България не е губила бойни знамена в сражения, напомнят историци при тържествени поводи. Но спасените знамена в загубени войни може да означават само едно - че навреме са предприети отстъпления. Пак историците твърдят, че докато войниците са печелили сражения, политиците са губели войни.

Нашата мисия в Ирак може да се представя всякак, но не и като победа. Отдавна забравихме миналогодишния възторг на външния министър Соломон Паси, че предстои парад на победата. Идва време да се мисли за отстъпление и държавниците ни не крият, че се ориентират към нова тактика. Отстъплението днес е по-добро решение от бягството утре, показва не само историческият ни опит, но и поведението на другите държави от военната коалиция в Ирак.



Най-изненадващ обрат



през последните дни показва военният министър Николай Свинаров, който миналата седмица се осмели публично да се дистанцира от Съединените щати по въпроса кой ще реши колко да останат чуждите сили в Ирак. За разлика от държавния секретар Колин Пауъл, който изключи възможността новата иракска власт да има последна дума, Свинаров се доближи до позицията на Франция и Германия, които смятат, че чуждите войски не бива да остават, ако не бъдат помолени изрично от иракчаните. На французите и германците им е лесно, защото не участват в коалицията, но Свинаров трябва да се е преродил, след като от престараващ се съюзник сега се представя за коректив на американците.

Всъщност президентът Георги Първанов пръв даде сигнал за тактическо отстъпление. За разлика от министъра, чиито лични впечатления от Кербала, където патрулира българският батальон, датират от 3 октомври миналата година, когато мисията все още се радваше на туристическо спокойствие в шиитския град, президентът се сблъска с доста по-драматична обстановка при внезапното си гостуване на 25 април. За половин година шиитите се бяха превърнали от кротки наблюдатели на чуждестранното присъствие в бунтовно население. Рухнал бе главният мит на окупацията на Ирак - че народът я възприема като освободителна мисия.

Само за няколко часа очи в очи с истината президентът извърши



две важни корекции



на дотогавашната си позиция. Предната седмица той настояваше да се промени мандатът на нашия батальон от мироопазващ в мироналагащ, за да има право да участва в бойни действия, а не само да служи за мишена, докато патрулира. В Кербала се увери, че това е невъзможно. Два дни по-рано, на 23 април, парламентарната комисия за външна политика отбрана и сигурност бе отхвърлила идеята за преформулиране на мандата, но за Първанов по-важно бе, че видя истината на място. Още в Кербала той издаде и първата команда за тактическо отстъпление - да се започне подготовка за извеждане на батальона от града и за предислоцирането му в полската полева база "Лима", която е извън населената зона. Той постави и срок - 30 юни, деня на формалното предаване на властта от американската администрация на временното иракско правителство, като не скри, че предпочита войниците ни да отидат в палатки "на гола поляна", вместо да "продължават да бъдат дразнител за местното население". Това уточнение президентът направи само два дни след инспекцията си в Кербала, като добави, че "продължителността на присъствието ни там е функция и на гаранциите, които ще бъдат създадени за сигурността на батальона, на всеки отделен военнослужещ".

Хубаво е, че думите не останаха само за медийна консумация, а бяха последвани от бързи действия. Военният министър обяви завчера, че изпраща в Кербала инженерен взвод, чиято задача ще бъде да работи по изграждането на новите условия за предислокация на българския батальон от база "Кило" в полската "Лима".

Изтеглянето от градовете е



единствената гаранция за някаква сигурност



на коалиционните сили. Даже американците предпочитат да се договарят с бунтовниците, вместо да затъват в градски боеве, които са най-смъртоносни. Но ако чуждите войски търсят сигурност в пустинята, възниква въпросът за какво са там. Което води до разсъждения за безсмислието на тяхното присъствие, след като политически войната е вече загубена.

Това е толкова очевидно, че дори САЩ и Великобритания се съгласиха завчера да коригират в Съвета за сигурност проекторезолюцията си за Ирак и да запишат, че "мандатът на многонационалните сили ще изтече със завършването на политическия процес", което колкото и да е приблизително като срок, все пак дава ориентир - вероятно края на 2005 г. Освен това под натиска на Франция и Германия, към който се присъедини и Свинаров, новият проект предвижда също, "ако преходното правителство на Ирак поиска чуждите войски да напуснат страната, Съветът за сигурност да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на многонационалните сили". Което е шанс да свием байрака, като запазим някакво достойнство.