Очевидно жизнерадостният дебат по въпроса "Сами ли да си ударим главата в стената "Избори 2005", или да направим това в коалиция с други желаещи", привършва в СДС. Решението на сините да организират на 10 ноември конференция, на която да поканят всички братски партии, все още не отговаря на кардиналния въпрос, но е знак за търсене на коалиционност. Целта е ясна - сформирането на конкурентоспособен десен блок в рамките на следващото Народно събрание. Може ли тази работа да стане - това не го знаят даже и в "Канал 2001".
Синята партия като че ли бавно възприема позицията на Петър Стоянов за явяване пред избирателите в рамките на широка предизборна дясна коалиция. На този етап обаче СДС е по-близо до идеята, формулирана първо от Йордан Бакалов - "да направим предизборен договор за следизборни действия". СДС май вече е доста далеч от формулировката на ръководството от последните избори: "Всеки десен да се доказва сам."
"За" или "против" предизборна дясна коалиция - това
далеч не е схоластичен спор
Той решава кардинални въпроси. При един отговор редица десни партии ще бъдат обречени на скоротечно забвение, а НДСВ вероятно ще стане втора парламентарна сила. При друг отговор някоя партия ще пропусне да се нарече "лидер на дясното политическо пространство", а меланжът на десницата ще бъде формално обединен.
Новият 10 ноември трябва да отговори на един формален въпрос: "Имаме ли допирни точки в политическите си програми?" За съжаление в посткомунистическа България този въпрос не е съществен. Важният въпрос е: "Кой ще дойде на вечерята?"
Сините направиха две бързи крачки. Първо, иззеха абсолютно всички функции по организацията на обединителната конференция. Второ, определиха ултимативен срок, в който очакват да получат заявките за участие във форума - края на септември. И ако първата крачка
напомня за неповехналата дидактичност и себичност на СДС,
който продължава да се схваща като център на света, то втората крачка очевидно е в правилната посока - хубаво е овреме да се знае кой ще танцува другото лято с Надежда Михайлова.
Костов ще откаже. Бившият премиер е последователен в стремежа си да утвърди своята партия Демократи за силна България като паралелен десен свят. С отказа си да играе в отбор той ще даде повод на Михайлова патетично да обобщи: "Те не приеха нашата протегната ръка", но от това едва ли ще трепне Командирското око.
Вероятно на въпросната конференция няма да се яви и Демократическата партия - този странен малък субект, който винаги е имал повече хора с позиции във властта, отколкото членове. Александър Праматарски ясно даде да се разбере, че със Софиянски в коалиция не може да влезе. Заради политически или икономически различия ДП ще загърби и Надежда, и Софиянски. Праматарски обаче сигурно знае, че заради същите различия той не може да бъде в коалиция и с Иван Костов. Не може да бъде и в коалиция с Анастасия Мозер. А без да участва в коалиция, с ДП е свършено.
Анастасия Мозер, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов ще бъдат единна част от общата коалиция на 10 ноември. Забравете приспивните приказки, че трите партии нямат подписано споразумение - миналата седмица в Банско те не подписаха договор, но приеха нещо много по-важно - решение да изградят общ предизборен щаб и да имат обща парламентарна група в 40-ото НС.
Това ако не е коалиция, здраве му кажи
Мозер просто чака одобрението на земеделския конгрес, който по традиция ще бъде на Архангеловден - два дни преди 10 ноември. Проблемът на тази малка коалиция - ССД, ВМРО, БЗНС-НС е, че не е в състояние да отрази без загуби сегашните атаки срещу Софиянски. Дали ударите на прокуратурата ще завършат с присъда срещу кмета - това не е ясно. Ясно е обаче, че ударите, които едва ли ще затихнат и през есента, свалят ежедневно рейтинга на кмета, а оттам и на малката тройна коалиция. Затова тя ще се чувства по-сигурна, ако влезе в съюз със СДС.
Не е ясно колко и кои от останалите десни партии, които напуснаха по различно време СДС, ще се явят на сглядата през ноември. Те са много - политическата етногенеза показва, че 15 са само партиите, които образуваха СДС в периода 1989-1997 г. След това от корпуса на СДС се появиха още партии - примерно на Евгений Бакърджиев и на Христо Бисеров. Всички те са поканени от СДС на обединителната конференция и със сигурност ще пратят съгледвачи на форума. Поне за да затвърдят тезата, че СДС се отваря за хората, които едно време избягаха от диктата на Костов.
Срещата на десните само привидно сваля дългогодишната схизма в десницата. СДС, ССД, ВМРО, БЗНС-НС и част от партиите, които бяха в синята коалиция в началото на 90-те, ще формират десен център. Костов обаче ще тича по друга пътека, а обявилите се за либерална десница управляващи от НДСВ - по трета. Схизмата няма да падне, но окрупняването на десницата е в ход.
|
|