Снимки: Авторът



Миналата седмица директорът на Института по металознание към БАН проф. Янко Арсов бе избран за академик и на практика става вторият български учен от областта на металургията и металознанието, изкачил се до върха на научния Олимп. Първият бе Ангел Балевски - ярка фигура на социализма, своеобразна универсална личност, оставила множество спомени далеч извън сферата на тясната си специалност.

"Балевски бе чудесен човек, кипящ от енергия и мъдрост. Около него винаги имаше добро настроение. Умееше да решава проблемите с вицове", си спомня акад. Янко Арсов. Той смята себе си за негов ученик и наследник, макар че е доста различен като характер. Впрочем, една от грамотите в директорския му кабинет обявява точно това - "Награда като последовател на акад. Балевски и проф. Димов за развитие на метода на леене с противоналягане". Издадена е в Брюксел на изложението за изобретения Eureka 2001.

Янко Арсов е от поколението, чиято кариера минава във времето на интензивно развитие на металургията в България.



Става първият доктор на науките едва на 40 г.



в тази доста специфична и сложна област. Роден е през 1934 г. в Пазарджик, но баща му е от Кюстендилско, а майка му - от Шумен. Бащата бил лесовъд, професията мятала семейството по всички краища на България. По време на Втората световна война е бил пратен и из земите на сегашна Македония. Тогава малкият Янко е ходил на начално училище в Битоля, но е запазил съвсем смътни спомени от този период на детството си. От лесовъдските митарства на семейството му останала любов към природата и гъбарско хоби. Практикува го активно от десетилетия заедно със съпругата си и досега не е допускал нито една грешка с гъбите.

Завършва с отличие гимназия в София и се насочва към металургията - перспективна, че и модна за времето си специалност. Бил е определен да следва в Свердловск (СССР), но при самото заминаване част от групата изненадващо била върната от гарата. После станало известно, че имало някаква грешка в квотите за студенти и се наложило допълнително пресяване. В него отпаднали тези, чиито родители нямали партиен актив. Така той получава висшето си образование по "Металургия на черните метали" в Химико-технологичния институт в София през 1958.

Кариерата му тръгва от производството, но бързо се изкачва към административни звена и научни институти. По онова време те бяха много, реорганизираха се начесто, а абревиатурите им редовно забавляваха авторите на "Стършел". Бил е началник стоманолеярен цех в ЖП-завода в София, научен сътрудник в ЦНИИТМАШ, директор в ДКНТП, зам-директор на ИМТМ-БАН, научен секретар на НООПТН-БАН. Известно време е работил в Москва и в Мароко. Там е чел лекции във Висшето Кралско техническо училище "Мохамед V". По същото време съпругата му - педагог по образование, е била инспектор на българските учители, сеещи просвета в африканската държава. "Лекциите ми отнемаха малко време, а в останалото бях нещо като шофьор на жена си, която трябваше да обикаля лицеите из цялата страна", си спомня той.



В системата на БАН е натрупал 35 г. трудов стаж



Автор е на 164 научни труда, има три монографии, издадени в чужбина (включително и на хинди), 144 публикации в списания и сборници от научни конференции. В актива си е записал и 18 изобретения. Член е на няколко международни научни организации.

Повечето от научните му постижения звучат непонятно за неспециалисти - "Допълнение към теорията за механизма на процесите на движение и втвърдяване на челото на металния поток в каналите на формата", "Принос към теорията на математическата статистика и математическото моделиране на процесите при леене с противоналягане", "Нова научна хипотеза за образуване на всмукнатини и пористост в отливките" и т.н.

Малка изложба във фоайето на института прави нещата по-понятни. Там са подредени различни отливки - джанти, статори на ел.двигател, оребрена глава на компресор. Прецизните и сложни детайли илюстрират нагледно възможностите на науката, с която се занимава. Най-впечатляващ е корабен винт от стомана. Технологията за изработването му може да донесе значителни приходи на България.

В кабинета му, освен дипломи и награди, има алуминиеви отливки на носач за автомобил, бутало, служещо за постамент на три знаменца - българско, американско и на американския ВМС. Специално място заема плакат на американската фирма American Eagle Wheel Co (AEWC). Тя е най-големият производител на лети джанти в САЩ и използва технологии, разработени в института. Голяма карта на света показва, че машини за леене с противоналягане работят по цял свят - в Индия, Китай, Русия, Украйна. Най-много са в Европа, а в САЩ са концентрирани най-вече в Калифорния. Има и на север, в Канада, и



в Меката на автомобилостроенето - щата Мичиган



"Доста време бях съсредоточен изцяло в науката, но сега вече съм половин мениджър - работата ми го налага", споделя новоизбраният академик. Самият той разсъждава повече като лидер, вземащ делови решения, отколкото като изпълнен със съмнения и противоречия човек на знанието.

Затова и не говори с носталгия за времената, когато държавата отделяше значителни средства за техническите науки и големите промишлени проекти. Делово и прагматично Янко Арсов търси изход в сегашните условия. И сякаш го намира. Институтът по металознание е сред малкото звена на БАН, които реализират и продават успешно продукти от научния потенциал, събран в кабинетите. В института няма текучество, договорите пълнят бюджета, разработките обикновено намират приложение. "В известен смисъл сега ни е по-добре - имаме самостоятелност. След приватизацията контактуваме с частни фирми на чисто делова основа и отношенията са по-ясни и продуктивни", споделя тайните на успешния бизнес академикът.

Един от проектите свързва института с голямото световно автомобилостроене. Създаден е метод за изработка на носачи от алуминиеви сплави, който е внедрен в Детройт. Олекотяването на окачването е едно от перспективните направления за усъвършенстване на автомобилите на бъдещето. Разработки на института се прилагат и в Европа, включително от "Фолксваген" и "Сименс".

Друга област, в която институтът се справя успешно, е военната продукция. Там по принцип търсенето на нови материали със специални свойства винаги е силно. Институтът прави



авангардни мини, специални пластини за бронежилетки



Продукцията е съвместима с изискванията на НАТО, а академикът очаква членството ни във военния съюз да отвори допълнителни, и то не малки, възможности за работа. Флагчето на щатския флот в кабинета му напомня за успешно сътрудничество.

Янко Арсов и лично е свързан с Америка. По-големият му син Боян е главен конструктор на фирмата AEWC за алуминиеви джанти в САЩ. Той тръгнал по стъпките на баща си, защитил дисертация. Днес отвъд океана прилага познанията си в тънкостите на прецизното леене по българската школа. В САЩ са и двете му внучки. По-голямата Яна следва право в Чарлстън, а по-малката Анна е ученичка и шампионка на Южна Каролина по плуване. Малкият му син не е свързан с металургията. Занимава се с бизнес в София и печели два пъти повече от баща си. В свободното си време академикът-металург се отдава и на хуманитарни размисли. Иван Хаджийски е любимият му автор. Чете с удоволствие и Стефан Цвайг, и Джек Лондон.