:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,357,897
Активни 89
Страници 19,581
За един ден 1,302,066

Икономическите предизвикателства на 2005 г.

Може би след изборите най-после ще дойде време за енергична и цялостна политика за насърчаване на производителността и конкурентоспособността на българската икономика
Предстоящите парламентарни избори ще предопределят до голяма степен икономическите параметри на тази година. На тях ще се състезават различни алтернативи и резултатът може да промени провежданата сега политика. През последните месеци на своя мандат обаче правителството показва засилен стремеж за сключване на дългосрочни сделки, които ще имат траен ефект върху икономиката. Всички тези промени ще имат собствена, политическа логика и не е задължително да съвпадат с дългосрочните интереси на страната.

Много добре би било във времето до изборите политическите партии да представят и дори да сблъскат своите икономически и социални програми. Икономическата политика определено има нужда от повече динамика и предизборната кампания е отличен повод това да се случи. Е, разбира се, напълно възможно е и обратното - отново цялото общество да бъде въвлечено в безсмислено политиканстване, в спорове по тълкувания на миналото, в никого неинтересуващи обвинения и оправдания, в слушане на празни обещания и общи приказки. Така се случваше досега и това е една от основните причини за изолацията и недоверието към политическата класа. Какви са основните предизвикателства на започналата година в икономическата област?

Доброто състояние на макроикономическите показатели и очакваното запазване на темповете на растеж от около 5% създават много добра среда за решаване на трайни проблеми на българската икономика. В случай на забавяне на растежа или дори заради по-високите разходи в началото на членството в ЕС решаването на дългосрочни въпроси ще бъде силно затруднено.

Най-важният проблем на българската икономика е



нейната ниска производителност



Тя има пряк ефект върху ниското равнище на доходите и върху конкурентоспособността. В момента почти четирима българи работят, за да създадат същия продукт като един европеец и съответно си разделят неговата заплата. Въпреки по-ниските ценови равнища в България тази разлика прави стандарта на живот много по-лош.

Проблемът ще става толкова по-тежък, колкото по-бързо се интегрира българската икономика в европейската и конкуренцията нараства. Единият вариант е този проблем да се решава автоматично - както досега. Стискаме палци на фирмите те да си намерят читави партньори и инвеститори, които да им осигурят необходимите финанси, технологии и знания. В същото време, докато се борят за своето оцеляване, предприемачите трябва да се движат по разбити пътища, да губят време и средства за най-разнообразни административни процедури и да плащат високи цени за некачествени обществени услуги. Има икономисти, които защитават този подход с тезата, че именно така се появяват "истинските" фирми, които могат непрекъснато да увеличават своите конкурентни предимства. Този модел е различен от европейския и създава значителни различия в доходите и регионалното развитие. Тези различия трябва да се компенсират с трансфери от държавния бюджет, което отново предполага значителни разходи и централизация на БВП.

По-логично е другото -



държавата да създаде благоприятна среда



и да провежда дългосрочни политики за повишаване на производителността. Това означава няколко неща. На първо място е необходимо да се изгради модерна инфраструктура - транспортна и комуникационна. Колкото е по-широк регионалният обхват на тази инфраструктура, толкова по-благоприятно ще бъде за предприемачите. Инфраструктурата, особено в областта на комуникациите, трябва да обхване държавната и общинската администрация, учебните, културните и административните звена на бюджетна издръжка.

Например ако се изгради силно електронно правителство и електронна община, които предлагат широк набор от услуги, това ще се отрази незабавно върху качеството на тези услуги и върху корупционната среда в страната. За това обаче са необходими инвестиции и подходящи регулации.

Ако вземем за пример електронния подпис, ще се уверим, че законът не се грижи за неговата широка употреба, а за създаването на няколко добре печелещи фирми - държавни или частни. Първо, цената му е необосновано висока. Второ, услугите, които могат да се ползват с него, трудно оправдават инвестираните средства. Трето, по неизвестни причини законодателят е уредил не просто създаването на индивидуален подпис, а индивидуален, но свързан със съответната функция. В общия случай трябва един електронен подпис за подписване на лични данни - като в данъчните декларации например. Освен това е необходим различен подпис за всяка представителна функция, която заема даден човек - във фирма, администрация, неправителствена организация и т. н. Освен това се оказва, че "служебният" подпис всъщност е личен и не може да се използва от друг, по наследство. Наскоро протестираха и от счетоводни фирми, които представляват различни клиенти и за всеки един от тях трябва да си купят и поддържат електронен подпис. Целта е ясна - да има колкото може подписи и да ги продават колкото може по-малко фирми. Това е само един пример за нелепа регулация.

