Въпроси и мнения изпращайте на адрес: iosarian@yahoo.com



Човек никога не би предположил, че броненосецът има каквито и да е необикновени способности. Естествено, странен е: тялото му отзад прилича на опашка на рак, ушите са му като на опосум, а опашката е отрязана направо от някой динозавър. На бронирания си гръб той има снопчета твърди косми, а под опашката има смрадливи мускусни жлези. Кой би помислил, че това често срещано и много грозно същество ще се окаже пръв помощник на човека в борбата с проказата?

Точно преди 25 години една студентка от университета на Тексас - Елинор Сторз -



представила това удивително животно на науката



Оттогава до днес професор Сторз, биохимик, експерт по броненосците (колко смешна титла!), директор на лабораторията по сравнителна мамалогия (наука за бозайниците) е изяснила ред особености на милия броненосец.

Деветопоясният броненосец се оказал обект на голям интерес - за разлика от някои свои братовчеди той не може да се свива на кълбо, но затова пък може да скача нависоко. Когато реши да поплува, изпълва с въздух не само дробовете, но и стомаха и червата си, преди да се потопи като истинска малка подводница.

За разлика от много други бозайници броненосецът отделя само по една зряла яйцеклетка, но пък му се раждат еднояйчни четиризначета. Е, това не е толкова невероятно - и някои негови роднини го могат. За сметка на това тази странна твар може да задържа бременността си до две години! А това не го може абсолютно никой друг бозайник. Странното свойство е забелязано съвсем случайно в лабораторията на Сторз, когато женска родила две години след последния си контакт с мъжки. Сътрудниците в лабораторията се учудили, но през 1986 г. всичко се изяснило, когато 5 от 7 изпратени през 1984-а в Англия женски родили. Оказало се, че след оплождането на яйцеклетката ембрионът започва да расте, но понякога вместо да узрее за 3 месеца, което е нормално, той



продължава да се движи свободно из матката 12



и дори 24 месеца. Предполага се, че това забавяне е реакция на стрес, при който другите животни обикновено правят спонтанен аборт. Като задържа оплодения ембрион, броненосецът чака по-добри условия и дава по-голяма възможност на децата си да оцелеят.

Броненосците, мравоядите и ленивците са всичко, което е останало от един от най-големите подкласове животни, обитавали Америка преди 55 млн. г. Когато Южна и Северна Америка започнали да се раздалечават, всички тези зверове се преместили на север, а след още 10 млн. г. съвсем изчезнали. И само деветопоясният броненосец останал жив. Той тежи между 3 и 5 кг. А неговото завръщане към живота било странно и внезапно, когато през 1850 г. в Тексас се появило огромно количество от незабелязаните дотогава от хората животни, които се разпръснали от Мексиканския залив до бреговете на Атлантика. По пътя си броненосците пресекли дори Мисисипи. На местата, където течението било силно, вместо да правят усилия да плуват, те просто влизали в реката и я пресичали по дъното.

Според изчисления от 2003 г. в момента в САЩ живеят около 90 млн. броненосци. Взаизмоотношенията им с хората са разнообразни - някои ги обичат, защото един-едничък възрастен



броненосец може да очисти 90 кг насекоми годишно!



Други пък се дразнят от безкрайните тунели и купчинки пръст в стопанските си дворове - двойка броненосци може да направи за седмица двор от 3 декара да заприлича на сирене "Ементал". Като използва бронираната си глава вместо лопата, животното копае тунели до подземното си убежище, където прекарва горещите дни. Броненосците не виждат добре, но затова пък чуват така, че могат да намерят насекомо на 15 см под земята.

Броненосците са част от програмата за борба с проказата. Образци от тяхната тъкан, заразени с бактериите на болестта, се замразяват в Тексас и се изпращат на лаборатории по целия свят. Тъкмо благодарение на тях учените са успели да направят всичките си открития в борбата с тази страшна болест. Днес в света има над 15 млн. болни от проказа.

Първите сведения за тази болест датират отпреди 3000 г. Макар и рядко да има летален изход, проказата сериозно поразява кожата и нервите, а ако не се предприемат навременни мерки, обезобразява болния. Макар бацилите, причиняващи заразата, да са били изолирани още през 1873 г., чак до 1970 г. никой не е успявал да ги произведе в лабораторни условия, затова на учените се е налагало да работят с човешки тъкани.

До откритието на Елинор Сторз хората са били толкова близо до създаването на противопроказна ваксина, колкото и в Средновековието. Сега съществува надеждата, че една от най-старите болести най-сетне ще бъде преборена. И всичко това, благодарение на мъничкото бронирано животинче, чийто татко си е съжителствал с динозаврите.



Bronenosec 01 - Професор Сторз със съпруга си и един от работниците в лабораторията.

Bronenosec 03 - Малките броненосци приличат на сбъркана серия пластмасови играчки за кученца.

Brone2