Надписът "Тия са луди!" се появи в края на 1996 година на витрината на магазин на "Дондуков". После висна по сергиите на Женския пазар, докато не стана общоприето убеждение.
Тогавашната лудост на управляващите социалисти беше някак много очевидна. Докараха нещата дотам, че нямаше хляб, нямаше пари и всичко рухна. Днес нацията - дори голяма част от нейните политици - все пак е стигнала много по-високи нива на подреденост. Трудно можем да си представим пак да изчезнат и брашното, и левчетата. Глупостите вече не са толкова брутални, очевидни и болезнени. Но не са по-малко подкопаващи основите на обществения договор, на който пък се крепи всяко цивилизовано общество.
Царистите правят глупости според някаква собствена ПР-стратегия. Иска им се да скрият онова, което всеки вижда всеки ден. Например А подточка: царете не искат да овладеят мутрите, тъй като имат бизнес с тях. Не че са "безсилни", както твърдят умерените критици. Не искат. Нямат сметка. Обслужвайки своя интерес, а не обществения, те имат процент от мутрите и затова в най-добрия случай се закачат с тях избирателно и тук-там, по места.
Б подточка: царят-премиер прибира недвижима собственост с впечатляващи темпове, което пък удря по неговата теза, че е дошъл съвършено безкористно да се жертва за Отечеството любезно.
От стратегическа важност за царистите е ние да не решим окончателно, че зад фасадата на държавата - на обслужването на общия интерес -
те всъщност се занимават само със себе си
Идват избори все пак. И по стар български обичай решават да имитират държавноподобна дейност.
Първата очевидна за всички лястовичка (предишните бяха видими само за тесни специалисти) беше "поправката Севлиевски". Тя не само обяви за престъпници, по-лоши от убийците, всички с прашинка коноп в джоба. В съответните членове в Наказателния кодекс законотворците задължиха съдилищата да вкарат в затвора за по 15 години преводачите, редакторите, издателите и разпространителите на всички книги, в които иде реч за наркотици: Кастанеда, Пърсиг, Бах, Лиъри, Хъксли, Уилсън, Конан Дойл (заради хероина на Шерлок Холмс); както и издателите и разпространителите на музиката на "Ролинг Стоунс", "Бийтълс", "Лед Цепелин", Франк Запа, Ерик Клептън, Джими Хендрикс, "Пинк Флойд" и комай всички останали.
После държавната воля се стовари върху производителите и търговците на алкохол. Спряха им рекламата по телевизията. Последваха ги цигарите. Телевизията била влияела на хората и ги карала да пушат и пият... Че то ако беше така, нали целокупният народ щеше да избере царя за пожизнен император поради всекидневното излъчване на пропагандната рубрика "Актуално"?
От оня ден пък забраниха шофирането с джапанки, токове и сандали. Погнаха и пешеходите.
Труд кипи, държавническа гордост напира в гърдите. Най-печалното е, че и депутатите от останалите партии припознаха свой предизборен интерес в това, да се връзват на акъла на царете. Година преди края на мандата Симеон
най-сетне постигна онова, което искаше от самото начало:
да управлява с всички заедно, с "целия потенциал на нацията".
Подарявам на потенциала на нацията, ходещ на работа в Народното събрание, няколко свежи идеи.
Да се забранят ярко оцветените автомобили, че разсейват водачите на моторни превозни средства. Да се запрети по същата причина на жените да носят къси поли и да си боядисват косите прекалено шарено. Деколтетата да се обявят извън закона. Да се инкриминира шофирането по парашутни гащи (представете си, че нещо се оплетат в лоста за скорости).
За всичко това естествено депутатите да поискат още един мандат, за да уточнят номенклатурата на позволеното. Не може тези неща да се оставят на произвола на гражданството. Да се дадат в нарочни нормативни актове тълкувания на "ярко", "шарено", "къса пола", "деколте", "парашутни гащи".
Предлагам
да се въведат изпреварващи закони,
основани върху доказателства, събрани от цвета на българската наука. Например да се забранят всякакви видове нетрадиционен секс поради доказаното от българските учени положение, че подобна полова дейност унищожава българските сперматозоиди. Да се спре продажбата на музикална апаратура поради научния извод, че силната музика уврежда слуха и разгражда мозъчните клетки. Да се въведе също така задължението на органите на реда да дебнат за кацането на извънземни, в подготовка на закона, предложен наскоро от депутат от БСП, за предстоящи на Отечеството близки срещи от третия вид.
Тия не са като ония и лудостта им е различна. Както пише подлежащият на забрана и арест Пърсиг, всяка лудост е сама за себе си; и няма две еднакви. В света на сегашната лудост някакви висши същества - управляващите, депутатството плюс техните приятели мутри - знаят как стоят нещата и за да си ги вършат, трябва да държат населението далеч от всякакви изкушения. И предимно - от опасността да взема собствени решения.
А всъщност много по-лесно е да се направи най-общ устройствен закон, който да гласи примерно следното: "Всичко е забранено, докато царят не разреши." Ама какво тогава ще работят депутатите, питате? Ще ни издават бележки, в които ще пише, какво ни се разрешава днес.
