Оня ден, както си фланираме из "Златни пясъци", чувам с ушите си: "Everybody на магаре!" Така се впечатлих, че веднага си създадох рационално обяснение. А именно: въобразих си, че съм чул парчета от две подканващи реплики, изказвани от двама различни предлагачи на забавления, които реплики просто са се насложили във времето. Не била такава работата, обясни ми веднага колега, сочейки мустакат човек с гиздаво магаре. Той бил изрекъл цялата реплика. И освен това, тъй като го били вече писали миналата година в "Капитал", бил елегантно иронизирал себе си, за да върви бизнесът.

Айде, бе... Точно този тип да чете точно такива вестници и освен това да е посветил години от живота си, за да развие онази цивилизационна дистанция, която е основата на самоиронията? По-скоро говорим за днешното състояние на националния дух в неговото насипно състояние,



опитващ се да живее едновременно в два различни свята:



света на "Everybody" и света на "магаре!"

Поне първият свят вече е равностоен на втория. Затова и да искам, не мога да възстановя рубриката отпреди три години, която се казваше "Обикновен социализъм". Или поне - не мога с необходимата степен на легитимност. Оня всенароден вопъл на тема "Да се върне Тошо" май отмина. Измислиха си цар и червен президент и се поукротиха. И вече не определят изцяло обществената атмосфера.

Е, не знаем наистина, какво би станало, ако Серьожа поеме властта, но засега поне социалистическият начин на живот вече не е загубеният рай, по който всички сме длъжни да роним горки сълзи. Останал е като задължение тук-таме - например, в Закона за научните звания и пр. и днес черно на бяло пише, че ти присъждат титли само ако се бориш за социализъм - но все пак не извира от всички цепнатини.

Резултатът е, че като гледаш какво става наоколо, вече не мислиш по дузини пъти всеки ден: "Това си е жив соц" или - "А това май е преодоляло соца". Самата тъкан на нещата много се уплътни и усложни - нещо съвсем не-характерно за соца, но типично за западната цивилизация. И, ако да речем успееш да надмогнеш факта, че в София точно половината от населението - 600,000 души - са пенсионери и следователно те заливат отвсякъде със социализъм, е възможно да живееш цивилизовано.

Навсякъде има островчета цивилизация.



Не е много трудно да прескачаш от едно на друго и почти изобщо да не хлътваш в пост-социалистическата тиня.

По пътищата все по-рядко напреде ти се изпречват грохнали соц-возила, които не могат, и да искат, да развият повече от 48 км в час и нощем конспиративно не си включват светлините, все едно ще им се кара лично др. Чаушеску. Сутрин в радиус не повече от 60 метра около твоята персона има истински градски бистра и кафенета, населени от истински приветливи хора, които с реална радост ти продават чаша истинско кафе по твой избор. Можеш да работиш в офис, който вече не е остатък от соца, вмирисан на невестулки (освен, разбира се, ако не си хартисал в СУ или в БАН), нито пък е ранно-капиталистическа кожодерна на някой пресен реститут. Деловите обеди можеш да провеждаш в тихи и чисти заведения като "Before & After", с вечерния аперитив да се освежиш, потънал в градивна медитация, в "By the Way", а по-нататък да продължиш, според настроението и/или предпочитанията на партньора, в "Alcohol", "Fans" или "Три уши". И да се прибереш в къщи даже, констатираш с облекчение, че вече не притежаваш нито една мебел, уред или прибор, от които да ти се хили някой петгодишен план на БКП.

Какво говорим?



И в Миндя вече си имаме бар,



тип VIP клуб, в който английския джин Beefeater ти го дават с портокал и с американски тоник, и по DVD-то върви Gary Moore, а не - пищенето на някоя цицореста красавица с мокра черна коса.

Дори смехотворните неуредици и безпомощни дезорганизираници, характерни за тези места, вече не лъхат на светлото минало. В "Златните" например, макар да кипи абсурдно строителство в последната секунда, да хвърчи кал и прах, да бучат камиони и бормашини и туристите да се препъват в греди и плочки, все пак ситуацията е по-близка до Испания от 70-те, отколкото - до НРБ от 80-те.

Има я, наистина, и втората писта. По морето е пълно с екс-почивни станции, чиито портиери смятат за своя първостепенна задача да не те пуснат да проникнеш, макар да си си платил предварително и персоналът да си е получил заплатата от тях пари. В не-Вип селските кръчми плачът по петилетките продължава. И така нататък.

Като разбере човек това за двете писти - двете реалности, в които се опитва да живее BG - му се открояват по-релефно и



завоите на новата ни история



Да вземем например възродената за пореден път безкрайна тема "Костов".

Ясно е, какво всъщност стана. На едната писта - на цивилизацията - неговото управление постигна за страната онова, което го вписа в националния пантеон наравно с Левски и Стамболов. На другата - на балканската - се развиваха нещата, които го смазаха на изборите: клиентелизмът, покрил наглото крадене на съратниците, мрачният вождизъм, високомерието, презрението към гражданството (то още не беше станало народ и не заслужаваше лошо отношение), липсата на сетива за чуване, за доверие, за партньорство и дори за елементарното разбиране от хора.

От едната писта се изправи сегашната страна, в която, ако направиш минимално усилие, можеш да живееш цивилизовано. Онова, което се движеше по балканската писта, разруши всичко в т.нар. "център-дясно". И продължава да го руши, тъй като всички са заразени и никой не иска да мине през необходимото радикално лечение.

Everybody, или на магаре? Това разкрачено положение вече спъва като букаите на катър. Пак е време всеки да избира от кое е.



*Situation report - англ., доклад по положението