|
Другата отправна точка, която ще имаме, е сравнението на исканията на България в момента на отварянето и представянето на преговорните позиции с окончателния резултат. Неотдавна правителството най-сетне предостави част от материалите от преговорите, от които обаче липсва окончателно договореното. Като заместител ни служи обзорният материал на Европейската комисия "Гид на преговорите", а също "Доклад за резултатите от преговорите" на 10-те. И двата текста могат да бъде прочетени в Интернет.
За да си отговорим дали нашите преговарящи са защитили националния интерес ще трябва да мине време. Отговорите ще дойдат постепенно, първо от българските фирми, които ще откриват подводни камъни, за които не са подозирали. Поеманите ангажименти от правителството към чужди инвеститори биха могли да се окажат неизпълними, в светлината на задълженията, поети в глава "Конкуренция", и да доведат до изплащане на големи компенсации от джоба на данъкоплатеца. Изобщо ще видим.
В миналия брой разгледахме положението по първите 14 глави. Ето продължението.
15. Индустриална политика
Тази глава е особена. Тя не изисква пряко пренасяне в законодателството на страната-кандидатка на конкретни мерки, а по-скоро придържането към политики за конкурентоспособност, които не са задължителни за страните членки. Страните кандидатки трябва да представят своите политики и стратегии, за да се прецени дали те се вписват в тези на общността. Тази глава е била отворена и затворена изключително бързо във всички 12 държави.
16. Малки и средни предприятия
Положението тук е сходно с това от предишната глава - няма задължения за придържане към конкретно законодателство, с изключение на една единствена директива за статистика в областта на туризма.
17. Наука и изследвания
Състои се от голям брой решения на Съвета и на Комисията в 2 области:
- рамкови програми на общността в областта на научните изследвания, технологичното развитие и демонстрациите и на Европейската общност за ядрена енергия;
- споразумения за научно и технологично сътрудничество с трети държави.
Рамковите програми са основният инструмент за финансиране на научните изследвания в Европа. Страните-кандидатки бяха асоциирани към тези програми. Не е необходимо кандидатките да приемат специално законодателство, по-скоро става дума за създаване на възможности за ефективно участие в програмите. И тази глава е било отворена и затворена бързо от всички 12 кандидатки.
18. Образование и професионално обучение
Областта е предимно от компетенциите на страните членки, не на общността. Общото законодателство се състои от директива от 1977 г. за образованието на децата на работниците имигранти, както и от решения на Съвета по въпроси като равенството на половете, борбата с неграмотността, сигурността в училищата, условия за малцинствата и др. България не е искала преходни периоди в тази област, което със сигурност значи, че съществуващите сега полови квоти за прием в гимназиите и ВУЗ, ще бъдат премахнати към 1 януари 2007 г. И тази глава е била отворена и затворена много бързо от всички 12 кандидатки.
19. Телекомуникации и информационни технологии
Става дума за политиките на ЕС за пълна либерализация на пазара на телекомуникациите, която е факт от 1998 г. България е поискала два кратки преходни периода и е получила един - отсрочка от една година за възможността да смениш мобилния си оператор, като запазиш същия телефонен номер, както е в страните от ЕС.
20. Култура и аудио-визуална политика
Още една област, в която няма нищо за преговаряне и в която никой не е искал преходи или изключения. Фокусът на тази глава е директивата "Телевизия без граници", което означава пълна свобода на телевизионния пазар в ЕС и свързаните с него дейности като рекламата и продукцията на аудио-визуални програми.
21. Регионална политика и координиране на структурните инструменти
И тук няма територия за "пазарлъци". Става дума за установяване на условията, за да може новата членка да се възползва от структурните фондове и от кохезионния фонд от деня на членството. България декларира, че цялата й територия отговаря на критериите за финансиране по Цел 1 след присъединяването към ЕС (изоставащи региони).
Преговорите продължиха относително дълго (от ноември 2001 г. до юни т. г.), защото Брюксел искаше да се увери, че у нас се създадоха институционална рамка за изпълнение на европейското законодателство. В първоначалната си позиция България постави искането за нарастване на финансирането от ЕС за изоставащите райони от 4% на 8% от БВП, за да може успешно да се преодолеят различията между показателите за България и средните за ЕС, но то не е било взето под внимание.
В тази област София пое много ангажименти за въвеждане на законодателство и може да очаква да бъда подложена на внимателен мониторинг на неговото изпълнение.
22. Околна среда
Тази глава е много голяма, включва голямо количество мерки, главно под формата на директиви, в областта на екологията, производствените процеси, както и продуктите. Установени са задължителни стандарти за въздуха, преработката на отпадъците, водата, контрола на промишленото замърсяване, химикалите и генетично модифицираните организми, шума, ядрената сигурност и т. н. Тук е включена и темата за намаляване на трансграничното замърсяване, стандартизацията на продуктите за вътрешния пазар.
Спазването на европейското законодателство в този раздел ще струва на 10-те нови членки между 80 до 120 милиарда евро. Изпълнението на европейските политики обаче ще доведе и до ползи, изчислени от Европейската комисия за същите 10 страни в размер между 134 милиарда и 681 милиарда евро.
България е преговаряла по тази глава 2 години - от юли 2001 до юни 2003 г. Връчени са голям брой документи и са били договорени редица преходни периоди. Ето някои от тях:
- за съдържанието на сяра в течните горива, до 2011 г.;
- за емисиите на летливи органични съединения при складирането на петролни продукти (от бензиностанциите) до 2009 г.;
- за събирането и рециклирането на опаковки до 2011 г.;
- за третирането на отпадъчните води на населените места до 2014 г.;
- за въздушното замърсяване от големите заводи до 2014 г.
Подобни преходи са договорили и 10-те нови членки, като някои от тях отиват доста по-далече във времето - при Полша те достигат до 2017 г.
23. Защита на потребителите
Тази глава включва директиви в областта на подвеждащата реклама, отговорността на производителя, продажбите по домовете, опасните имитации, туристическите пакети, нечестните клаузи в договорите за предоставяне на услуги, тайм-шеър, продажбите по каталог, сравнителната реклама, цените на хранителните продукти и т. н. Подобно на 10-те нови членки България не е предвидила преходи.
24. Правосъдие и вътрешни работи
Тази област по правило не допуска преходни периоди. Целта на Евросъюза е в области като граничния контрол, нелегалната миграция, трафика с наркотици, прането на пари, организираната престъпност, полицейското и съдебно сътрудничество, опазването на данните и взаимното признаване на съдебните решения да бъдат създадени условия страната кандидатка да бъде снабдена с най-добрите инструменти за изпълнението на европейските политики. Установяването на независими, надеждни и ефикасни полиция и съд са от първостепенно значение.
Най-важната част от европейското законодателство е това от Шенген, свързано с премахването на вътрешните граници в ЕС. Въпреки това членството в ЕС няма да доведе до незабавното премахване на границите между старите и новите членки, това ще бъде предмет на отделно решение на Съвета.
В Договора за присъединяването на 10-те нови членки ЕС въведе предпазна клауза по отношение на съдебното сътрудничество по граждански и наказателни въпроси: в случай не неадекватно изпълнение на европейското законодателство през първите 3 години от членството, прилагането на тези мерки може да бъде суспендирано по отношение на новата членка. Предпазната мярка ще продължи, докато нередностите се отстранят.
Европейското законодателство по глава "Правосъдие и вътрешни работи" само по себе си не е голямо предизвикателство за България. Проблемите са борбата с организираната престъпност и реформата на съдебната система, която не е част от главата, а се изисква "на по-високо равнище" - като политически критерий за членството. Мониторингът в тази област ще бъде безпощаден, тъй като Евросъюзът няма да присъедини държава, в която европейските фирми и физически лица рискуват да станат жертва на престъпления и след това на съдебен произвол. Тази тема заслужава отделна публикация, която ще подготвим допълнително.
25. Митнически съюз
От първия ден на членството митническата администрация на новата членка ще трябва да контролира тези граници, които се превръщат във външни на съюза, в интерес на ЕС. Тъй като ЕС няма единна митническа администрация, става дума за прилагане на митническото законодателство на общността. То включва обща номенклатура, обща митническа тарифа с търговски преференции, тарифни квоти и др. Освен това общото законодателство включва мерки за борба с търговията с фалшифицирани и пиратски стоки, с прекурсори за наркотици и износа на културни ценности. От страните-кандидатки се изисква предоставяне на информация за техните капацитети да прилагат това законодателство, установяване на компютърни системи, намаляване времето за чакане на границите, борба срещу организираната престъпност, борба с корупцията на митническите служители, подобряване на сътрудничеството между митническите и правоприлагащите и съдебни органи.
