|
Другата отправна точка, която ще имаме, е сравнението на исканията на България в момента на отварянето и представянето на преговорните позиции с окончателния резултат. Неотдавна правителството най-сетне предостави част от материалите от преговорите, от които обаче липсва окончателно договореното. Като заместител ни служи обзорният материал на Европейската комисия "Гид на преговорите", а също "Доклад за резултатите от преговорите" на 10-те. И двата текста могат да бъде прочетени в Интернет.
Със сигурност можем да кажем, че България започна преговорите, без да има готовност за това. Междувременно и България, и Еврокомисията смениха по трима главни преговарящи. За разлика от десетката, от която ни разделиха в края на управлението на Иван Костов, България нито можеше, нито се опита да показва мускули или характер. България се движеше в браздата, издълбана с много усилия от десетката и на първо място от Полша. Доказателство за това е финансовата рамка на присъединяването ни - България нямаше абсолютно никакъв свой насрещен документ, така че на правителството не му остана нищо друго, освен да приветства спуснатото от Брюксел. Трябва да отбележим, че Евросъюзът общо взето спази пропорциите и не направи неприлично предложение на София.
Важна особеност, която следва да бъде взета предвид при оценката на работата на преговарящите е, че те работеха в условията на липса на контрол от страна на Народното събрание, което не пожела или не можа да им възложи мандат дори по финансовите глави. Има и нещо, което можем да си позволим да наречем безпросветност - пълно непознаване, но и липса на интерес, на смелост, да се навлезе в материята, от страна на политици, медии и общество като цяло. Това даваше възможност на управляващите и особено на външния министър Соломон Паси да обявява всеки път, когато се връщаше от Междуправителствената конференция в Брюксел, че договореното е възможно най-доброто. В сравнение с какво, никой не узна.
Така че упреците, ако има такива днес и ако се появят в бъдеще, не трябва да бъдат отправяни единствено към преговорния екип. От нашите преговарящи се изискваше главно бързо приключване на преговорите, като при правителството на Симеон Сакскобургготски определено се забеляза ускоряване на процеса. Политическата класа остави дипломатите да свършат работата, въпреки очевидния конфликт на интереси. Хората от екипа съвсем логично ще претендират за места в Европейската комисия и европейските институции, а мнозина от тях наистина заслужават такива.
Но ето как изглежда картината глава по глава:
1. Свободно движение на стоки
Това е гръбнакът на вътрешния пазар. Принципът на свободното движение на стоки изисква спазването на общи правила, на основата на които всеки продукт да може да намира пазар както в страната, в която е произведен, така и в целия Евросъюз. По тази глава 5 страни са договорили с ЕС различни преходни периоди за подновяването на разрешения за продажба на фармацевтични препарати: Кипър, Литва, Малта, Полша, Словения. Става дума лекарствата, които нямат разрешения да бъдат продавани на територията на ЕС, тъй като са произвеждани на основата на друго законодателство. Преходният период дава шанс за съобразяване с европейското законодателство и получаване на съответните разрешения. България не е договорила подобни преходни периоди, а български официални лица казаха, че такава нужда няма, тъй като фармацевтичното ни производство отговаря на изискванията на ЕС. Полша също така е договорила преходен период за получаване разрешение за медицински уреди.
2. Свободно движение на хора
Тази глава има пряко отношение върху живота на хората и техния личен и професионален избор. За свободното движение на работници един и същи подход е бил прилаган от ЕС спрямо 12-те, с изключение на Кипър и Малта, като срещу двете островни държави ЕС не е изискал преходни периоди. Малта е изразила безпокойство за своя пазар на труда и е договорила защитна клауза, от която може да се възползва в продължение на 7 години след членството.
Следва да се разбира добре, че между Брюксел и всички източноевропейски страни имаше явно търгуване и обвързване между преходните периоди за продажба на земя на чужденци и преходните периоди за свободното движение на работната сила.
Преходният период за източноевропейските страни е, както следва:
- през първите 2 г. след членството важат националните режими на старите членки спрямо новите;
- след този период се прави преглед на положението, задължителен преди края на втората година, и друг по искане на новата членка. Процедурата включва изготвяне на доклад от Еврокомисията и предоставя на старите членки решението дали да започне да се прилага европейското законодателство;
- преходният период продължава пет години, но може да бъде продължен с две години в тези стари страни членки, в които настъпят сериозни обърквания на пазара на труда, или заплахи от такива обърквания;
- предпазните клаузи могат да се задействат от старите страни членки до края на седмата година след членството.
