|
Драмата с филипинския заложник в Ирак, довела до решението на филипинското правителство да изтегли своя контингент преди изтичането на мандата през август, е само последният появил се проблем и е един от най-дребните за САЩ. Вашингтон се опитва да задържи 22000 войници от коалицията, които заедно със 140-те хиляди американци съставляват многоноционалните сили, опитващи се да стабилизират следвоенен Ирак.
Норвегия тихичко изтегли своите 155 военни инженери
този месец, оставяйки в Ирак само 15 души, които да подпомагат новия проект, координиран от НАТО, за подготовка на иракските сили за сигурност. Нова Зеландия възнамерява да изтегли своите 60 инженери през септември, докато Тайланд планира да прибере своите над 450 войници същия месец, казаха официални представители на двете страни. "90% е сигурно, че си тръгваме", каза тайландски дипломат.
Холандия се очаква да се изтегли идната пролет, след първите от трите иракски избори, докато полските военни предупредиха Пентагона, че големият полски контингент ще си тръгне в средата на 2005 г., казаха други дипломати.
Всякакво намаляване на силите на коалицията - било по собствен избор или вследствие на взети заложници или друго насилие - усложнява още повече и без това трудната задача за запазване на многонационалните сили. А това поставя под съмнение твърдението на Вашингтон, че има международна подкрепа за своята иракска мисия. Процесът на разпад може да бъде поощрен и от по-нататъшни отвличания и нападения на контингентите с цел да вдигне градуса на политическия натиск и да се подкопае ръководената от САЩ мисия, казаха дипломати от коалицията.
"Смятаме, че изтеглянията на контингенти изпращат погрешен сигнал", каза говорителят на Държавния департамент Ричард Баучър.
Известно изхабяване беше неизбежно да се прояви,
след като ръководената от САЩ окупация официално приключи на 28 юни, казаха представители на Вашингтон. "Очаквахме това, когато суверенитетът бе предаден. Някои отчаяно се опитваха да се измъкнат, защото бяха закопчани с белезници в този процес", каза дипломат от важна страна от коалицията, пожелал анонимност заради чувствителността на темата. "В някои страни общественото мнение беше против отиването в Ирак, така че имаше политически натиск - било за това, че войниците нямат работа там, било, че не трябва да остават дълго. Предаването на суверенитета неизбежно е момент, в който страните си задават въпроса колко дълго ще останат", добави източникът.
За да следи настроенията, администрацията на Буш поддържа цветна таблица на членовете на коалицията: червен цвят за страните, които се изтеглят, жълт за тези, които обмислят изтегляне, и зелен за тези, които остават.
Размерът и квалификацията на силите на коалицията бяха източник на спорове и злепоставяне на администрацията още от времето на войната за свалянето на Саддам Хюсеин.
Символичното значение на международното присъствие
беше поне толкова жизнено необходимо за администрацията на Буш, колкото беше ограничена и незначителна ролята, която те играеха от военна гледна точка. И докато администрацията споменаваше бройката на страните, които са изпратили сили, други акцентираха върху скромната численост на контингентите и на продължаващото отсъствие на някои от големите сили.
Много участващи страни изпратиха по-малко от 100 души. В други случаи контингентите се стопиха значително в течение на времето. Контингентът на Молдова е най-малкият - 12 души, от първоначално 42-ма. Сингапур неотдавна дискретно намали присъствието си от 191 на 33-ма души.
Администрацията на Буш поддържа, че коалицията се държи, акцентирайки върху ангажимента за подновяване на контингентите от такива големи съюзници като Великобритания и Италия. "Тяхната подкрепа укрепна заедно с развитието на политическия процес", каза Линкълн Блумфийлд, помощник държавен секретар по политико-военните въпроси.
