|
Из задължителни указания на ДКСИ
------------------
Само до преди няколко седмици трима човека вече се виждаха на възлови дипломатически постове. Емил Вълев бе почти сигурен като посланик в НАТО, ген. Павломир Кънчев бе определен за националния военен представител на България в щаб-квартирата на Алианса за Европа в Монс, а пък бившият говорител на Външно министерство Любомир Тодоров имаше агреман за посланик в Канада. Последните двама дори бяха удостоени с постовете с указ на президента Георги Първанов.
И тримата обаче не заеха постовете си по една и съща причина - получиха откази да им се издадат сертификати за достъп до тайните на НАТО от Държавната комисия по сигурността на информацията. Структура, натоварена по закон да дава или да не дава въпросния документ. Същата тази комисия вече е издала такива сертификати на други близо 800 цивилни и военни българи.
Така Вълев остана само на поста извънреден и пълномощен посланик за Кралство Белгия, Кънчев бе върнат и на негово място отиде ген. Ангел Златилов, а Тодоров най-вероятно ще стане генерален консул в Австралия.
И трите случая се оказаха достатъчно красноречиви, за да предизвикат засега само тих тътен от страна на военните и на дипломатите. Постепенно тези казуси започнаха да придобиват и гражданственост и поставиха наистина сериозни въпроси. Първо, защото насадиха в изключително неудобно положение и правителството, и президента, които бяха поставили своите подписи съответно под решенията и указите за изпращането на въпросните лица зад граница. На второ място, защото показаха, че има нещо сбъркано в системата след като някой беше направил предложенията и беше взел решенията преди да изчака становището на Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). Трето,
постави в изключително деликатна ситуация едновременно и комисията, нямаща право да каже
мотивите си, с които отказва сертификати, и на лицата без достъп до тайните за НАТО, защото те не могат по никакъв начин да обжалват и да се защитят. И не на последно място, заради достатъчното материал, който показва, че настоящата правна рамка може да роди наистина международни скандали с непредвидими за страната последици.
Само преди няколко дни говорителят на правителството Димитър Цонев обяви, че ДКСИ трябва да проверява кандидатите за посланически постове преди да бъдат номинирани. Според него трите случая не трябвало да се поставят под общ знаменател, но те доказвали, че "в работата на комисията няма никакво вмешателство от страна на изпълнителната власт - нито от страна на правителството, нито от страна на Министерството на външните работи, нито от Министерството на отбраната". Цонев обаче така и не обясни тогава
защо бе допуснато да се стигне до предскандална ситуация,
при която въпросните хора са били не само определени, не само имената са им предложени на президента, ами е изчакано и държавният глава да издаде указ. И в трите случая преди ДКСИ да каже дали ще имат или не сертификати за достъп до тайните на НАТО. Изобщо да не говорим как се чувстват самите хора в момента - сигурно най-малкото като употребени и в изключително деликатна професионална ситуация. Дори по закон комисията няма право да казва и на самите тях мотивите си за отказите.
А отгоре на всичко военните и дипломатите сами шумят около случаите и тихичко роптаят без обаче да застават с имената си пред обществото. Самата комисия пък се опита да обясни, че скандал няма и че е имало и други откази, но само по тези се шумяло от определени среди.
Така или иначе цялата ситуация
постави на дневен ред процедурата по издаването на сертификати за
достъп до тайните на НАТО, както и критериите за неговото предоставяне или отказване.
Сред първоначалните изисквания, на които трябва да отговаря лицето, за да започне изобщо процедурата за натовски сертификат са:
- да е български гражданин;
- да е пълнолетен (навършени 18 години);
- да има завършено поне средно образование;
- да не е осъждано за престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията;
- срещу него да няма образувано досъдебно или съдебно производство за умишлено престъпление от общ характер;
- да е надеждно от гледна точка на сигурността;
- да не страда от психически заболявания;
- да е определено като надеждно за опазване на тайната;
- да бъде проучвано за ниво "строго секретно";
- да фигурира в списъка, изготвен от ръководителя на организационната единица на лица, за които има необходимост от издаване на сертификат за работа с информация на НАТО.
Тук е важно да се отбележи, че без значение е с каква степен на секретност натовска информация ще работи лицето, за което се иска достъп.
При всички положения той се проучва като за допуск до най-високия гриф
български национални тайни - "строго секретно". Така съответното лице попълва първо специален въпросник и става обект на проучване. Цивилните се проучват от Национална служба "Сигурност" в МВР, а военните от служба "Сигурност - военно контраразузнаване и военна полиция" в Министерство на отбраната. Във въпросника най-общо се попълват графи, които да покажат дали лицето има някаква зависимост - алкохол, наркотици, финансови или имотни проблеми, лични проблеми, от чужди организации или престъпни групировки и т. н. След това се проверяват всички възможни обстоятелства - дали всичко записано като отговори във въпросника е вярно, дали няма разлика от декларирано и стандарт на живот, дали няма някаква зависимост. Така например следва още по-задълбочено проучване ако едно лице е декларирало примерно, че има само едно жилище, а в имотния регистър на негово име излизат да речем три. Подобен проблем би възникнал и ако проучвания е посочил, че има един брат, а той има примерно двама. Такъв случай дори има вече в не толкова дългата практика. Лицето се притеснявало, че срещу единият му брат имало следствено дело и се опитал да го скрие.
По правило проучванията са наистина задълбочени,
използва се цялата държавна машина и е почти невъзможно да се скрие
каквото и да е. Още повече че самото лице се съгласява да му се рови навсякъде - да му се взема кръвна проба, да му се бърка в сметките, в имотното състояние, в личния живот и изобщо навсякъде.
ДКСИ е издала специално задължително указание, което е озаглавила "Критерии за лоялност и надеждност за издаване на сертификат за работа с класифицирана информация на НАТО и процедура по проучване на лицата". Още в тяхното начало е посочено, че указанията са съгласно "минималните стандарти за сигурност на НАТО СМ 2002/49 и Директивата по персонална сигурност АС/35-D/2000/ и по силата на чл. 116 от Закона за защита на класифицирана информация (ЗЗКИ). В тях се указва и какво точно трябва да проучат НСС или съответно ВКР (виж карето с това какво се изследва). След края на проверките въпросните служби подготвят писмено мотивирано становище до ДКСИ, в което описват подробно всички установени обстоятелства за лицето. Те трябва да направят
и "преценка за неговата лоялност или наличие на данни, водещи до съмнение
в лоялността му към държавните приоритети, включително в контекста на членството в НАТО". Какво значи това точно явно само службите, комисиите и НАТО знаят.
Цялото дело за проучване се изпраща в ДКСИ. Службите дават справка и кадровото дело на проучваното лице. Ако комисията прецени, че процедурата не е спазена и липсват необходимите доказателства, то тя връща делото на НСС или ВКР с писмени указания относно действията, които следва да се извършат и допроверят като дава на органа по проучването 10 дни срок за това. Ако в този срок съответната служба не изпълни указанията,
цялото дело по проучване се прекратява и проверката на лицето започва отново
Комисията е свободна да прави и сама интервю с проучвания човек, ако счете, че се "изисква събиране на нова информация и доказателства за надеждността и лоялността".
Накрая ДКСИ, която се състои от председател и 4-ма членове, взема решение дали да издаде или не сертификат за достъп до тайните на НАТО. Изрично е посочено, че дори и след издаването на документа "продължава текущият контрол" върху лицето от страна на органа по проучването т.е. НСС и ВКР.
И тук възникват няколко въпроса. Как точно се преценява дали едно лице е лоялно или не към националната сигурност? Или пък към НАТО? Нелоялно ли е ако например е твърдяло, че България не трябва да влиза в Алианса, а да се запази неутрална? Или как се преценява дали срещу дадено лице не е изфабрикуван донос от съсед или колега примерно? Защо не се даде възможност на всеки човек да може да се защити, включително и пред комисията? Поради каква причина не е бил предвиден орган, който да може да разглежда жалби срещу решения на ДКСИ? Защо на лицата, на които им се отказва сертификат, не им се съобщават мотивите? Затова обаче нито комисията, нито лицата с откази са виновни. Отговорността носят депутатите, които са длъжни час по-скоро да оправят тези пропуски в закона.
Защото така може да се получи, че комисията да е под постоянен натиск, включително с обвинения, че се опитва да регулира посланическите и висшите военни назначения. И да не може да си изпълнява задълженията.
А от всички тези обвинения, шушукания, скандали, удари под кръста държавата със сигурност няма полза.
за каре
Какво се проучва от службите за сигурност
1. Лицето се проверява по отношение на идентификация - дата и място на раждане и установяване на гражданството - настоящо и предишно. Тук се извършва и преценка за възможни рискове за въздействие върху лицето от страна на чужди служби или организации.
2. Проверка на лицето по националните и регионалните фондове - съдебни масиви, следствие, както и проверка по масивите на службите за сигурност, криминалните и полицейските фондове.
Проверява се за връзки с терористични или други престъпни групировки, с шпионски централи, противници на българските и натовските, както и дали лицето е било осъждано за криминално деяние или престъпления, иницииращи рецидивни криминални тенденции.
3. Проверка за несъответствие между стандарта на живот на лицето и доходите му - дали изпитва финансови затруднения или живее в неоправдан лукс. Тук по писмено искане на председателя на ДКСИ или на ръководителите на службите за сигурност или службите за обществен ред банките са длъжни да предоставят сведения за авоарите и операциите по сметките и влоговете на лицата, които са обект на проучване за надеждност.
4. Дали е имало или понастоящем е зависимо от алкохол и/или употреба на незаконни опиати.
5. Дали е било замесено в извършване на деяние, включително всяка форма на неестествено (насилствено) сексуално поведение, което би могло да повиши риска за заплаха или за изнудването му.
6. Дали чрез думи или действия е демонстрирало нечестност, нелоялност, ненадеждност или липса на дискретност по отношение интересите на България или НАТО.
7. Дали сериозно и многократно е нарушавало разпоредбите за сигурност.
8. Дали лицето е правило опити за извършване на нерегламентирана дейност по отношение на комуникационните системи.
9. Дали страда или е страдало от заболяване или умствено или емоционално състояние, което може да повлияе негативно в значителна степен на неговата преценка или на неговата надеждност или може да го превърне във възможна заплаха по отношение на сигурността - това се установява чрез компетентно лекарско становище.
10. Дали лицето би могло да бъде обект на натиск чрез роднини или близки сподвижници, които може да са уязвими по отношение на чужди разузнавателни служби, терористични групи или други престъпни организации или лица.
11. Проверка на образованието на проучваното лице - събиране информация относно средно училище, висше образование и други учебни заведения, както и на завършени школи и курсове в чужбина.
12. Проверка продължителността на работата на лицето, конкретно заеманите от него длъжности, професионални качества и умения както и:
- дали лицето е било щатен или извънщатен служител или сътрудник на бившата Държавна сигурност;
- конкретна линия на работа на лицето;
- конкретна заемана длъжност.
(Може би точно тук е необходимо да се отбележи, че името на всяко лице се изпраща в алианса, преди то да получи сертификат за достъп. Оттам идва и отговор до ДКСИ дали то е чисто откъм масивите на НАТО - б. а.)
13. Проверка на прослужена военна служба на лицето (ако има такава), както и проявите му през това време.
14. Дали лицето умишлено е отказало да даде, подало е погрешно или е фалшифицирало важна информация, касаеща сигурността или умишлено си е послужило с лъжа при попълване на въпросника или по време на интервюто.
15. Провеждане на интервю с проучваното лице с оглед изясняване всички несъответствия, установени между декларираните от него обстоятелства и извършените проверки, както и за изясняване всички факти, водещи до съмнение относно лоялността на лицето и неговата надеждност.
|
|
