Днешната синя партия - бледа лунна сянка на онази синя партия, която водеше народа към барикадите, а след това управляваше страната, се събира на Боровец. Разбира се, събира се само елитът на СДС, въпреки че с малко усилия на Чамкория би могла да се събере и цялата остатъчна членска маса на партията.

В синята политическа топонимия Боровец не е обикновен курорт, не е поле за реституционен дебат, а е истинско средище за вземане на важни партийни решения. Нещо като конгрес. Семинарите на Боровец винаги са очертавали краткосрочната политика на партията. Възкръсването на сините семинари показва огромното желание на синята партия да продължи традициите, преди Иван Костов да е турил ръка на тях. Нужно е да се отбележи - СДС отива на Боровец за първи път след пауза от три години и половина. За този период партията се промени тотално.

Времето днес е съдбовно - СДС губи всички игри, в които играе.



Партията е в нокдаун и цайтнот едновременно



От няколко месеца доверието към оригиналните демократи започна да се топи като лански сняг, а разни хора присвояват на воля партиен актив, електорат, прибират даже тасове и парламентарни кабинети. СДС стана пета парламентарна сила, вече е на пето място и в синята крепост София.

Положението е плачевно. Никой не се наема да прогнозира докъде ще стигне поредното затъване на партията. Сините се надяваха, че демократите на Костов ще отнемат не повече от 5-10 на сто от електората. Социолозите твърдят обаче, че през последните месеци около 20 на сто от симпатизантите на СДС са се преориентирали, така че НДСВ вече е първа сила в дясното политическо пространство, а шансовете за влизането в следващия парламент на ДСБ на Костов са повече от реални.

Положението е трагично и затова говорят самите лидери на синята партия. Тази седмица двама от членовете на НИС на СДС заявиха в прав текст, че съществува



сценарий за ликвидиране на СДС



и в дъното на този сценарий е Иван Костов. Командира, който в началото на годината бе все още "най-успешният министър-председател", днес е основен политически враг.

Сините са прави. Дори невъоръжено око би забелязало поне няколко действащи сценария за ликвидирането на СДС. Костов "вербува" или направо "краде" общинари, НДСВ неглижира всички идеи на сините, Станишев очевидно залага на Костов като основен опонент в дясното пространство. Да не говорим за Софиянски, който овреме обяви, че отваря портите за всички разбягали се седесари.

Факт е - не един, а няколко сценария за разбиването на СДС съществуват и всички те действат сега и едновременно. СДС трудно ще преживее тази атака. Той няма сериозни съпротивителни сили. На "Раковски" 134 останаха две значими неща - името на партията и потъналата в тишина сграда. Не остана много история - нея или Надежда Михайлова я зачеркна, или Костов си я присвои. Не останаха много лидери - освен Надежда, Петър Стоянов и Филип Димитров в СДС няма доказал се в голямата софийска политика ортодоксален седесар.

Най-лошото е, че в СДС няма идеи - партията не е в състояние да подаде на обществото оригинална тема за дебат, а в последните седмици мудно реагира на наложени чужди теми. СДС няма позиция за евентуалния референдум за членство в ЕС, не отигра дебата за евроизацията на паричната ни система, не говори за атаката на съдиите срещу Бойко Борисов. СДС липсваше в дебата около новите убийства в София, в парламентарния дебат за евтаназията, а дебатът за затварянето на последните три преговорни глави мина проформа. Сините нямаха избистрена позиция за професионалните различия между военния министър и шефа на Генщаба, не коментираха задълбочено появата на трети GSM-оператор и новата съдебна атака срещу Стефан Софиянски, а последната война в православната ни църква бе отразена единствено от софийската структура. Единственото видно синьо отиграване бе около смяната на генерали в системата за сигурност, но тук заслугата като че ли бе индивидуална - на Йордан Бакалов. Другата видна намеса бе на Никола Николов, който реагира овреме на операцията по дълга, извършена от финансовия министър. И толкоз.



СДС може да оцелее само ако започне отново да прави реална политика



Похвално е, че този път сините няма да си говорят в хотел "Самоков" за абстрактните "очертания на постижимото", а за нещо далеч по-конкретно - за политическите си принципи и приоритети. Партията има нужда от самоидентификация и моментът за това не само е подходящ, а и ужасно належащ. "Боровец" би могъл да ускори приемането на новата й програма. Буксуването на работата по тези основни принципи и приоритети на СДС, които трябваше да бъде готови още през миналата зима, нагледно показа, че партията трудно мисли. Сега нещата се ускоряват - на разширеното заседание на Националния партиен съвет в Боровец ще бъдат разгледани приоритетите на СДС в икономиката, аграрната и социалната политика, здравеопазването и националната сигурност. През септември ще има ново заседание на Националния съвет, когато ще бъдат приети приоритетите на СДС в образованието, културата, местното самоуправление, правовата държава и външната политика.

СДС бърза и за друго - Надежда Михайлова обеща, че в края на септември ще събере братските десни партии, за да обсъдят допирните точки в политическите си програми. За целта СДС все пак трябва да има такава актуализирана програма, нали?



---каре---

Шест мъжки и един женски "Боровец"-а (за съпругите на депутатите - 21 март 1998 г.) проведоха сините, когато бяха на власт. По едно време СДС се опита да разводни работата с един-два "Пампоровци", но не се получи - мястото явно не им понесе.



"Боровец 1"

бе заформен още преди кабинетът "Костов" да направи 100 дни - на 19 и 20 юли 1997 г. Седесарите бяха пазени от 150 тежко въоръжени полицаи и злобни кучета. Темата на сбирката - "Предизвикателствата пред управлението на ОДС". Тогава сините посочиха текущия враг - групировките.



На "Боровец 2"

(21 ноември 1997 г.) врагът вече бе магистратурата - Татарчев и Рашков. Тогава се роди гениалният въпрос: "Защо няма още нито един крупен бандит в затвора?" Самокритика нямаше. СДС вече бе утвърдена във властта сила, която гледа отгоре-отгоре на живота. Сините се радваха, че лявото пространство продължава да се разпада.



"Боровец 3" (19 юни 1998 г.) бе умрял от скука семинар. Началниците се мяркаха за час-два, подчинените се чувстваха като в АОНСУ. По едно време депутатите тръгнаха по пешкири между залата и плувния басейн и целият семинар отиде по дяволите. Всичко постарому - Александър Пиндиков пак пя за СДС "Многая лета"...



"Боровец 4"

Четвъртата високопланинска сбирка на СДС (юни 1999 г.) влезе в историята с една кражба. Бандюги влязоха необезпокоявани в хотел "Самоков" и свиха 2 пистолета от охраната, която кротко спяла край поста. После крадците минали през 3-и, 4-и и 7-и етаж - здравният министър Бояджиев остана без мобилен телефон и без портфейл с дойче марки, депутатките Кети Граматикова и Маргарита Петрова - без масивна златна гривна, колие, златен пръстен, кръстче, ланци и левове. С ценности се раздели и депутатът Димитър Игнатов - шеф на лекарския съюз.



Сините се събраха на

"Боровец 5"

(10 декември 1999 г.), за да си говорят как ще разпределят предприсъединителните фондове. Дискусията бе навременна, тъй като в този момент Костов пиеше шампанско за поканата ни за преговори с ЕС.

Ситуацията бе взривоопасна, защото всички знаеха - ще има промени в кабинета. Затова журналистите поздравяваха Евгений Бакърджиев с песни от типа на "Няма не искам, няма да недей".



"Боровец 6"

- 4 ноември 2000 г., бе организиран за първи път от фондация "Демокрация", а не от Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа. Този семинар влезе директно в историята с левачката на правосъдния министър Теодосий Симеонов, който посегна на нашия фотограф Александър Михайлов.

---