:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 433,458,855
Активни 201
Страници 18,695
За един ден 1,302,066
Перспектива

Пенсионните дружества търсят нови възможности за инвестиции

Идеята е фондовете да могат да участват в големи инфраструктурни проекти и да влагат повече пари в чужбина
Системата на допълнително пенсионно осигуряване в България е изпреварила много държави, които вече са членки на ЕС. В някои от тях пенсионната реформа тепърва набира скорост. Затова и те проявяват интерес към българския пенсионен модел.
Едно от предизвикателствата, пред които са изправени пенсионните дружества, е да извоюват по-либерален режим за своите инвестиции. Сега той е доста консервативен. "Вярно е, че това са "бели пари за черни дни", но смятаме, че един от важните въпроси за 2005 г. е да внесем предложения за промени в нормативните текстове, които очертават рамката на инвестициите на пенсионните фондове", коментира председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) Никола Абаджиев. Неговата препоръка е това "разчупване" на консервативните рамки да става "стъпка по стъпка", така че да не бъдат засегнати хората, които се осигуряват.
Кодексът за социално осигуряване (КСО) ограничава набора от инструменти, в които пенсионните дружества могат да инвестират. Те имат право да влагат в държавни ценни книжа, общински и ипотечни облигации на български банки, ценни книжа, които се търгуват на фондовата борса, банкови депозити. За всеки вид инвестиция има ограничения.
До 5% от активите на универсалните и на професионалните фондове могат да се инвестират в ценни книжа, издадени от едно дружество. Поне 50% трябва да са в държавни ценни книжа. Най-много 25% могат да бъдат вложени в банкови депозити. Този процент трябва да е разпределен между поне 3 банки, защото има ограничение депозитите в една банка да не са повече от 10% от активите.

По-либералният режим е необходим,

защото пенсионните дружества вече излязоха от етапа, когато акцент в дейността им беше привличането на осигурени лица (а оттам и на средства). Сега проблемът е, че фондовете са набрали много средства, без да имат достатъчно възможности за тяхното инвестиране. В същото време трябва да осигурят добра доходност на хората, които се осигуряват в тях.
Една от възможностите, която виждат дружествата, е парите на пенсионните фондове да бъдат "впрегнати" в българската икономика, като се инвестират в големи инфраструктурни проекти. "Например, в Чили, където активите на пенсионните фондове са над $40 млрд., основната част от средствата се влагат в икономиката", обясни Никола Абаджиев. В това отношение може би се подценява ролята на дружествата като източник на финанси в публичния сектор. Вярно е, че активите им все още не са толкова значителни (прогнозите са за около 750 млн. лв. в края на 2004 г.), но те растат с бързи темпове. Година по-рано размерът им е бил около 500 млн. лв.
Икономическият аргумент, който стои зад тази идея, е, че инвестирайки в големи проекти, фондовете намират средство за осигуряване на доходност на осигурените в тях лица. От друга страна, чрез тези проекти ще се създадат нови работни места, които пък означават повече осигурителни вноски и средства към пенсионните фондове.
Част от визията за либерализиране на инвестиционния режим са и т.нар. "мултифондове". Това означава един пенсионен фонд

да формира различни по риск портфейли

и осигурените в него хора да избират между тях. Така например, по-младите, които са далеч от пенсионната възраст, биха предпочели по-високодоходни, но и по-рискови портфейли. А хората, за които пенсионирането наближава, ще изберат сигурността на инвестициите, за да им е гарантиран доходът.
През тази година се очаква идеята да бъде приложена първо в доброволните пенсионни фондове, тъй като те могат да са по-гъвкави, защото вноските в тях са по желание на хората. А при универсалните и професионалните фондове рамката за набиране на средствата донякъде е зададена - при тях отива процент от вноската по социално осигуряване, плащана към НОИ.
Фондовете смятат, че може да се помисли и да бъде завишен лимитът за инвестициите им в чужбина. Но това е повече въпрос за в бъдеще, тъй като сегашното ограничение от 15% от активите им не е "изконсумирано". Иначе според тях е разумно да имат възможност да влагат навън 20-25% от активите си.
Пенсионните фондове биха могли да бъдат допуснати да участват на първичния пазар на ДЦК - в аукционите на БНБ.
2004 беше първата година, когато

