Отхвърлянето на кандидатурата на Турция за членство в ЕС може да спре реформите в мюсюлманския свят и да предизвика "сблъсък на цивилизации", предупреди турският премиер Реджеп Ердоган в интервю за в. "Уолстрийт джърнъл" преди седмица. С тези думи Анкара започна последна офанзива за получаване на дата за преговори четири месеца преди октомври, когато Европейската комисия ще представи доклада си за напредъка на страната. Върху него лидерите на съюза ще изградят становището си на срещата на върха през декември.

Малко след това изказване от Брюксел дойде повече от ясен сигнал, че



турската кандидатура изглежда приемлива



- в четвъртък еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген заяви, че "ЕС вероятно ще бъде готов да започне преговори за присъединяването на Турция, дори и Анкара да не изпълни всичките критерии за членство" от Копенхаген и да не е синхронизирала 100 процента своето законодателство с европейското.

Турция наистина прояви огромно упорство да влезе в европейския клуб на богатите. Усилията започнаха още през 1963 г., когато подписа митнически съюз с тогавашната ЕИО, но бяха най-настойчиви през последните 2-3 години, когато предприе реални и болезнени реформи за демократизиране. Тя отмени смъртното наказание, амнистира кюрдските политзатворници и разреши тв предавания на кюрдски език, гласува закон, ограничаващ ролята на армията и по-конкретно на Съвета за национална сигурност в политическия живот на страната. Настроенията в полза на европеизацията на страната, изповядвани от част от турската интелигенция още от времето на Османската империя, се превърнаха в амбиция на цялата нация.

През последните години Турция реализира икономически растеж от 5-6% и ограничи инфлацията под 20%. Държавата обаче продължава да бъде собственик на твърде много банки и предприятия, които трябва да бъдат приватизирани. Според прогнози брутният вътрешен продукт на глава от населението през 2004 г. ще бъде 5925 евро, а през 2005 г. ще достигне 6520 евро. Безработицата още през тази година се очаква да падне на 8%, бюджетният дефицит да е 8% от БВП.

Анкара никога не е преставала да лансира историческата си обвързаност със Стария континент, която елитът на страната разглежда като гаранция за светския й характер и за напредъка й. Но от края на 1999 г., когато бе официално призната за кандидатка, и най-вече в последната година тя много ясно показа, че знае на коя врата да чука и как да я отвори.

През март миналата година Турция направи всичко възможно, за да



не влезе в "коалицията на желаещите"



и да не участва във войната срещу Ирак, поставяйки абсолютно неприемливи финансови условия на САЩ, и дори не разреши въздушни коридори за американските самолети. Малко по-късно, през есента, под натиска на общественото мнение и след атентатите в Истанбул срещу британското консулство, турският парламент гласува против изпращането на войски за възстановяването на своята съседка след войната, въпреки сериозните си икономически, но най-вече политически интереси, заради кюрдската автономия в Северен Ирак.

Тази пролет Анкара направи много да убеди кипърските турци да гласуват с "да" на референдума за обединение на Кипър, с което си написа още една голяма червена точка пред европейските партньори. А тези дни стана ясно, че е отговорила с "не" на искането на вашингтонски емисари за три нови американски военноморски бази на Черно море.

Тезата за възможна война между цивилизациите (лансирана през 1993 г. от проф. Самюъл Хънтингтън, директор на Центъра за стратегически проучвания в Харвард) работи в полза на Анкара и е нейният



най-убедителен аргумент пред европейците



Той звучи много категорично след атентатите от 11 септември в САЩ и от 11 март в Мадрид и след дестабилизацията на Близкия изток чрез войната в Ирак и израелските удари срещу палестинците. Европейските държави, намиращи се в твърде опасна близост с арабския свят, а и приютяващи големи мюсюлмански общности, не са склонни да омаловажават предупрежденията на Турция. Турското членство в ЕС наистина би означавало важна промяна в представата за Европа и би успокоило 12-те милиона мюсюлмани, които живеят в сегашните граници на съюза, че не са хора от втора категория.