|
През пролетта на 1999 година, когато алиансът едва бе набъбнал от 16 на 19 държави, смело се хвърли да бомбардира Югославия на Милошевич, за да защити Косово от етническо прочистване. Новоприетите Полша, Чехия и Унгария участваха символично. Въпреки някои пукнатини в блока поради несъгласия на отделни държави и особено на Франция с начина, по който се набелязваха целите за въздушните удари, НАТО твърдо се ангажира да въведе нов ред в провинцията. Съюзът нагази решително в Косово, откъдето не можа да се измъкне и до днес, защото няма представа с какъв статут да го остави.
През есента на 2001 г., когато след атентатите на 11 септември НАТО прояви небивала политическа солидарност, като задейства за първи път своя член 5 за колективна защита на изпаднал в беда неин член (САЩ) и за първи път се престраши да прекрачи собствените си географски предели, за да накаже талибаните в Афганистан, съюзничките внезапно проявиха колебливост. Удари нанесоха само САЩ и Великобритания, а останалите обещаха летища и пристанища за тилова подкрепа, както и евентуално патрулиране в Афганистан след бойните действия.
Миналата година НАТО въобще не се отзова на сигнала на американския президент Джордж Буш за удар по Ирак. Алиансът отказа да участва както във войната, така и в следвоенните коалиционни сили за умиротворяване.
Неотдавна той извърши най-голямото си разширяване в своята история, като прие наведнъж седем държави, сред които и България. На срещата в Истанбул тази седмица НАТО за първи път се яви в състав от 26 държави и за първи път
даде такава воля на празната фразеология
Илюзорна остана надеждата на Афганистан, че натовските войници ще излязат от добре защитената столица Кабул и ще тръгнат да гонят талибани по чукарите в провинцията. НАТО се съгласи само да увеличи с 1500 души контингента си от 6500 души и да разшири присъствието си в по-спокойната северна част на страната по време на изборите наесен. Бунтовният юг си остана за американците.
Що се отнася до Ирак, лъжливи бяха очакванията на Буш да издигне там поне за пред телевизиите натовското знаме. Той настояваше пактът да обучава иракски войници на място, за да покаже, че НАТО все пак скланя да го подкрепи в Ирак. Противниците на войната - главно Франция и Германия - намериха начин да му подложат крак, като привидно приеха инициативата. Те заявиха, че обучение на войници в Ирак могат да извършват само държави, които участват там със свои контингенти, а онези, които не участват, биха могли да организират курсове за иракски офицери на своя територия. И след като не всички натовски държави присъстват в Ирак, няма защо там да се вее натовско знаме.
Всяка държава да си развява своя байрак
и сама да си носи отговорност. Което си е досегашното положение.
Истанбул трябваше да покаже на избирателите в САЩ, че разделението в западния блок е излекувано и че войната е била оправдана със закъснялата благословия на Франция и Германия. "Но зад тази фасада съществува един кух съюз - писа в понеделник "Ню Йорк таймс". - Предишната му обща цел - да спре нашествието на съветския империализъм - не бе заменена с новата цел да се бори с тероризма."
Изглежда, че световната борба на НАТО с тероризма няма да се състои. Но изпразването на съюза от съдържание не означава, че България нахалост се е натискала за членство в него. Той показва готовност за действие там, където рисковете за него са малки. Такъв подходящ терен е България, която е жертва на криминален тероризъм. Оплетена от мафиотска престъпност, тя има само един начин да влезе в правия път - под
здрав външен натиск
Затова всяка чужда държава и международна организация, включително и НАТО, която настоява да си оправим законодателството и съдебната система, е полезна за България. Друга страна може и да се обиди, ако служители на ФБР дойдат да й контролират отблизо полицията и правозащитната система, но за нашия народ са добре дошли. Само тях да ни пратят американците, пак ще сме им благодарни, макар че се надявахме на военни бази, които да ни пазят от международния тероризъм.
смях голям, закрий си задните части с един термометър!