4 от осемте пенсионни дружества отчетоха печалба

(загубата на дружеството не влияе върху доходността за осигурените). В края на октомври броят на осигурените лица надхвърли 2.657 млн. души, а активите на дружествата са около 718 млн. лв. Прогнозите са за 750 млн. лв. активи за 2004 г.
Доходността, която фондовете разпределиха по сметките на осигурените, през годината се движеше около 11%, а в някои случаи достигна 14%. Това е над минималната доходност, определена от Комисията за финансов надзор за последните две години - 6.62% за професионалните фондове. За универсалните КФН тя е 6.73%
Едно от "добрите" неща, които се случиха през миналата година, е, че вече в КСО е фиксирана осигурителната вноска, която ще отива при универсалните пенсионни фондове. Рамката е очертана - за тази година вноската остава 3%, през следващата ще се увеличи на 4%, а през 2007 - на 5%. Това ще помогне на дружествата по-добре да планират инвестициите си, тъй като ще знаят размера на средствата, с които ще разполагат. Освен това ще им е по-лесно и да отговорят на въпроса на осигурените каква доходност би се получила. "Съжаляваме само, че още от тази година можеше да бъде увеличена на 4%", коментира Абаджиев. Тази вноска е по-малка, отколкото в страните, които прилагат нашия пенсионен модел. "Например Хърватска стартира с вноска от 7% и натрупванията във фондовете за кратко станаха много по-големи, отколкото у нас", обясни Абаджиев. И допълни, че у нас е приет принципът плавно да се прехвърлят средствата от НОИ към пенсионните фондове.
При така записаната в кодекса вноска и при условие, че след 2007 г. тя остане 5%, прогнозите са, че в края на 2010 г. активите на пенсионните фондове ще достигнат 4 млрд. лв. Тогава и ролята им в икономиката ще бъде по-значима. Предвижданията са доходността да се запази на около 10%. За тази година очакванията са активите на фондовете да стигнат 1 млрд. лв.
Осигурените имат няколко възможности да получат

информация за натрупванията по партидата си

- по Интернет (на сайта на Комисията за финансов надзор (www.fsc.bg ежедневно се публикуват стойностите на един дял), при всяко поискване или от изпратеното им извлечение.
Правят впечатление и единните действия на пенсионните фондове. Макар и конкуренти помежду си, те се обединиха при разработването на промените в законовата среда, в която те функционират. Освен това създадоха и единен център за ценова информация. Това беше провокирано от въведената в средата на 2004 г. ежедневна преоценка на активите им и на дяловете на осигурените в тях граждани. В центъра всеки ден до 18 часа се подава информация за цената на инвестиционните инструменти, постигната в процеса на тяхната търговия.
През 2004 г. на пенсионния пазар стъпи още едно дружество - "ДЗИ Пенсионно осигуряване" и броят на участниците на пазара стана осем. "Малко или много е това, пазарът ще реши", обясни Абаджиев.
Според него много по-вероятно е пенсионният сектор

да последва примера на банковия и да се консолидира,

отколкото да се появят нови участници. Вече е много трудно едно ново дружество да навлезе и да промени пазара. Също както и прехвърлянето на осигурени лица от един фонд в друг не играе роля за преразпределение на силите. Но според Никола Абаджиев важно е и това, че "на пазара няма сътресения - всички пенсионни фондове от началото на пенсионната реформа у нас съществуват и на практика никой не е изчезнал от хоризонта".


Каре
Пенсионните фондове в края на септември 2004 г.

Универсални пенсионни фондове

пенсионен фондактивиброй осигурени

УПФ "Доверие"87.481 млн. лв.806 075
УПФ "Съгласие"24.142 млн. лв.250 511
УПФ "ДСК - Родина"12.500 млн. лв.136 329
ЗУПФ "Алианц България"47.083 млн. лв.387 666
"Ай Ен Джи УПФ"20.008 млн. лв.182 459
УПФ "ЦКБ - Сила"5.863 млн. лв.79 269
"ЛУКойл Гарант - България - УПФ"7.208 млн. лв.69 422
"ДЗИ - УПФ"734 хил. лв.19 919

Професионални пенсионни фондове

пенсионен фондактивиброй осигурени

ППФ "Доверие"76.801 млн. лв.71 573
ППФ "Съгласие"31.104 млн. лв.29 967
ППФ "ДСК - Родина"5.500 млн. лв.7 241
ЗППФ "Алианц България"45.946 млн. лв.37 345
"Ай Ен Джи ППФ"6.341 млн. лв.8 631
ППФ "ЦКБ - Сила"3.365 млн. лв.6 808
"ЛУКойл Гарант - България - ППФ"11.891 млн. лв.10 195
"ДЗИ - ППФ"271 хил. лв.1 069

Доброволни пенсионни фондове

пенсионен фондактивиброй осигурени

ДПФ "Доверие"57.149 млн. лв.146 284
ДПФ "Съгласие"10.717 млн. лв.32 185
ДПФ "ДСК - Родина"17.090 млн. лв.24 170
ЗДПФ "Алианц България"158.476 млн. лв.255 061
"Ай Ен Джи ДПФ"22.914 млн. лв.24 901
ДПФ "ЦКБ - Сила"4.328 млн. лв.16 761
"ЛУКойл Гарант - България ДПФ"24.993 млн. лв.31 352
"ДЗИ - ДПФ"512 хил. лв.892
 
***
1723
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД