|
Когато се омъжила през 1946 г., баба Йорданка изобщо не мислила, че бъдещите й деца ще бъдат кръстени Борба, Победа и Вяра. "Мъжът ми искаше да се казват така. Той беше политзатворник и искаше всяка една от тях да бъде това, което той е правил в живота си - непрекъснато да се бори, да побеждава, а всичко това да става с постоянна вяра. Аз не съм се противила нито за момент. Децата ми пък никога през годините не ме укориха, че сме ги кръстили така", споделя баба Йорданка. Само Борба казвала на майка си, че като порастне, ще й викат леля Биса. И в момента цялото село я знае като Бисето. Единствено баща й през всичките години преди да почине се обръщал към нея с истинското й име - Борба.
Тя е най-голямата дъщеря - родила през 1947 г., Победа проплакала за първи път през 1950 г., а дошлата последна на този свят Вяра - през 1954 г.
И трите деца се изучили и поели по пътя си. Борба завършила медицина във Варна. Сега работи в Чехия. Победа има икономическо образование и живее в Червен бряг, а Вяра завършила библиотечно дело и се заселила в София.
Преди 1944 г. бащата Георги е вкаран във Врачанския затвор при "политическите" и е осъден да лежи доживот. Излиза веднага след 9 септември. Жени се за Йорданка и изкарват медения се месец в София.
"Борихме се с живота и двамата, а сега само аз останах. Побеждавали сме дребните неща, а вярата ни никога не ни е напускала", философства баба Йорданка.
Отвреме на време тя влиза в малката си всекидневна стая и поглежда към стената, където са закачени снимките на трите й деца и десетте внуци, които има. Вече не вижда добре и се ориентира по мястото на снимките, а не по образите, запечатани върху тях.
"Като се замисля, нямаме други подобни имена в селото, а и в общината не съм чувал да има", казва кметът на с. Търнава Владо Коминкьовски. Въпреки това повечето фамилии на хората в Търнава са странни - примерно като Брамбашки.
Търнава е едно от най-големите села в региона. Има 3200 жители и 1000 къщи. Безработните са около 400, като само ромското население наброява 800 души.
"Гледаме повечето да ги хванем по програмата за временна заетост, въпреки че хората започнаха да ме майтапят, че садим рози и трендафили по градинките, а животните няма какво да пасат", споделя кметът.
Търнава се гордее, че притежава и първия селски стадион, който е бил направен през 1954 г. Тогава ентусиасти с волове и подръчни материали и инструменти са отъпкали и изравнили пространство, което събира и сега любителите на футбола.
"Единственият ни дерт в момента е, че не можем да си намерим поп, а и средства за реставрация на църквата", казва Коминкьовски. Врачанският митрополит Калиник отказвал да назначи свещеник в Търнава, който да стане председател на храма. Заради това се връзвали ръцете на кмета да търси спонсори, тъй като не можел да даде документ за храмовото настоятелство.
Църквата, която се намира в центъра на селото, е строена през 1885 г. В момента тя е затворена, стените й са напукани, няма прозорци, душемето е изкъртено, а олтарът няма икони. Общо около 20 000 лева са необходими за ремонта и реставрацията.
|