Очевидно е, че



изграждането на инфраструктура е скъпо упражнение



То не може да бъде поето изцяло от държавния бюджет, както е и нереалистично да се очаква, че частната инициатива единствено ще бъде достатъчна. Следователно в схемата за финансиране и експлоатация на голяма част от инфраструктурните проекти трябва да се привлече частен капитал, който естествено търси съответните гаранции и доходност. Няма нищо лошо в това частна фирма да изгради и експлоатира магистрала или оптична кабелна линия, като част от разходите се поемат от държавата. Проблем е, че в България има малко успешни примери за подобни проекти. Включително тези, които се предвиждат за тази година в областта на транспорта, енергетиката, комуникациите, вероятно ще се забавят заради липсата на достатъчно държавно финансиране или пък ще продължат да предизвикват скандали заради непрозрачните и стимулиращи към корупция процедури по привличането на частни изпълнители. Малко са добрите проекти, за които можем да се сетим и които ще се реализират през годината.

Втората важна стъпка към подобряване на конкурентоспособността държавата може да направи с



облекчаване на регулациите



и на проверките, които са скъпи и неефективни за фирмите. Сам по себе си ЕС е една много бюрократична и силно регулирана структура. Следователно целта на националните регулатори трябва да е придържане към европейските изисквания, но без допълнително излишно да ги утежняваме. Добрата регулативна среда означава не само малко лицензи и разрешителни режими. Дори напротив - след скорошното отпадане на някои от тях станахме свидетели на огромни злоупотреби, като случая с откраднатите инвестиционни бонове на 150 000 души. Това, което трябва да се направи, е да се създадат ясни правила и да се гарантира, че те се спазват еднакво от всички. В този смисъл трудно може да се обоснове продажбата на близо 3 млн. акции на БТК единствено с компенсаторни бонове. Защо бяха дискриминирани законните платежни средства - българските левове? Само един поглед върху цената на компенсаторните инструменти през последните месеци дава представа за мащаба на корупционната ниша, която това решение отвори.

На следващо място конкурентоспособността на фирмите зависи от тяхната технологична въоръженост и от



трансфера на технологии, в който те участват



Как се съчетава това с направените по шаблон ограничения върху кредитирането, без да се помисли за начини да не се пречи на кредитирането за инвестиционно оборудване и за сметка на това да се ограничат рисковите сектори? Все пак може да се очаква, че кредитната експанзия през последните години и инвестициите в дълготрайни материални активи и нови технологии ще доведат до обрат в тенденциите и до стимулиране на българския износ.

Специално внимание следва да се отдели и на малките и средни предприятия, които се нуждаят и от достъпно финансиране, но основно от опит, знания и мениджърски умения. Малки и средни са 99% от българските фирми, в тях работят 850 хиляди души и те създават над 35% от БВП. За потенциала на тези фирми говори фактът, че производителността в тях нараства 4 пъти по-бързо, отколкото в големите предприятия от нефинансовия сектор. Особено важно за тези фирми е да се облекчи техният достъп до пазарите на технологии и да се стимулира допълнително иновативната им култура, която понастоящем е изключително ниска.

Това са някои от мерките, които наред с поддържането на стабилни публични финанси могат да доведат до значителен и траен икономически растеж в бъдеще. Дали подобни действия ще характеризират икономическата политика през 2005 година? По-скоро това е малко вероятно предвид липсата на съответно финансиране и практиката за провеждане на иначе добри, но хаотични и несвързани мерки. Така стигаме отново до партийните програми - може би след изборите най-после ще дойде време за енергична и цялостна политика за насърчаване на производителността и конкурентоспособността на българската икономика.



* Авторът е икономически съветник на президента Георги Първанов.
 
Законът се грижи не за широката употреба на електронния подпис, а за създаването на няколко добре печелещи фирми - държавни или частни.
13
1173
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
01 Февруари 2005 22:01
Наверно така ще стане след изборите
Но защо не е станало така преди
Какво чудо ще направят изборите за да се вдигне тую що е увехнало далеч преди...а2
01 Февруари 2005 22:15
Боже, пази България!
01 Февруари 2005 22:41
мястото на соц икономистите е там, к'дето се отива по от'пкани добри намерения.

02 Февруари 2005 00:23
В този смисъл трудно може да се обоснове продажбата на близо 3 млн. акции на БТК единствено с компенсаторни бонове. Защо бяха дискриминирани законните платежни средства - българските левове?