България не е договаряла преходни периоди, както и повечето от 10-те нови членки. Унгария е получила тригодишен преходен период за внос на алуминий при по-ниска митническа тарифа. Малта получи 5-годишен преход за внос на вълна.
26. Външни отношения
Става въпрос за икономическите и търговски отношения със страни извън общността. Не трябва да се бърка с Външната политика и политика на сигурност (глава 27). За общия пазар и митническия съюз на ЕС е важно да има унифицирани правила за внос и износ извън общността и способност да се говори с един глас с третите страни. Търговската политика на ЕС е до голяма степен производна на споразуменията, сключени в рамката на Световната търговска организация. Тя покрива също правилата за антидъмпинг и предпазните мерки, мерките срещу вноса на субсидирани стоки, както и забраните с политически характер (ембарго и санкции). Общността има множество търговски споразумения с трети страни. Някои се отнасят за всички аспекти на търговията, други - за специфични стоки. Част от тази глава е и помощта, която ЕС оказва на трети страни.
България първоначално е предвиждала преходен период, за да запази преференциален търговски режим с Македония. Впоследствие това намерение е било изоставено.
27. Обща външна политика и политика на сигурност
Тази област няма правни инструменти (директиви, регламенти) както другите глави. Тук се използват инструменти като общите действия, общите позиции, изявления и декларации, както и Заключенията на Съвета.
Това е областта, на която Евросъюза се позова, за да предупреди България и други източноевропейски страни да не сключват двустранни споразумения със САЩ, които освобождават гражданите на САЩ от отговорност пред Международния наказателен съд. Несъобразяването с Общата позиция на 15-те по този въпрос би довела до евентуална криза в преговорите, последиците на които е трудно да се предвидят, защото тя всъщност няма аналог.
28. Финансов контрол
Общото законодателство в тази област представлява неголям брой регламенти. То се отнася по-скоро за общоприети принципи на здравословното финансово управление и контрол. От Европейската комисия се изисква да проучи системите за финансов контрол на кандидатките в 5 направления:
- Държавен вътрешен финансов контрол - става дума за одита на държавния сектор;
- Външен финансов контрол - става дума за независимостта на Сметната палата;
- Контролни мерки, свързани със собствените ресурси - става дума за събирането на митническите задължения и данъците, контрол на ДДС и акциз и др.;
- Предприсъединително финансиране и бъдещи структурни мерки - става дума за правилното използване, контрол и мониторинг на финансирането от ЕС;
- Защита на финансовите интереси на ЕС - способност да се води ефективна борба срещу злоупотребите, сътрудничество със съответната служба на ЕС - ОЛАФ.
И по тази глава няма нищо за "преговаряне".
29. Финансови и бюджетни въпроси
Главата включва правилата за организацията, съставянето и изпълнението на бюджета на ЕС, който се формира от отчисления от ДДС и от митнически постъпления, както и от членския внос на членките. Законодателството по нея се състои от регламенти и директиви, които трябва да се изпълняват от първия ден на членството и няма нужда да се превръщат в национално законодателство. Така че става дума за капацитета на кандидатката да прилага тези правила, което има връзка с други глави - митници, селско стопанство, статистика, данъчна политика, финансов контрол.
В първоначалната си позиция България е отправила искане за преходен период по отношение плащането на пълния размер на членския си внос. Записано е, че в първите години от членството България очаква да плаща повече в бюджета на ЕС, отколкото ще получава от него. Посочен е и проблемът с трудностите по усвояването на средства. За да няма спекулации, ето точен цитат от текста на официалния български документ:
"Република България очаква през първите години да бъде нетен получател на средства от бюджета на Европейския съюз. Въпреки това, през първите години от членството си в Европейския съюз, тя очаква финансовите вноски в бюджета на Европейския съюз, произтичащи от законодателството по глава 29 "Финансови и бюджетни въпроси" да надвишат постъпленията от бюджета на ЕС. Това очакване произтича от факта, че от деня на присъединяването си България следва автоматично да поеме задължението за плащане на пълния размер на дължимите вноски към бюджета на ЕС, докато същевременно средствата, идващи от Европейския съюз, ще бъдат усвоявани с по-бавен темп.