Австрия и Германия си резервираха правото да прилагат национални мерки срещу обърквания на пазара на труда в сектори, засегнати от трансграничното предоставяне на услуги (например зъболекарски).
Професионална квалификация
Въвеждат се понятията "декларация" и "атестация", които гарантират на гражданите на старите членки на ЕС, че квалификациите на упражняващите професии от новите членки са адекватни. "Декларацията" се отнася до това, че след влизането на новата членка в ЕС, дипломите на гражданите от новите членки автоматично се признават, придружени с "атестация", че техните притежатели напоследък са упражнявали въпросните професионални занимания. Тъй като е трудно да се преценят образователните стандарти в новите членки, се предвиждат изключително строги мерки по мониторинг. Междувременно новите членки и кандидат-членки са призовани да гарантират ниво на образование, съобразено с европейските директиви.
Граждански права
Става дума за правото на гражданите да гласуват и да бъдат избирани в местни избори в чужда държава членка, както и за Европейски парламент. В някои случаи, както е с България, изпълнението на директивите за правото на гласуване изисква промени в конституцията към момента на присъединяване към ЕС.
Социална защита
Страните кандидатки са поели ангажимент да поемат задължения по финансовите трансфери, свързани с възстановяването на медицински разноски.
3. Свободно предоставяне на услуги
Става дума за финансовите услуги банково дело, застрахователно дело, инвестиционните услуги и пазара на облигации. България е договорила преходен период до края на 2009 г. по отношения на предвидения минимум от 20 000 евро за компенсиране на инвеститорите, предвиден по европейското законодателство. По отношение на банковото дело, застраховането и ценните книжа България не е искала преходни периоди. Такива са договорени от почти всички от 10-те нови членки на ЕС.
4. Свободно движение на капитали
То покрива не само паричните трансфери, но и недвижимата собственост. Много страни кандидатки поискаха и получиха преходни периоди за правото на чужденците свободно да инвестират в недвижими имоти.
Недвижимо имущество
Само Словения си издейства преходен период от 7 г. след членството, през който има право да се ползва от предпазна клауза.
Вили
Чехия, Унгария, Полша, Кипър, България и Румъния получиха петгодишен преходен период, през който те могат да запазят националното си законодателство по отношение на вилите. На Малта това право се предоставя завинаги.
Селскостопанска земя и гори
Чехия, Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Естония, България и Румъния получиха 7-годишен преходен период, през който могат да запазят националното си законодателство по отношение на селскостопанската земя и горите. Този период може да бъде удължен с още 3 години в случай на сериозни сътресения. Полша си издейства 12-годишен преходен период в тази област. В първоначалните позиции България е искала 10 години преходен период, които на практика е получила.
5. Дружествено право
То включва директивите за публичното разкриване на лицата, упълномощени да представляват дадена фирма, както и нейното финансово положение, интелектуалната собственост, счетоводното законодателство, изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и др. Единствената особеност, приложена към всички 12 кандидатки, включително България, е договореният механизъм по правата на интелектуална собственост относно фармацевтичните продукти. Става дума за следното: собственикът на патента (стара членка) има право да предотврати вноса в ЕС на продукт, производството на който (в новата членка) е бил пуснат на пазара в миналото с или без нейно съгласие.
6. Политика на конкуренция
Става дума за антитръстовите правила, държавните помощи, държавните монополи, предприятията със специални или изключителни права и др. Тук са включени такива сложни теми като либерализацията на енергетиката, транспорта, далекосъобщенията и информационните технологии. България не е получила и не е искала преходни периоди. Такива са издействали Кипър, Чехия, Унгария, Малта, Полша, Словакия. Те са в различни области като преструктурирането на стоманодобивната промишленост, корабостроенето, трансформирането на държавната помощ на големи предприятия в регионална помощ за развитие и др.
7. Селско стопанство
Това е най-голямата преговорна глава и на нея ще бъде посветена отделна публикация. Ветеринарното и фитосанитарно законодателство на ЕС се състои главно от директиви, докато всички останали области представляват основно регламенти. За разлика от другите области това законодателство няма нужда да бъде приемано в новите членки във вид на закони, просто от деня на присъединяването то трябва да се спазва.
