|
- Г-н Николов, начинът, по който ще се избира основният изпълнител на АЕЦ "Белене", разбуни духовете. Истина ли е, че няма прозрачна процедура и че премиерът ще прави едноличен избор?
- Процедура по-ясна от тази не може да се направи. Всичко започна от решение на правителството от декември 2002 г. Изпълнявайки го, енергийното министерство изпрати писма до всички известни производители на ядрено енергийно оборудване. Не се ограничихме само до предложения за довършване на проекта, започнал някога в Белене. Поискахме всеки, който произвежда нещо, да го предложи.
- Как стана така, че от 8 предложените проекти станаха 3?
- Ние получихме писма от петима производители, които предлагаха 8 проекта. От фирмите, на които изпратихме писма, проект не представи само японската "Мицубиши". Оттам получихме отговор, че няма да участват, тъй като не могат да разберат как може да сме започнали един проект, а искаме да довършваме друг.
Канадската AECL предложи проекта "Канду 6", който е реализиран от тях и в Румъния. "Фраматом" изпратиха 2 проекта - "Европейски енергиен реактор" с мощност 1500 мегавата и т.нар. кипящ реактор, който е 1300 мегавата. Проектът на американците от "Уестингхауз" се нарича AP 1000. Руснаците изпратиха 3 проекта, от където вероятно идва и объркването. Те са на различни, взаимно конкуриращи се руски проектантски институти. Единият е за дострояване на доставения вече в Белене реактор и се казва "У 8792". Има два варианта - да се монтира доставеният чешки реактор или да се достави нов. Третият проект е на ленинградския институт и е за реактор ВВЕР 640 мегавата.
Чехите от "Шкода" предлагат да довършат проекта, почнат навремето от тях, но отчитайки всички модернизации по този тип реактори, направени от американската "Уестингхаус" и приложени в тяхната АЕЦ "Темелин".
- Всички ли кандидати са се срещали с премиера и с енергийното министерство или само канадската AECL?
- Всички имаха срещи и то не веднъж. Имаше цикъл от срещи за представяне на всички проекти на фирмите пред работната група за нова АЕЦ към енергийното министерство и пред консултативния съвет. Доколкото си спомням, всички имаха срещи с министъра на енергетиката, но с премиера се сещам само за канадския консорциум.
В края на април бе направени нов цикъл от срещи с всички фирми. Този път фирмите дойдоха с банки, които биха могли да гарантират или да отпуснат заемите в случай, че съответната фирма бъде избрана. Сега всички кандидати се групираха в 3 консорциума. Първият е съставен от френската "Фраматом", "Сименс" и руската "Атомстройекспорт". Този консорциум, наречен "Козлодуй", работи сега по 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" и то доста успешно.
Вторият е съставен от AECL, италианската "Ансалдо" и японската "Хитачи/Иточу". Третият е "Шкода", която няма официално съдружие с американската "Уестингхаус", но тя ще достави системите за управление на реакторите.
В технико-икономическото проучване на американската "Парсънс" се препоръчва някои от реакторите, които не са лицензирани дори в страните си, да не се разглеждат. Такъв е например американският реактор AP 1000 на "Уестингхаус", който се очаква да бъде лицензиран през 2005 г. Отпадна и френският кипящ реактор заради прекалено голямата си мощност от 1500 мегавата. Като имате предвид, че цялата ни енергийна система е под 10 000 мегавата инсталирани мощности, такава единична мощност е неподходяща.
На практика остава да се разглеждат само 600- и 1000-мегаватови реактори. Но въпреки отпадането на техни проекти нито американската "Уестингхаус", нито френската "Фраматом" отпадат от бъдещото класиране - те продължават да участват с други свои проекти.
- Споменавате за препоръки от технико-икономическото проучване на "Парсънс". Все още официално се говори, че то не е готово.
- То е готово в английския си вариант и в момента се превежда. Като цяло докладът на "Парсънс" препоръчва преговори с всички кандидати за доизясняване на техните финансови предложения. Причината е, че техническите параметри са изяснени и описани подробно, с всичките им предимства и недостатъци. Затова и анализът не завършва с препоръка за някой проект, а с препоръка за доизясняване.
- Какви варианти за финансиране предлагат фирмите?
- Най-често кредит. При преговорите фирмите изтъкват това, че когато има държавна гаранция, има възможност за силно понижаване на лихвения процент по тези кредити. Министърът на енергетиката Милко Ковачев им обясни, че държавни гаранции за 100% от сумите просто не може да има. Въпросът сега е какъв процент от стойността на проекта ще може да гарантира държавата.
Трябва да се преговаря и за сроковете за погасяване на заемите, за гратисния период, който ние държим да е поне за времето до експлоатацията на централата. Максималният период за връщане на заемите, който предлагат всички банки, е 15 години и ние трябва да се стремим към по-голям период.
- Предлага ли се да има дългосрочен договор за изкупуване на тока от АЕЦ "Белене" като гаранция за вложените пари?
- За щастие такова предложение няма, но това е по-скоро проблем на организацията, която ще експлоатира готовата централа. Аз лично съм против въобще да се разглежда този въпрос. Защото към 2007 г. нашият енергиен пазар ще бъде напълно либерализиран. В такъв пазар обвързването на изкупуването на тока от една централа за дълъг период от време на определена цена не е приемливо.
- А каква е гаранцията, че кандидатът, направил най-евтиното и изгодно предложение, няма да поиска точно дългосрочен договор за изкупуване на тока като гаранция?
- Политиката на Министерството на енергетиката в момента не допуска такива договори. В България вече е сключен един такъв договор - за ТЕЦ "Марица-изток" 3, и смятам, че други няма да има.
- Как се стигна до решението държавата да има само определен дял от бъдещата централа?
- Това ще се установи в преговорите, които ще се водят в изпълнение на решението на Министерския съвет от 29 април.
В анализа на "Парсънс" се разглеждат различни проценти - под 50, 50, 75% собственост на българската държава в готовата централа. Единият от вариантите е дори за общинска собственост - примерно община Белене да притежава 2-3 или 5% от централа. Има и варианти собственост да притежават производителите на оборудването.
- Защо с АЕЦ "Белене" се занимават толкова много комисии? Вие сте председател на работната група на НЕК, има и консултативен съвет към Министерския съвет, и работна група на енергийното министерство. В крайна сметка кой реши, че ни е нужна АЕЦ "Белене"?
- Това се изясни още в началото след неколкомесечни дискусии. Във връзка с това беше актуализиран и планът за развитие на енергетиката за следващите 10-15 години. Но не сме завишавали прогнозите за електропотреблението, както си мислите, а дори ги намалихме. В крайния вариант се говори за приблизително 50 млрд. киловатчаса годишно потребление през 2020 г. В предишните варианти се разглеждаха и по-големи прогнози от порядъка на 55 и дори 60 млрд. киловатчаса годишно потребление. А то сега е около 40-45 млрд. киловатчаса годишно.
Обсъждаха се и други възможности за покриване на недостига на електроенергия през следващите десетилетия. Например два нови блока по 330 мегавата на лигнитни въглища в ТЕЦ "Марица-изток". Имаше и много спорове на какво да заложим - на газови централи или на ядрената енергетика. Надделя становището, че след като пресметнем възможностите за използване на собствени ресурси - въпросните блокове на местни лигнитни въглища, от гледна точка на независимостта на енергетиката, а оттам и на държавата, трябва да заложим на ядрената енергетика.