Като резултат нетната бюджетна позиция ще се влоши, дори отчитайки влиянието на предприсъединителните средства, които подкрепят бюджетната позиция на България към момента на присъединяването й. На настоящия етап България извършва радикални реформи, целящи създаването на функционираща пазарна икономика и изграждането на капацитет за прилагане на законодателството на ЕС (изискванията по критериите от Копенхаген), което е свързано със значителни бюджетни разходи."
Очевидно е, че това искане не е било удовлетворено.
За 10-те нови членки в рамките на тази глава бяха договорени допълнителни плащания, наречени "Временен кешов трансфер", в милиони евро, както следва:
--------
| Кипър | Чехия | Естония | Унгария | Полша | Словения | Литва | Латвия | Словакия | Малта |
| 38 | 358 | 22 | 211 | 1443 | 101 | 47 | 26 | 86 | 66 |
Забележка: Полша договори 1 млрд. евро от полагащите й се средства по структурните фондове да бъдат прехвърлени като попълнение на бюджета.
------------
Целта на този фонд е да се осигури бюджетното положение на новата членка да не бъде по-лошо в първата година след членството в сравнение с последната година преди членството. Става дума за това, че голяма част от сумите, които ще се изплащат например на селскостопанските производители, ще трябва да се извадят от националния бюджет, и се възстановяват доста по-късно от бюджета на общността.
В случая с България и Румъния ЕС отказа да договаря суми за временния кешов трансфер по време на обсъждането на глава 29, тъй като бе преценено, че до членството на тези страни остава още доста време. Затова в глава "Други" бе посочена сумата от 240 милиона евро за две пера - Шенген, тоест осигуряването на външните граници на ЕС, и Временния кешов трансфер. Тези суми не бяха предвидени във финансовата рамка, която Еврокомисията предложи през февруари т. г. Правителството в лицето на външния министър Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева представиха пред българската общественост като голям техен успех отпускането на тези средства, но за осведомените беше ясно, че те не са отпуснати допълнително, а просто на бяха предвидени по-рано. Кунева обясни, че "по тактически съображения" не сме договорили Временния кешов трансфер в рамките на глава 29. В действителност обаче не сме имали избор.
30. Институции
Става дума за представянето на новата членка в институциите на ЕС. Още в Договора от Ница на България бяха осигурени гласове в Съвета и брой евродепутати, равни с тези на Швеция и Австрия, с които страната ни е почти равна по население. Сега обаче бе приета Европейската конституция, която променя начина за вземане на решения с квалифицирано мнозинство. Информация какво точно е записано в глава "Институции" правителството не предостави.
31. Други
Това е най-интересната глава, защото позволява да се предоговори това, което е било пропуснато по-рано, или да се вземат предвид настъпили нови обстоятелства. Трябва да се има предвид, че именно в тази глава Литва получи запис, съгласно който ще затвори блок 1 на АЕЦ "Игналина" преди 2005 г. и блок 2 до 31 декември 2009 г. В тази връзка за периода 2004-2006 тя ще получи финансово съдействие от 285 млн. евро, като конкретно е записано, че това финансиране ще продължи след 2006 г. Словакия постигне запис, съгласно който ще затвори блок 1 на АЕЦ "Бохунице" до 31 декември 2006 г. и блок 2 до 31 декември 2008 г., срещу което ще получи финансиране от 90 млн. евро. Конкретно е записано, че финансирането ще продължи и след 2006 г.
Преди няколко месеца бившият премиер Иван Костов, а след него и президентът Георги Първанов призоваха да се използва тази глава за предоговаряне условията за предсрочното закриване на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй. Минималните възможности можеха да бъдат търсени в три посоки. Първата беше привеждането на договореността с ЕС в съответствие с решението на Народното събрание, според което закриването не може да стане преди членството. Втората беше договарянето на по-добра финансова компенсация. Третата беше изричното записване, че финансирането ще продължи отвъд сегашната финансова рамка, която е от 2007 до 2009 г. Висши представители на Еврокомисията бяха казали в прав текст, включително пред журналисти, че такова подобряване на офертата е възможно.
Българските преговарящи обаче пропуснаха тази възможност. Меглена Кунева изтъкна, че глава 31 е затворена рекордно бързо. Най-непонятното е, че България се съгласи над нея да се прилага строг мониторинг, който дава на ЕС възможност да забави членството ни с една година, ако се окаже, че не изпълняваме постигнатите при преговорите договорености. Европейската преса се удиви на лекотата, с която България прие това условие. То си е за чудене.
). 