Частична оценка за степента на защита на интересите при преговорите може да бъде направена при сравнението на договорените преходни периоди. Те са много, ще дадем само примери. Латвия, Литва, Полша, Малта, Кипър и Унгария издействаха 5-годишни преходни периоди, през които ще произвеждат мляко с масленост, която не съответства с изискванията на ЕС. Те нямат право да го изнасят.
Преходни периоди за адаптиране на производствата си са получили, както следва:
Полша - 332 ферми за производство на месо; 113 ферми за производство на мляко; 40 рибарника.
Чехия: 44 ферми за производство на месо, 1 ферма за производство на яйца, 7 рибарника.
Унгария: 44 ферми за производство на месо.
Латвия: 29 рибарника; 77 ферми за производство на месо. (Спираме дотук, списъкът е по-дълъг.)
Преходни периоди за качеството на суровото мляко са договорени с Латвия, Литва и Малта.
Словения, Кипър, Малта и Латвия имат 5-годишен преход за изискванията за качество на зърното.
На този фон трябва да се изтъкне, че България не е договорила никакви преходи от този тип.
България предложи за референтен период за определяне на базисни площи, добиви и производство да бъде приет периодът 1987-91 г., който е бил най-благоприятен за страната. ЕС не прие това и определи най-близкия исторически период 2000 -2003 г., както постъпи спрямо 10-те. Така квотите за производство на различни селскостопански продукти се оказаха по-ниски.
8. Риболов
България не е поискала никакви изключения и преходни периоди, за разлика от Полша, Латвия и Малта, които са договорили значителен обем такива. Тези на Латвия и Малта обаче имат специфичен характер, само Полша е опитала да си издейства по-сериозни отстъпки и е получила малка част от поисканото.
9. Транспорт
Това е една от най-големите "глави", в която влиза около 10% от европейското законодателство. Подобно на глава Земеделие, това е главно "вторично" законодателство - неколкостотин регламенти, директиви и решения. В областта на транспорта България е поискала няколко преходни периоди и ги е получила. Става дума за постепенния достъп на чуждите автомобилни превозвачи до вътрешния пазар, по финансовата стабилност (изисквания към превозвачите за минимален капитал), по отношение на основата натовареност. На свой ред Евросъюзът е поискал преход за каботажния транспорт (между два пункта на територията на дадена страна членка). Управляващите у нас представиха това като успех на нашите преговарящи, но в действителност български фирми са ощетени, защото те няма да могат да извършват транспортни услуги между два германски града например - област, в която те са изключително конкурентоспособни.
10. Данъчна политика
Голямата част от тази глава има отношение към ДДС. Тук прави впечатление, че други страни кандидатки са издействали много по-големи отстъпки. България е поискала постоянна дерогация за прага за регистриране по ДДС, който да бъде определен на 50 000 лева от датата на членството. По-богатият Кипър си е издействал праг от 15 000 евро, а Латвия - от 17 000. Другите отстъпки, получени от България, са нулево ДДС при международния транспорт, специален режим на ДДС за алкохол за собствена консумация и по-ниско ДДС за цигарите само до 31 декември 2007 г.
За сравнение: Кипър си е издействал нулево ДДС за хранителните продукти, лекарствата, ресторантите за близо 3 години след членството (до 31 декември 2007 г.), както и освобождаване от ДДС за продажби на земя, предназначена за строителство. Естония, Чехия и Унгария имат намалено ДДС близо 3 години след членството за отоплението, Унгария има намалено ДДС за газта и електричеството една година след членството, Чехия има намалено ДДС за строителството. Малта има нулево ДДС за храните и лекарствата до 31 декември 2009 г., близо 5 години след членството, нулево ДДС за водата, новото строителство и земята за строителство. Полша има нулево ДДС за книгите до 31 декември 2007 г., намалено ДДС за екологическите горива една година след членството, намалено ДДС за строителството до 31 декември 2007 г., свръхнамалено ДДС за селскостопански семена, торове и други необходими за производството стоки. Словакия има намалено ДДС за отоплението до края на 2008 г., намалено ДДС за строителството до края на 2007 г. и намалено ДДС за електричеството и газта една година след членството. Спираме дотук, но има още.
