Външният министър на Сърбия и Черна гора имал идеи как да придума Муамар Кадафи да пусне осъдените на смърт български медици, окуражи ни самият Вук Драшкович по време на визитата си в София тези дни. Така и не се разбра какви точно са идеите му, защото намекна, че многото думи не помагат. Президентът на Сърбия и Черна гора Светозар Марович също обеща да постави въпроса пред Кадафи, очакван тази година в Белград, на ако бъде помолен от София.
Възможно ли е обаче наистина белградските политици да помогнат?
След като Кадафи остана безмълвен към поканата на българския президент да дойде в София, както и към заявената от Георги Първанов готовност да му отиде на крака в Триполи, дали наистина има вероятност за среща между двамата в Белград? И ако все пак тя се състои, ще има ли успех?
Ако има сърбин или черногорец, който би могъл да се застъпи за медиците ни пред Кадафи, то това не е нито Драшкович, нито Марович, а бившият югопрезидент Зоран Лилич. Едва ли е случайно, че Марович проводи като свой личен пратеник тъкмо него, за да покани полковника на официална визита в Сърбия и Черна гора. Даже посланикът на Белград разбра от либийската телевизия, че Лилич е в Триполи.
Бившият югопрезидент не се нуждае от дипломатически услуги, за да се срещне с първия човек в Либия.
За Лилич всички врати в Триполи са отворени
Двамата с Кадафи са стари познайници и през годините са имали не една и две сърдечни срещи. Дни след първите бомбардировки срещу Сърбия през 1999 г. Лилич беше в Триполи, за да представи на Кадафи мирна инициатива, която предвиждаше създаване на "сили за поддържане на мира", припомня в. "Блиц". Либия тогава прие да лобира за Сърбия в Арабския свят, но Слобо отхвърли идеята. През октомври 1999 г. пък от името на Милошевич Лилич удостои Кадафи с почетен знак - Голяма звезда, като признание за приноса му за укрепването на двустранните отношения.
Според бившия югопрезидент неговата среща с Кадафи е била свързана с подготовката на официалното посещение на либийския лидер в Белград в края на годината и тя трябва да се тълкува като желание за засилване на отношенията между Триполи и Белград, особено икономическите.
И за
да не оставя излишни надежди в София,
Лилич сам опроверга спекулациите около негова възможна посредническа мисия за българските медици. "Ако някой има аргументи, които са противоположни от тези на либийския съд, нека ги представи в Либия, а не пред мен или пред официалните власти в Сърбия", заяви той пред в. "Блиц" на 26 май.
Още преди да отпътува за Триполи, Лилич посочи в интервю за сп. "НИН", че не смята да поставя въпроса за българските медицински сестри пред Кадафи - единствения, който в този момент може да сложи край на драмата. "Смятам, че България преди това трябва да докаже, ако е възможно, че нейните гражданки не носят отговорност. Никога не бих злоупотребил с приятелството, за да се намесвам във вътрешните работи на Либия", категоричен бе Лилич.
Дали е преценил, че подобна посредническа мисия е невъзможна, или пък реализацията й изисква секретност и не дава по никакъв начин да се разбере, че се захваща с нея? По-скоро първото. София потърси помощта и на американци, и на европейци, и на руснаци, и на араби, но резултатът засега е нулев. Реши да играе със сръбската карта, но очевидно
не попадна на точния човек в Белград
България едва ли може да разчита на връзките между Белград и Триполи от времето на близките отношения между Кадафи и Милошевич. Тя подкрепи ударите през 1999 г. срещу Сърбия. Сега пък изпрати и свои бойци в Ирак.
По време на срещата на върха на Арабската лига в Тунис в средата на май Кадафи гневно попита: кой е позволил на България, Италия, Испания, Полша, Австралия, Корея, Украйна и Япония и всички други да изпращат войските си в арабска страна? Задочните обяснения на първия ни дипломат Соломон Паси, че българското присъствие в Ирак е регламентирано от резолюции 1483 и 1511 на Съвета за сигурност, които призовават за съдействие за възстановяването на тази страна, едва ли ще бъдат чути от Кадафи. Извъртанията, че позициите на България по важни международни проблеми са сходни с тези на съюзниците й, не са най-убедителните. Разминаването в позициите на Вашингтон и Лондон с тези на Триполи може и да не пречат на разведряването между Либия и САЩ и Великобритания. В случая обаче става въпрос не за кои и да е държави. А и нека не забравяме онзи момент от визитата на британския премиер Тони Блеър в шатрата на Кадафи на 25 март, когато полковникът едва ли не му завря в лицето подметката на обувката си. Арабите тогава го разбраха отлично и не побързаха да го обявяват за втори Ануар Садат. Дано и Паси да е схванал, че в политиката целувките невинаги вършат работа.
Идеята, че един международен парий – Сърбия – може да посредничи успешно пред друг международен парий – Либия – на една страна член на НАТО и скорошнен член на ЕС, е сюрреалистично-комична. Да не забравяме все пак също, че сърбите се прославиха сред арабите напоследък главно като колачи на осем хиляди мирни мюсюлмани, сред които много деца, през юли 1995 г. в Сребреница и станаха предмет на безброй заклемяващи резолюции на арабската лига и на ОИК, а и сега не сътрудничат с Хага както се иска.
*
Кадафи не е “втори Садат”, нито “лидер” на арабите, а арабски аутсайдер, напуснал със скандал срещата на върха на арабската лига преди две седмици и канещ се изобщо да напуска лигата. Сред арабските си колеги се ползва с репутацията на лунатик. Кадафи се впечатлява единствено от запада, от САЩ. След 11 септември той прави отстъпка след отстъпка на запада, за да намали изолацията си на международен парий. Само западен (американски) натиск може евентуално да мy подейства. На 28 и 29 юни в Истанбул Първанов ще се срещне с Буш (и останалите от НАТО) и ще има възможност да прояви красноречието си по въпроса.