Предстоящите парламентарни избори ще предопределят до голяма степен икономическите параметри на тази година. На тях ще се състезават различни алтернативи и резултатът може да промени провежданата сега политика. През последните месеци на своя мандат обаче правителството показва засилен стремеж за сключване на дългосрочни сделки, които ще имат траен ефект върху икономиката. Всички тези промени ще имат собствена, политическа логика и не е задължително да съвпадат с дългосрочните интереси на страната.

Много добре би било във времето до изборите политическите партии да представят и дори да сблъскат своите икономически и социални програми. Икономическата политика определено има нужда от повече динамика и предизборната кампания е отличен повод това да се случи. Е, разбира се, напълно възможно е и обратното - отново цялото общество да бъде въвлечено в безсмислено политиканстване, в спорове по тълкувания на миналото, в никого неинтересуващи обвинения и оправдания, в слушане на празни обещания и общи приказки. Така се случваше досега и това е една от основните причини за изолацията и недоверието към политическата класа. Какви са основните предизвикателства на започналата година в икономическата област?

Доброто състояние на макроикономическите показатели и очакваното запазване на темповете на растеж от около 5% създават много добра среда за решаване на трайни проблеми на българската икономика. В случай на забавяне на растежа или дори заради по-високите разходи в началото на членството в ЕС решаването на дългосрочни въпроси ще бъде силно затруднено.

Най-важният проблем на българската икономика е



нейната ниска производителност



Тя има пряк ефект върху ниското равнище на доходите и върху конкурентоспособността. В момента почти четирима българи работят, за да създадат същия продукт като един европеец и съответно си разделят неговата заплата. Въпреки по-ниските ценови равнища в България тази разлика прави стандарта на живот много по-лош.

Проблемът ще става толкова по-тежък, колкото по-бързо се интегрира българската икономика в европейската и конкуренцията нараства. Единият вариант е този проблем да се решава автоматично - както досега. Стискаме палци на фирмите те да си намерят читави партньори и инвеститори, които да им осигурят необходимите финанси, технологии и знания. В същото време, докато се борят за своето оцеляване, предприемачите трябва да се движат по разбити пътища, да губят време и средства за най-разнообразни административни процедури и да плащат високи цени за некачествени обществени услуги. Има икономисти, които защитават този подход с тезата, че именно така се появяват "истинските" фирми, които могат непрекъснато да увеличават своите конкурентни предимства. Този модел е различен от европейския и създава значителни различия в доходите и регионалното развитие. Тези различия трябва да се компенсират с трансфери от държавния бюджет, което отново предполага значителни разходи и централизация на БВП.

По-логично е другото -



държавата да създаде благоприятна среда



и да провежда дългосрочни политики за повишаване на производителността. Това означава няколко неща. На първо място е необходимо да се изгради модерна инфраструктура - транспортна и комуникационна. Колкото е по-широк регионалният обхват на тази инфраструктура, толкова по-благоприятно ще бъде за предприемачите. Инфраструктурата, особено в областта на комуникациите, трябва да обхване държавната и общинската администрация, учебните, културните и административните звена на бюджетна издръжка.

Например ако се изгради силно електронно правителство и електронна община, които предлагат широк набор от услуги, това ще се отрази незабавно върху качеството на тези услуги и върху корупционната среда в страната. За това обаче са необходими инвестиции и подходящи регулации.

Ако вземем за пример електронния подпис, ще се уверим, че законът не се грижи за неговата широка употреба, а за създаването на няколко добре печелещи фирми - държавни или частни. Първо, цената му е необосновано висока. Второ, услугите, които могат да се ползват с него, трудно оправдават инвестираните средства. Трето, по неизвестни причини законодателят е уредил не просто създаването на индивидуален подпис, а индивидуален, но свързан със съответната функция. В общия случай трябва един електронен подпис за подписване на лични данни - като в данъчните декларации например. Освен това е необходим различен подпис за всяка представителна функция, която заема даден човек - във фирма, администрация, неправителствена организация и т. н. Освен това се оказва, че "служебният" подпис всъщност е личен и не може да се използва от друг, по наследство. Наскоро протестираха и от счетоводни фирми, които представляват различни клиенти и за всеки един от тях трябва да си купят и поддържат електронен подпис. Целта е ясна - да има колкото може подписи и да ги продават колкото може по-малко фирми. Това е само един пример за нелепа регулация.

Очевидно е, че



изграждането на инфраструктура е скъпо упражнение



То не може да бъде поето изцяло от държавния бюджет, както е и нереалистично да се очаква, че частната инициатива единствено ще бъде достатъчна. Следователно в схемата за финансиране и експлоатация на голяма част от инфраструктурните проекти трябва да се привлече частен капитал, който естествено търси съответните гаранции и доходност. Няма нищо лошо в това частна фирма да изгради и експлоатира магистрала или оптична кабелна линия, като част от разходите се поемат от държавата. Проблем е, че в България има малко успешни примери за подобни проекти. Включително тези, които се предвиждат за тази година в областта на транспорта, енергетиката, комуникациите, вероятно ще се забавят заради липсата на достатъчно държавно финансиране или пък ще продължат да предизвикват скандали заради непрозрачните и стимулиращи към корупция процедури по привличането на частни изпълнители. Малко са добрите проекти, за които можем да се сетим и които ще се реализират през годината.

Втората важна стъпка към подобряване на конкурентоспособността държавата може да направи с



облекчаване на регулациите



и на проверките, които са скъпи и неефективни за фирмите. Сам по себе си ЕС е една много бюрократична и силно регулирана структура. Следователно целта на националните регулатори трябва да е придържане към европейските изисквания, но без допълнително излишно да ги утежняваме. Добрата регулативна среда означава не само малко лицензи и разрешителни режими. Дори напротив - след скорошното отпадане на някои от тях станахме свидетели на огромни злоупотреби, като случая с откраднатите инвестиционни бонове на 150 000 души. Това, което трябва да се направи, е да се създадат ясни правила и да се гарантира, че те се спазват еднакво от всички. В този смисъл трудно може да се обоснове продажбата на близо 3 млн. акции на БТК единствено с компенсаторни бонове. Защо бяха дискриминирани законните платежни средства - българските левове? Само един поглед върху цената на компенсаторните инструменти през последните месеци дава представа за мащаба на корупционната ниша, която това решение отвори.

На следващо място конкурентоспособността на фирмите зависи от тяхната технологична въоръженост и от



трансфера на технологии, в който те участват



Как се съчетава това с направените по шаблон ограничения върху кредитирането, без да се помисли за начини да не се пречи на кредитирането за инвестиционно оборудване и за сметка на това да се ограничат рисковите сектори? Все пак може да се очаква, че кредитната експанзия през последните години и инвестициите в дълготрайни материални активи и нови технологии ще доведат до обрат в тенденциите и до стимулиране на българския износ.

Специално внимание следва да се отдели и на малките и средни предприятия, които се нуждаят и от достъпно финансиране, но основно от опит, знания и мениджърски умения. Малки и средни са 99% от българските фирми, в тях работят 850 хиляди души и те създават над 35% от БВП. За потенциала на тези фирми говори фактът, че производителността в тях нараства 4 пъти по-бързо, отколкото в големите предприятия от нефинансовия сектор. Особено важно за тези фирми е да се облекчи техният достъп до пазарите на технологии и да се стимулира допълнително иновативната им култура, която понастоящем е изключително ниска.

Това са някои от мерките, които наред с поддържането на стабилни публични финанси могат да доведат до значителен и траен икономически растеж в бъдеще. Дали подобни действия ще характеризират икономическата политика през 2005 година? По-скоро това е малко вероятно предвид липсата на съответно финансиране и практиката за провеждане на иначе добри, но хаотични и несвързани мерки. Така стигаме отново до партийните програми - може би след изборите най-после ще дойде време за енергична и цялостна политика за насърчаване на производителността и конкурентоспособността на българската икономика.



* Авторът е икономически съветник на президента Георги Първанов.