"Ако проследите колко много съмнения прозвучаха, че предаването на суверенитета изобщо ще се състои, можете да оцените стремежа военната коалиция да се сплоти зад иракското правителство и да завърши целия процес, преминавайки през различните избори и стигайки до пълния суверенитет в края на 2005 г. Въпреки всички предизвикателства
голямата картина показва, че планът работи",
изтъкна Блумфийлд.
Салвадор поднови своя ангажимент за 380 души, след като президентът Буш прие в Белия дом неговия президент Антонио Сака миналата седмица. Това бе поредната от цяла серия визити от лидери на страните от коалицията. Литва потвърди ангажимента си в Ирак от 105 души миналата седмица.
Няколко други страни обещаха да увеличат чувствително своите контингенти. Южна Корея увеличава своите сили от 600 до 3700, докато Азербайджан обеща да изпрати още 250 войници към 150-те, които са вече в Ирак. Грузия заяви, че е готова да увеличи на 400 души сегашния си контингент от 159 войници.
"Не забелязваме някакви големи дезертьорства, виждаме войски, които идват и си отиват, както е било обещано, даже има повече попълнения, отколкото съкращения", каза висш служител от Пентагона, отговарящ за Ирак.
Все пак някои обещания, цитирани от администрацията, са подвеждащи или съдържат условия, които
поставят под въпрос колко всъщност войници ще останат
след първите избори, насрочени за януари.
Ангажиментът на Австралия да увеличи силите си ще попълни бройката до 880 - по-малко от двете хиляди австралийци, които бяха в Ирак по време на войната. От тях всъщност само 250 са в Ирак, а останалите - във военновъздушни бази и на кораби около Ирак, уточниха австралийски официални представители. За Австралия и за много други страни увеличението на контингентите е свързано най-вече с подобряването на сигурността на тези сили, които вече са на място, както и на посолствата.
Подкрепата е хилава и сред доста държави, които Вашингтон счита за ключови играчи. Вотът тази седмица в италианския парламент за продължаване на италианския ангажимент беше 257 срещу 207 гласа, което отразява и разделеното обществено мнение, каза италиански пратеник. Заигравайки със силните антивоенни настроения, австралийската опозиция обеща да изтегли контингента преди Коледа, ако спечели изборите. В същото време разкритията за изстъпленията срещу затворниците в "Абу Гариб" накараха унгарската опозиция да призове за изтегляне на контингента, въпреки че първоначално бе подкрепила неговото заминаване.
Вземането на заложници от Япония, Южна Корея, Полша, Италия, България, Филипините и САЩ нажежиха общественото мнение и политическия натиск. В много страни се очаква дебатите да наберат инерция наесен.
Първият удар по ръководената от САЩ коалиция бе решението на испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро да изтегли испанските 1300 войници, което доведе до решението на Хондурас и Доминиканската република да върнат вкъщи своите неколкостотин. Великобритания и Испания бяха двата най-близки съюзника на САЩ по време на иракската война. Избирането на Сапатеро след терористичния атентат в Мадрид увеличи противопоставянето срещу присъствието на Испания в Ирак.
За други страни проблемът е квалификацията. "Има страни с ограничени ресурси и огромни ангажименти - например Афганистан, Соломоновите острови, Босна, Косово и Тимор", каза дипломат от Нова Зеландия. Не драмите със заложници промениха нашите планове или нашите нагласи. Просто нямаме ресурс", добави той.
Най-твърдо решените да останат страни са от Източна Европа и бивши съветски републики. "Ние се облагодетелствахме през изтеклите години от присъствието на чужди миротворци, така че разбираме стойността на нашия ангажимент. Нашето оставане в Ирак е твърдо и нашето присъствие не е под въпрос", заяви македонският посланик Никола Димитров.
В деня, в който Испания се изтегли, Албания писа до Вашингтон, че подновява своя ангажимент, и обеща да увеличи бройката си от 71 на 200. "Ние сме най-проамериканската нация в Европа - обяви посланик Сатос Тариса. - И оставаме в Ирак колкото и дълго да е необходимо."
