|
Интересът на чужденците не е случаен - такава диплома им позволява да се занимават с изследвания и им покачва цената, допълва Кендеров. У нас няма голям интерес към подобни измами, защото степента "доктор" носи едва 30 лв. на месец.
Акад. Кендеров смята, че България е въвлечена в международна мафия, която се занимава с продажба на фалшиви удостоверения за научни степени. Академикът не е сигурен дали ментетата се правят у нас или в чужбина, но "производителите" им владеят добре български, въпреки че използват доста русизми.
За престъпленията е уведомено МВР.
"Явлението "подправка на дипломи" така се е разрастнало, че светът се защитава чрез т.нар. автентификация на дипломите - чуждата научна организация запитва ВАК за валидността на дипломата. И ако името на лицето или номерът на удостоверението липсват в регистъра на комисията, дипломата е фалшификат", обяснява Кендеров. Председателят на ВАК е твърдо решен да сложи край на тази практика с помощта на информационна система в Интернет, където целият свят за секунди ще може да проверява дали представената диплома е подправена или не. Това ще стане до няколко месеца.
Има обаче и напълно законен начин ВАК да присъди нереална научна степен. Акад. Кендеров дава пример с немски гражданин, чието действително образование вероятно е основно, а му е присъдена титлата "доктор". Случаят с Райнер Шюте започва да се разплита от вербална нота, изпратена от Германия. Ако се съди по документ, получен от Германия, Шюте има 8-класно образование, обяснява акад. Кендеров. През 2001 г. обаче ВАК му присъжда научната степен "доктор" в областта на екологията.
Шюте пристига у нас през 1998 г. и представя диплома за "бакалавър", издадена от американски университет. Проверката показва, че въпросният ВУЗ е в 13-страничен списък от вузове в САЩ, чиито дипломи са нелегитимни. Минно-геоложкият университет (МГУ) в София, където Шюте представя дипломата, за да се запише в магистърска програма, признава документа, макар че той не е легализиран от Министерство на образованието. "МГУ не е потърсил такава справка, а направо е признал дипломата. Тогавашният декан на Европейския факултет Методи Маждраков е подписал документ, не знам защо на английски език, с който признава тази диплома като еквивалентна на бакалавърската диплома, която издава същият този факултет", твърди Кендеров.
На тази основа Райнер Шюте се обучава в магистърската програма на закрития впоследствие Европейски факултет на МГУ. Настоящото ръководство на МГУ е сформирало две комисии, които тепърва ще проверяват случая. В магистърската диплома на Шюте са нанесени само 4 оценки от общо 8-те изпита, които е трябвало да положи. 3 от оценките са на тогавашния ректор проф. Стоян Грудев, който според Кендеров е бил ръководител на магистърската програма на немския гражданин. 4-тата е на преподавател, който е бил преводач на немеца по време на защитата на докторската му степен. От МГУ отговориха, че все още не са проверили кой е бил ръководител на магистратурата на Шюте. Проф. Грудев не бе открит за коментар.
Дисертационният труд е оценен високо от специалистите и се открива процедура по защита. Получават се 3 положителни отзива от България и 3 от чужбина. Рецензентите - проф. Грудев и проф. Любомир Кузев, също пишат много ласкави оценки за този труд.
"Изглежда, че самият труд е добър, но в светлината на това, което знаем сега, е почти сигурно, че не е създаден от Шюте. Защото ако той имаше качества да го създаде, щеше да направи и качествени публикации, а такива няма", коментира председателят на ВАК. Публикациите са задължителни, за да се присъди степента "доктор". В CV-то си Шюте е написал, че има диплома и от Пловдивския университет. Сега се проверява има ли такава.
От ръководството на МГУ декларират, че ако измамите се докажат, ще направят предложение за отнемане на научната степен на Райнер Шюте. "Ако има такова нещо, институтът е подведен. В малките вузове не може да има корупция, тя трябва да се търси при мастодонтите", коментира ректорът на МГУ доц. Иван Милев.
"Най-малкото, за което можем да говорим, е наивност от страна на много хора", заявява пък Петър Кендеров. Такива случаи са позор за българската наука по света, коментира още той. Академикът смята, че за да не се допускат нови грешки, трябва да се засилят изискванията към научните съвети и те да се задължат да проверяват публикациите на хората, които се борят за докторска степен. Според председателя на ВАК тази схема не може да работи при българските кандидати за степента "доктор", защото страната ни е малка и всяка колегия познава хората си още от студентската скамейка. Той обаче възнамерява да направи проверка със задна дата на повече от 16 други подозрителни случая.