Ами защото навремето ограбииме имотите на хората, бе дядовото. Както се казва, борииме се и се мъчииме, "за да живеете вие".
Сега требе да ги обезвъзмездим горе доле за ограбеното. Некак си ша требе да преживееш таа мъка и да разберете най-после с президента, че компенсаторните бонове са толкова законно платежно средство, колкото и българските левове.

За потенциала на тези фирми говори фактът, че производителността в тях нараства 4 пъти по-бързо, отколкото в големите предприятия от нефинансовия сектор.

Тва е вече по-прилично изказване. Па ако беше казАл и, че в частниьо капиталистически сектор у нас и сега вече производителността е 3 пъти по-висока от дръжавния комунистически сектор, другото писание можеше спокойно да го икономисаш. Ако ти плащат обаче на квадратен сантиметър, оттеглям си забележката.
02 Февруари 2005 04:43
Защо ли тази статия ми звучи като реч на др. Тодар Живков по времето на партиен пленум....... Липсва само частта за любимата партия и светлото бъдеще......
02 Февруари 2005 09:01
Абе като гледам кви монитори има на долната снимка и като знам, че 1 от тях се купува с 3 средни заплати или със 8 минимални... за статията и за автора
02 Февруари 2005 09:28
... Производителността е свързана и със средствата за производство все пак ...
02 Февруари 2005 09:33
Пешо Мастиката, стари са ти цените!

За сведение, 15" TFT може да се купи за 3.3 мин. заплати, при това с платен ДДС.
02 Февруари 2005 09:50
“В момента почти четирима българи работят, за да създадат същия продукт като един европеец и съответно си разделят неговата заплата.” Ами това май са най-тежките букаи на краката на нашата икономика. Тоя въпрос сам, без политика и подкрепа, няма да се реши.
Електронния подпис – точно така е.
Изобщо у нас и най-добрите неща се правят не защото са добри, а защото дават възможност за далавера на “наш” човек (фирма).
Какво трябва да е главното в един проект – възможно най-икономично осъществяване и възможно най- добра реализация и следваща ефективност. Преди да се вземе едно мащабно решение то трябва да се “проиграе” – да е ясно какво ще стане след него. У нас това се прави, но за да се види кой ще спечели – от акциите на БТК с компенсаторки не спечелиха тия, които справедливо трябваше (получилите ги граждани), а отново фирми-спекуланти, които сигурно имаха много изпреварваща информация и изкупиха компенсаторките на много по-ниски нива, така че спечелиха огромни суми още от самата сделка.
Дали партиите ще станат най-после нормални - силно се съмнявам, че на и след тези избори ще е така.
02 Февруари 2005 10:29
Графът

Добре е, че има поне един коментар свързан със съдържанието на статията, независимо от партийните окраски и оперения на пишещите. Ако е възможно пишещите по-горе да изяснят какво по-точно имат против по-висока производителност на българските предприятия, моля?
02 Февруари 2005 11:09
“...Стискаме палци на фирмите те да си намерят читави партньори и инвеститори, които да им осигурят необходимите финанси, технологии и знания....”
И да стискате и да смучете палци, нема да стане, Ивайло. По едно фундаментална причина:

Фалшиви, некадърни, назначени капиталисти в резултат на стратегията Лилов-Луканов да “спасим Партията като дадем парите на наште хора”. А те са некадърни, благодарение на политиката на БКП за издигане на кадрите преди 89-та – партизанска (основно от бригада Чавдар и Правец) шуробаджанащина. Основен вдъхновител на тази политика бе Първият партиен и Държавен ръководител, любимият ви Тато, ставащ най-много за председател на ТКЗС, но не държавник.

Ще прогресират чуждите фирми с чужд мениджмент за които основната цел е да печелят и развиват бизнеса, а не как да уредят петнайстия братчет от правешкото котило на служба.
02 Февруари 2005 11:44
И тази година икономическите параметри ще са ясни. Те се изразяват с думата ЧОРЕЛ.
02 Февруари 2005 17:21
Калфин , добре ги редиш-гладки и красиви , като костюма ти . С повечето съм съгласна .Само не разбрах , включваш ли м бъдещите икономически параметри нуждата от следприватизационние контрол или РЕ такъв със задна дата от началото на приватизацията ? Или това не са мисли и действия на съветник на социалния ни президент ?
Какъвто мушморок е президента , такива мушмороци са и съветниците му –лика прилика !

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД