До г-н Председателя на Президиума на Висшата Атестационна Комисия
академик Петър Кендеров, проф., дмн.
***********
ПИТАНЕ (реторично)
от Геновева – златен форумец с 7848 мнения ********
Господин Председателю,
Драги Петьо,
*
Тъй като във второто Ви качество на мой дългогодишен приятел и колега не мога да ви отправя лично това питане - в последно време не се срещаме в бюфета (аз, ако сте забелязали по резултатите, съм на диета), а и през това лошо време много не щъкаме насам-натам по сградата, която имам честта да обитавам заедно с вас, то ще се възползвам от това публично пространство да ви задам едно
реторично питане.
Предмета на питането ми е общоизвестен факт, решение на председателствания от вас
Орган (така ще означавам оттук нататък
Президиума на ВАК), а тъжните причини да го направя реторично (т.е. без очакван отговор), е потреса на гилдията от цитираното решение, както и последвалото всеобщо чувство на безнадеждност и абсолютна безполезност на всякаква експертна научна дейност.
Моята лична печал и недоумение по въпроса се засилват от факта, който лесно може да се провери тук, че в това интернетно пространство винаги съм взимала страната и на Органа, и вашата лично - като на безпристрастен, ерудиран, справедлив учен и администратор.
Та, какво потресе гилдията през този халтав ваканционен месец януари?
С решение на
Органа беше присъдена научната степен
Доктор на науките на учен, да го наречем
учения А., който в предвидената от Закона за научните степени и звания процедура за присъждане на званието бе получил последователно две решения на упълномощените за това органи – специализирания научен съвет и съответната Комисия към ВАК, че работата му
не отговаря на критериите, предвидени в Закона, и научната степен Доктор на науките
не може да му бъде присъдена.
Като рядък прецедент в досегашната си история, а може би и единствен,
Органа не се съобрази с решението на двете специализирани звена и с експертната оценка на гилдията и реши
въпреки това да присъди въпросната степен на Учения А.
Господин Председателю, въпросното решение засяга специалност не от литературните, не от селскостопанските науки, то засяга
вашата специалност.
Хората, които приеха двете предишни решения, чиито решения не зачетохте, са ваши колеги, с които заседавате по научни съвети и комисии, хора, с които ви свързват взаимно уважение и съобразяване с научни знания и опит, хора, които ценяти и приемат
вашето експертно мнение, като поканен рецензент на многобройни процедури. На тези хора, колеги преди всичко, а после приятели, вие просто спуснахте отгоре решението на
Органа, за който тяхната експертиза просто не съществува.
Малко лирично, встрани. За какво ручаме жабетата, господин Председателю? За какво правим предзащити, защити, назначаваме и плащаме на рецензенти, търчим да събираме кворум и плащаме за заседания на Научни съвети и Комисии, за какво експертите четат обемисти трудове, гризат нокти и пишат обемисти рецензии и се потят да доказват по точките и изискванията на Закона
( оригинален принос и иновативност на работата, брой цитирания и т.н.), да губят нерви по душни многочасови заседания ?
Щом като
Органът може да се произнесе за обратното, независимо от всичко това? И независимо от това, че не е открил, както изисква Законът (ЗНСЗ), пропуски в процедурата на оценката?
От петък насам, членовете на Специализираната ви комисия, г-н Председателю, ходят като с ударени с мокър парцал, а по-дребните научни риби се питат –
щом може и така да се получи научна степен, то за кои може? И за кои – не?
Спомените ни от Татово време ни извикват в паметта много аналогични случаи – на удостояване или подаряване на научно звание, но в онези мрачни тоталитарни времена процедурата беше по-добре отработена – натискът започваше от най-ниското ниво, и машината формално беше добре смазана във всичките си детайли. Очевидно в новите демократични условия и при свободния пазар икономията на смазката прави достатъчна употребата й само на най-високото ниво.
Господин Председателю, научната общественост, а и цялото ни общество тези дни се вълнува от предстоящото приемане на новия Закон за научни степени и звания, при предложени три негови варианта. В тях ВАК вече не фигурира в този си вид.
В тези последни месеци на Комисията и нейния Орган, харесва ли ви цвета на един от прощалните й фойерверки?
******
И като свършвам със съдържателната страна на моето реторично питане, поради неприкосновеността на Органа (вж.т. 27а от ЗНСЗ), искам да отдам дължимото на атмосферата на тоя Честен Форум, където в 80% от обсъжданите случаи се правят хипотези за дългата ръка на МОСАД, FBI, КГБ, КДС или просто юдомасоните, та дори и не дай Боже, извънземните.
Та и аз да попитам – коя от тези дълги ръце, г-н Председателю, и кого потупа по рамото? Защото отлично знам вашата лична оценка за всички тези учени, които представиха на вниманието ви отхвърленото от вас решение.
В завършек ви отправям моето искрено съчувствие, ако изпитвате минимална доза дискомфорт от случая.
При мен това чувство напълно липсва, тъй като – за сведение на форумците, моята научна кариера и придвижване по стълбицата се извършват от друга гилдия, други научни съвети и други комисии, различни от гореобсъжданите.
**********
И в послепис, лична добавка –
1. ако бях от тия 80 процента, с хипотезите, дето виждат само дългите ръце на службите и потупванията по рамото, ако обичах да политизирам и научните решения, щях сигурно да кажа, че ученият А., за когото става дума, е депутат от 37-мото Народно събрание, от листата на БСП и коалиция, член на Комисията за наука и образование на същото НС, а положителната рецензия за труда си, с която Научният съвет не се е съобразил при гласуването, е получил от учения Б., бивш завеждащ (или заместник завеждащ) на Отдела за наука и образование на БКП.
Но не съм такъв човек, да политизирам нещата, особено в науката.
Поне доскоро не бях. 2. ако журналистическата гилдия се заинтересова от действията и епилога на този изборен фарс, мисля, че нито един от участниците в него би им отказал подробни сведения. Макар че.... вж. горепосочения чл. 27а от ЗНСЗ – хайде, да го цитираме
На прощаване.
Чл. 27а. Решенията на ПВАК по чл.25, ал.3 и чл.27, ал.3 са окончателни, не могат да се преразглеждат и не подлежат на съдебен контрол .