|
Идеите са колкото добри, толкова и неприложими в България
В крайна сметка няма кой да се грижи по-добре за здравето на човек, отколкото самият той. Затова е добре хората да разберат, че от тях зависи да се предпазват от болести. Но, уви, понастоящем у нас няма абсолютно никакъв начин да се докаже кой пуши, например. А още по-абсурдно е да се говори за предпазване от болести, поне в смисъла, възприет по света.
Според Световната здравна организация профилактиката е част от по-голямото понятие - промоция на здравето. "Промоцията е процес, при който индивидите и общностите получават възможност да повишават контрола върху предпоставките за здраве и така да подобрят своето здраве", гласи дефиницията на СЗО. "Предпоставките за здраве включват широк диапазон от дейности, които дори започват с мира, защото ако няма мир в една държава, няма да има и здраве. Следват социалните, икономическите и екологичните фактори - доходи, наличие на достатъчно количество безопасна храна, на работа, образование, обезпеченост с жилище, благоприятстваща здравето жизнена среда", обяснява д-р Маша Гаврилова, експерт от здравно министерство. Освен социално-икономическите върху здравето влияят факторите на начина на живот - пушене, хранене, ниска физическа активност, злоупотреба с алкохол и наркотици. "И чак в последните 20% от предпоставките за здраве идва системата на здравеопазване. Ако всичко друго го няма, здравната система и да направи всичко от себе си, здраве не може да осигури", разяснява тя.
Тоест - ако в една страна хората нямат пари и работа, не могат да се хранят както трябва, да спортуват и да се стоплят през зимата, не бива да се очаква, че ще са здрави.
Профилактиката е само част от промоцията на здравето
Тя представлява комплекс от дейности за намаляване риска от появата на болести, травми, инвалидност и се дели на три. Целта на първичната профилактика е да намали вероятността от възникване на болест и представлява дейности за контрол на риска. За нея у нас отговаря ХЕИ. Вторичната профилактика трябва да установи ранна диагноза и ефективно лечение в началото на заболяването, така че да предотврати развитието и тежките му последици. Третичната профилактика е насочена към намаляване на прогресирането и усложненията на вече съществуващи болести. За вторичната и третичната профилактики отговаря лечебната мрежа.
"Работата на държавния санитарен контрол е да следи дали всички обекти и дейности отговарят на санитарните и хигиенни изисквания. Което е предпоставка за намаляване на различни болести", обяснява Маша Гаврилова. Например контролът над хранителните обекти цели да се намалят стомашно-чревните заболявания. Инспекторите отговарят и за контрола на заразните болести и имунизациите, дори ваксинират децата, които нямат личен лекар. В ХЕИ има и кабинети за безплатно консултиране и изследване за СПИН. Инспекторите осигуряват и контрола върху лечебните заведения, тъй като те също могат да станат източник на зарази, върху граничния контрол. Инспекцията отговаря и за предотвратяване на незаразни болести чрез въздействие върху факторите на риска - основно пушене, алкохолизъм, наркомании, физическа активност.
Рисковото поведение се увеличава
- пуши се повече и от по-ранна възраст, пие се повече, броят на наркоманите расте. Може ли изобщо държавата да противодейства, да е особено силна в такъв момент, най-малкото за да запази хората си по-здрави, т.е. хем по-работоспособни, хем изискващи по-малко разходи за лечение и инвалидни пенсии и т. н.?
Има два варианта на противодействие - строги санкции и убеждение, казва Гаврилова. И двата - еднакво неадекватни спрямо сериозна част от населението. Как да убедиш човек, който не знае дали ще яде утре, да се храни здравословно, защото в противен случай може да се разболее след 10 години? Или как да го глобиш, че пуши на обществено място?
Има и друго. "Сега държавата иска да ограничи рекламата на алкохол, а всички оказват отпор", казва Гаврилова. В бъдещия закон за здравето ще се забрани и пушенето на обществени места и продажбата на алкохол на непълнолетни, това ще бъде и отправна точка за контрол и противодействие от страна на държавата, казва експертът. И сама добавя - "но всеки ще каже - имаме си хубави закони, но никой не ги спазва".
Да, примери бол. Както в новия, така и във все още действащия Закон за народното здраве има глоби за хора, които не отиват на профилактичен преглед и имунизация, но никой не е глобен. Според Закона здравното осигуряване който не ходи на профилактика губи правата си на безплатно обслужване за определено време. Пак никой нищо не е загубил, въпреки че не всички ходят на прегледи. Да не говорим, че по закон всички сме длъжни да плащаме здравни осигуровки, иначе нямаме право на безплатно здравеопазване, но съвсем немалка част от българите и това не правят - умишлено или от безпаричие. А държавата и до този момент не е спазила собствения си закон и никого не е лишила от права на безплатни услуги.