В първоначалните позиции на България е имало искане не преходен период от 5 години за облагането с ДДС на протези, медикаменти и технически средства за инвалиди. Искали сме също 5-годишен преходен период по отношение прилагането на минимална акцизна ставка за спиртните напитки, тъй като при достигане на минималния за ЕС акциз на спиртните напитки тяхната цена на дребно ще се увеличи с 88%. Очевидно това не е могло да бъде договорено. Искали сме и 5-годишен преход за минималната акцизна ставка за цигарите (тъй като в противен случай цената им на дребно ще скочи с около 85% за цигарите с филтър и около 153% за цигарите без филтър), но сме получили преходен период само до 31 декември 2007 г., тоест една година. Искали сме преходен период от 5 години за прилагане на минималната акцизна ставка за безоловния бензин, тъй като в противен случай А-95 ще се увеличи с около 30%, а дизелът с 39%, но не сме ги получили.
11. Икономически и валутен съюз
Става въпрос за бъдещето приемане на еврото. Страните членки могат да приемат еврото, или по силата на дерогация да не го приемат. Страните кандидатки ще участват в Икономическия и валутен съюз от датата на членството си, без веднага да приемат еврото (защото не могат и защото има период на мониторинг). Тук нито една страна кандидатка не е договаряла дерогации. В първоначалната позиция на България е записано, че въпреки че отношението на държавния дълг към БВП спадна под 100%, България все още е далече от задължителните 60% отношение дълг/БВП.
12. Статистика
Става дума за способността на страните да осигуряват достоверни и хармонизирани статистически данни, което до голяма степен зависи от административния капацитет. Няма нищо особено за отбелязване, нито една страна не е договорила нищо "встрани".
13. Социална политика и заетост
Става въпрос за трудовото законодателство, равенството между мъжа и жената, мерките срещу дискриминацията на работното място по пол, възраст, етнически и религиозен произход, социална и здравна обезпеченост, обществено здравеопазване, социална защита, социален диалог, положението на лицата с увреждания и др. Голяма група страни са договорили преходни периоди за прилагане на различни директиви за минимални изисквания на работното място по отношение на шум, въздействие на химическа, физическа и биологическа среда и т.н. България е изискала само един преходен период от 9 години по отношение на максималното съдържание на катран в цигарите, с цел да се извършат промени в производството на тютюневи изделия така, че да отговарят на изискванията на ЕС, и е получила такъв преход от 4 години. От направените досега публични изявления е очевидно, че българските преговарящи особено много се гордеят с този постигнат преходен период, който наистина е уникален по характер.
14. Енергетика
Евросъюзът е най-големият вносител и вторият по значение консуматор на енергия в света. Зависимостта на ЕС от внос на енергоносители може да достигне 70% през 2020 г., ако не бъдат взети мерки. Затова през 2001 г. Еврокомисията лансира дебат и бяха започнати да бъдат приемани мерки за сигурността на доставките на енергоносители. От страните кандидатки се изисква да се подготвят за кризисни ситуации, включително като установят 90-дневни запаси петрол, да въведат мерки за пестене на енергия, да увеличат дела на възстановяемите енергоизточници, да осигурят сигурността на своите АЕЦ, да осигурят надеждното складиране на ядрените отпадъци.
България поиска и получи 6-годишен преходен период в областта на задълженията за натрупване на 90-дневни запаси на нефт или петролни продукти. Подобни преходи получиха почти всички 10 нови членки. Освен това България си запазва правото да забави отварянето на енергийния си пазар, ако не й бъде предоставена възможност за покриване на невъзстановяемите разходи в електроенергетиката. При необходимост това ще стане с нотификация на Еврокомисията към датата на присъединяването.
Някои страни членки са си издействали преходни периоди за прилагането на европейските директиви за газта и електричеството.
Макар и да не фигурират сред материалите на преговорите на България с ЕС, предоставени от правителството на журналистите, задълженията, поети от България за затваряне на 1 и 2 блок на АЕЦ "Козлодуй" през 2002 и 3 и 4 блок през 2006 г. са записани в обзорния справочен материал на Европейската комисия "Гид на преговорите", който може да бъде прочетен в Интернет.
(Следва продължение)
- че. 
