да прибързват с етикетите. Не бива, преди да са влезли в играта, да се обявяват за новата, истинската, единствено възможната десница. Още повече днес, когато самите Де-Се-Ба-ри хем смятат, че са десни, хем гласуват със социалистите против либералното НДСВ, хем имат възражения срещу предстоящата умиротворителна среща в Будапеща, свикана от истинската, признатата и действащата европейска десница - ЕНП.

Ако Костов е десен и е европеец, в четвъртък сутринта трябва да бъде в хотел "Меркюр Буда" в унгарската столица. Това, че не обича Софиянски, че не иска да диша общ въздух с Надежда, че брои Демократическата партия за предатели, няма значение. И те мислят така за него. Различията ще останат, но офертата на ЕНП не е нещо, което може да се пренебрегне. Все пак 4 пъти Костов ходи в Каденабия край Лаго ди Комо с Бисеров, Софиянски, Бакърджиев. А сега отхвърля оферта на Европейската народна партия. Малко странно, а?

А може би всичко това е логично.



Костов е политик единак



Вчера той създаде една партия, която си е самодостатъчна. Тя няма нужда от приятели, от партньори, няма нужда дори от вниманието на медиите. Точно медиите, онези, "лошите" - те още преди пет години прогнозираха, че Костов е готов на радикална стъпка - да направи малка партия от единомишленици. Е, направи я.