|
Не може да се отрече, че цялата държавна машина бе задействана, за да се спаси животът на отвлечените в Ирак. Понякога обаче
прекаленото старание може да донесе повече вреди,
отколкото ползи. През последната седмица властта опита абсолютно всичко, за което се сети или което я посъветваха. При това, без да има ясна представа за обстановката в Ирак и за хората, които могат да бъдат наистина полезни в преговорите с един жесток враг. Без да установи връзка с похитителите, за да се ориентира правилна ли е избраната тактика.
В този контекст трябва да се разглежда и изненадващото пътуване на главния секретар на МВР Бойко Борисов в Турция, където той според официалната версия е обменял опит със своите колеги как се освобождават заложници. И което - случайно или не - съвпадна с екзекуцията на единия от похитените. Идеята наистина е добра, но изпълнението - не особено.
Най-напред
тайната мисия изобщо не беше чак толкова тайна
Така например агенция Фокус, която напоследък разполага с информация от първа ръка от МВР, още от събота вечерта, веднага след заминаването на Бойко Борисов за Турция, периодично съобщава подробности около предстоящата акция за освобождаване на българските заложници в Ирак. Тя разкри, че Борисов и придружаващите го са били около границата на Турция с Ирак, за да осигурят извеждането на двамата заложници. След екзекуцията пак тя обясни, че благоприятната развръзка е осуетена от операция на иракските сили за сигурност, която ядосала похитителите. Цялата информация идваше от анонимен арабски правителствен източник.
Това изобилие от информация около дискретна мисия в никакъв случай не е предимство. Очевидно целта му е да се демонстрират на обществото активността и загрижеността на МВР. Но то дава и достатъчно
информация на недоброжелателите
за ходовете и намеренията на противниковата страна.
Изненадващо е и решението на Бойко Борисов да пътува до Турция с правителствен самолет, чието кацане може много лесно да бъде засечено и от приятели, и от противници.
Странно е и защо изобщо спецслужбите са рискували, преди да се изяснили детайлно обстановката в Ирак. И досега не е сигурно дали похитителите наистина са хора на Заркауи или криминална група, действаща от негово име? Факт е, че при анализа на първия запис със заложниците е установено, че един от хората на него наистина е от близкото обкръжение на Заркауи и е участвал в екзекуциите на американеца Ник Бърг и корейския преводач Ким. Това обаче не е достатъчно доказателство, че зад отвличането стои човекът на Бен Ладен в Ирак. Там нито криминалните, нито терористичните групи имат постоянен състав. Представящи се за ислямисти много често участват в банди, отвличащи хора за откуп. След получаването му те се разпадат.
Още по-оплетена става ситуацията, ако приемем, че спецслужбите са били абсолютно убедени, че това са хора на Заркауи.
С тази групировка не може да се преговаря,
още по-малко да й се предлага откуп. След подобна стъпка на американските спецслужби преди време терористите демонстративно екзекутираха Бърг.
Ако пък освобождаването на похитените наистина е осуетено от акцията на иракската полиция, логичният въпрос е защо нашите емисари не са координирали предварително действията си с нея или поне със съюзническите сили, за да няма провал.
"Онези органи, в това число и специалните служби, които имаха своите ангажименти по събирането на информация, по проработването на възможни варианти за решаването на въпроса, наистина направиха много. Но очевидно не достатъчно. Защото след като резултатът е такъв, поне на този етап, наистина това е резултат, който може да ни тревожи", коментира президентът Георги Първанов.
Не по-малко въпроси възникват и около координацията на българска територия. Ако се вярва на изявленията, направени след провала на мисията на ген. Борисов, за нея не са били осведомени нито външният министър Соломон Паси, нито разузнавач N1 Кирчо Киров, които би трябвало да са основните действащи лица при освобождаването на заложниците. Започнаха да увъртат и да се разграничават дори онези, които са били предварително информирани за намеренията на генерала - никой не пожела например да си признае, че го е пратил в Турция с подобна задача. Поведението едва ли щеше да е такова, ако мисията бе успешна.
Наивно е да се смята, че някой ще отговори на тези въпроси публично. Но е добре те да бъдат изяснени поне при закрити врата, между държавниците, които вземат решенията в този труден момент. Не само защото животът на един от заложниците все още може да бъде спасен. Но и защото, както правилно отбеляза Соломон Паси, това няма да е нито първата, нито последната криза, пред която ще е изправена България. И е добре да се разделим с илюзиите, а не с надеждите, че можем да направим нещо, което да осуети трагичния край.
