Когато се коментират приносите на Великите географски открития в европейския бит и особено на трапезата, обикновено се акцентира върху картофите, фасула, царевицата и тютюна. Първите три продукта заситили гладните европейски стомаси, а четвъртият трайно променил някои навици. Доматите обаче често остават в сянка, въпреки че тяхното значение не е по-малко. Те не само обогатили европейската диета, но, което е също толкова важно - украсили трапезата. Трудно е да си представим една лятна софра без жизнеутвърждаващото доматено червено.

Пътят на културния домат (Lycopersicon esculentum) към европейската кухня е добре известен. Видът произхожда от северната част на Чили и Перу, където все още се срещат диворастящи черешовидни домати. Местните индианци започнали да ги култивират около VII век. През XVI век испански завоеватели ги пренесли в родината си, откъдето сравнително бързо те се разпространили в Португалия, Италия, Южна Франция, Германия и други страни. Първото им официално споменаване е в "Хербария" на Матиолус (1544 г.), който ги описва с италианското им име pomi d'oro (златна ябълка) и уточнява, че италианците ги ядели със зехтин, сол и черен пипер. С това име доматите първоначално се установили в повечето европейски езици - Pommes dorees във Франция, Golgt apffel в Германия, Gold apple в Англия. Изглежда, през този период в Европа били познати главно жълтите домати. Доста по-късно се наложило индианското им име tomatl.

Прави впечатление, че докато темпераментният европейски Юг сравнително бързо и сърдечно приел новия зеленчук в кухнята, умозрителният Север твърде дълго се отнасял към него с подозрение. В Англия и Германия отглеждали доматите като декоративен градински куриоз и вярвали, че узрелите червени плодове са силно отровни. През 1596 г. един англичанин отбелязал с притеснено учудване, че "в чужбина доматите се ядат". Едва след 1758 година някои английски готвачи започнали предпазливо да ги използват в кухнята. Явно верен на северното схващане за подозрителната природа на доматите, в края на XVIII век шведът Карл Линей в своята систематика на видовете ги нарекъл Lycopersicon (вълча праскова), към което уточнението esculentum (ядивен) явно не внушавало достатъчно доверие. Според някои изследователи причина за страха, който доматите предизвиквали, била външната прилика на растението с други добре познати и много коварни растителни видове, като беладона и мандрагора.

Въпреки че родината на доматите е Америка, в американската кухня те се настанили, след като вече били покорили европейската и това станало под европейско влияние. Много популярни сортове първо били култивирани в Стария континент и пренесени в Новия свят с багажите на европейски емигранти в края на XIX век. Двама от строителите на модерна Америка - Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън - в края на XVIII век, след като оценили вкуса на зрелия домат в Европа, положили значителни усилия да го популяризират в родината си, но без особен успех. Явно географската близост до родината на един продукт не е достатъчна за неговото приемане в бита.

До началото на 20-те години на XIX век в Щатите доматът бил общо взето презиран. Едва през 1820 година един полковник от американската армия, Робърт Гибън Джонсън, се заел публично да го реабилитира чрез един акт на доблестна саможертва. На 26 септември храбрият офицер застанал пред сградата на съдебната палата в Бостън и пред ужасените погледи на неколкостотин граждани демонстративно изял цяла кошница с отлично узрели червени домати. Според описанието на случката в едно американско земеделско списание от онова време хората стояли с извърнати глави, защото чакали всеки момент полковникът да рухне мъртъв на земята. В техните очи той трябва да е изглеждал едновременно като огнегълтач и змиеукротител.

Тридесет години по-късно някакъв американски търговец на име Буист отбелязал в дневника си, че не знае друг продукт, който да се е радвал на толкова внезапна и бурна популярност. "През 1829 година доматът беше ненавиждан. Десет години по-късно почти всички хапчета и панацеи бяха с доматен екстракт, а днес на пазара той е точно толкова значим, колкото и зелето."



Студена доматена супа

Продукти: 1 кг домати, 1 глава лук, 3 яйца, магданоз, листа от целина, черен пипер, сол, зехтин.

Доматите се обелват и се претриват през цедка. Към отцедения сок се прибавят ситно нарязаните лук, магданоз и листа от целина. Подправя се със сол, черен пипер и зехтин. Супата се поднася наръсена със ситно нарязаните твърдо сварени яйца.



Доматена супа с печени пиперки

Продукти: 5-6 червени домати, 2 глави лук, 4-5 пиперки, 4 с. л. олио, 2 яйца, сол.

Лукът се нарязва на ситно и се задушава в мазнината заедно с доматите, настъргани на едро ренде. Заливат се с гореща подсолена вода и се кипват. Прибавят се пиперките, предварително изпечени, обелени, изчистени от семките и нарязани. Супата се вари още десетина минути. Застройва се с разбитите яйца и се поднася студена.



Пълнени домати с ориз и кашкавал

Продукти: 1,5 кг домати, 200 г ориз, 250 г кашкавал, 100 г наденица, 100 г растително масло, сол, магданоз, черен пипер.

Доматите се издълбават и леко се посоляват. Оризът се сварява в малко вода и се охлажда. Към него се прибавят настърганият на ренде кашкавал, ситно нарязаният магданоз, нарязаната на парченца наденица и черният пипер. С тази смес се пълнят доматите. Нареждат се в намаслена тавичка, в която се изсипва и настърганата сърцевина на доматите, заливат се с мазнина и се пекат в умерена фурна.



Пълнени домати с кайма и орехи

Продукти: 12 средно големи домата, 400 г кайма, 3 глави лук, половин ч. ч. счукани орехи, 100 г краве масло, 4 скилидки чесън, черен пипер, сух джоджен, сол.

От доматите се изрязват капачета и вътрешността им се издълбава. В половината от разтопеното масло се задушава ситно нарязаният лук, прибавят се ядките и каймата и се разбърква. Плънката се поръсва със сухия джоджен, черен пипер и сол. Доматите се пълнят със сместа, затварят се с капачетата и се поставят в тавичка или огнеупорен съд. Отгоре се заливат със сърцевината, нарязана на ситно, останалото масло и половин ч.ч. вода. Посоляват се и се пекат в умерена фурна около 20 мин. Преди сервиране сосът се пасира, прецежда се, добавя се счуканият чесън и ястието се залива.



Постен каракачански гювеч

Продукти: 7-8 пиперки, 2 връзки пресен лук, 4-5 домата, 150 г сирене, 2 яйца, 60 мл олио, 50 г краве масло, 2 с. л. брашно, 200 г кисело мляко, черен пипер, сол, магданоз.

Лукът се нарязва на ситно и се задушава в растителното масло до омекване. Прибавят се последователно пиперките, нарязани на ивици, доматите, нарязани на ситно, черният пипер и брашното. Сместа се разбърква и се изсипва в пръстен гювеч. Прибавят се настърганото сирене, ситно нарязаният магданоз и сол. Пече се на силна фурна 10-15 минути. Към края на печенето се залива с киселото мляко и разбитите яйца. Прибавят се парченца краве масло. Запича се отново и се поднася.



Домати, пълнени с яйца

Продукти: 1 кг домати, 100 г краве масло, 7-8 яйца, 100 г кашкавал, черен пипер, сол.

От доматите се изрязват капачета и се издълбава вътрешността. Нареждат се в намазана с масло тава и се посоляват. Във всеки домат се слага бучка масло и се счупва от ниско 1 яйце. Пекат се около 20 минути в средно загрята фурна. Поднасят се топли, поръсени с настъргания кашкавал и счукан черен пипер.



Страницата подготви: Ясен Бориславов