"Има го и психологическият момент, че когато караш някого да върши нещо насила, той няма да го направи. Затова
ултиматумите не са най-подходящото поведение",
казва Маша Гаврилова.
Например миналата година ХЕИ обиколи всички малцинствени квартали в цялата страна, за да агитира от врата на врата да се избере личен лекар. "Раздавахме листовки, имунизационни календари. Имаше ефект, записаха се при лични лекари, доведоха се децата за имунизации", казва Гаврилова. А тази година дори са осигурени и имунизации в самите квартали.
Но нищо не може да окаже по-голям ефект от това самият човек да схване, че трябва сам да се грижи за собственото си здраве. "Не може държавата с пушка да те накара да се имунизираш. Трябва да повишаваме културата на хората. Но когато някой не иска да ни чуе - няма как да стане", признава Гаврилова. Уви, за доста хора подобни послания са просто на друг език. И не е задължително това да е от бедност. Например всички пушат, и то със ясното съзнание колко вредно е това.
Лошото е, че у нас пирамидата отдавна е обърната.
Вместо по-евтината профилактика приоритет е лечението
Логично - имаме твърде много болни хора. Държавата дори на тях не може да осигури адекватна грижа, въпреки че твърди, че насочва натам целия си ресурс от време, сили и пари, камо ли да помисли за профилактика. Благодарение на което пък болните стават все повече.
А за хала на лечебната мрежа, която отговаря за вторичната и третичната профилактика, всички знаем добре. Ранното откриване или откриването на предразположение към болести лежи основно на плещите на личните лекари, заедно с останалите им хиляди задължения. Те са длъжни да викат веднъж годишно пациентите над 18 г., които не са хронично болни на профилактичен преглед. За деца, бременни и болни прегледите са по-често. Ако не изпълнят това задължение, здравната каса глобява джипитата между 160 лв. и 360 лв., а за един преглед плаща по 3 лв. Според НЗОК профилактичният преглед представлява изясняване на здравословното състояние на пациента и целта му е да формира рискови групи по социално значими и приоритетни заболявания като сърдечно-съдови, онкологични, белодробни. Той включва: анамнеза, общ статус, сърдечен, белодробен, коремен и гинекологичен статус, проследяване на кръвно налягане, пулс, ЕКГ, изследване на урина. Освен това джипито трябва да обучи жените как да изследват сами гърдите си. Ако открие нещо нередно, праща пациента на консултация със специалист и изследвания. Затова обаче няма специални талони, т.е. джипито трябва да даде от вечно недостигащите направления.
Така е на книга. Какво става на практика - затрупаните от бумащина и какви ли не още задачи лекари викат пациентите на прегледи, но почти никой не се отзовава. Затова джипито обикновено изчаква пациента да дойде по друг повод и го разпитва накратко с профилактична цел, прави му ЕКГ, премерва му кръвното и преслушва дробовете, с което прегледът приключва.
А според медиците истинският профилактичен преглед си е изкуство - да предвидиш от какво може да се разболее понастоящем напълно здрав човек. Затова е нужно време, каквото джипитата обикновено нямат, дейността трябва да се подсигури и с пари - и като заплащане за лекаря, и като възможност за повече изследвания и консултации. Не случайно джипитата предупреждават, че освен че имаме все повече и все
по-млади болни, те се откриват и в твърде късен стадий
Отделно здравното министерство има поне 11 национални програми за борба с различни болести - туберкулоза, сърдечно-съдови, онкологични, самоубийства, наркомании, психични, полово предавани болести. Но те също са основно на хартия. Например, програмата за рак на гърдата предвижда скрининг - лекарите да викат насочено жени в риск, да ги преглеждат и изследват. Това още не е станало. Профилактиката на рака на гърдата разчита основно на кампании и благотворителност - всяка година през октомври се излъчват клипове, обяснява се, че ако се преглеждат редовно жените и открият рано бучката, болестта е лечима, осигуряват се безплатни прегледи и мамографски изследвания. Това обаче е през октомври. Ако жена, повлияна от кампанията, реши да се прегледа през ноември, талоните за мамограф вече са свършили и ефектът от иначе добрата идея е нулев.
"Ние правим големи програми с малко пари
за разлика от другите общества, където правят малки програми с много пари. И даваме приоритет на лечението - първо да обезпечим лекарства, консумативи и - ако останат пари - профилактика. А ако хората не се разболяват - няма да има нужда от парите за лекарства", припомня омагьосания кръг Маша Гаврилова от МЗ. Който пък води до едно - все повече и повече болни.
