:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 447,885,281
Активни 307
Страници 22,161
За един ден 1,302,066

Психично болни ще работят в свое кафене

Целта е двояка - хората с подобни увреждания да намерят подходящо поприще и клиентите да са доволни
Снимки: Велислав Николов
"Добър ден, искаме да ви предложим един добър работник, на когото вие дори няма да плащате цяла година." Всеки работодател мечтае да чуе това. Но не всеки би продължил да се радва, когато разбере, че работникът е човек, страдащ от психично заболяване.

За първи път у нас се създава Сдружение за интеграция на хора с психични заболявания, чиято цел е да намира работа за тях. Председател е 28-годишната Станислава Чуринскене, а координатор - съпругът й, литовецът Дайниус Чуринскене. И двамата са клинични социални работници и са спечелили два проекта - на холандското и на норвежкото посолство, съвместно с една от най-големите европейски неправителствени организации в тази сфера - "Женевска инициатива в психиатрията". Срокът за изпълнението на проектите е 1 г., целта е да бъде осигурена работа на 40 психично болни.

Наистина държавата от 2 години има програма за заетост на хора с увреждания и плаща минималната работна заплата на всеки от тях в продължение на една година, а работодателят се задължава само да подпише договор за 2 години и да дава парите през втората, обяснява Станислава Чуринскене. "Лошото е, че досега са наети едва 5-7 души, а в България по неофициални данни има около 70 000 диагностицирани психично болни. Причината е, че няма служби, които да посредничат между тях и работодателите, а сега и ние ще бъдем посредникът", добавя тя.

"Идеята обаче е не просто да се намери някакво препитание на страдащите от ментални заболявания, а то да бъде подходящо за тях, както и да им се помогне да се адаптират, защото те са откъснати от дълго време от социалната среда и са загубили трудовите си навици. Трябва и да намерим работодатели, които да държат връзка с нас и да осигурят благоприятна среда за тези хора", казва пък съпругът.

За целта за кандидатите ще бъде организирано обучение по стандартизирана в Западна Европа и САЩ методика. За тези, които са загубили в по-голям процент работоспособността си, процесът ще продължава 4-5 месеца с помощта на трудов консултант. Задължително преди психично болен да бъде предложен някъде за работа, той ще минава през преглед и ще има препоръка от лекар, че не се нуждае от хоспитализиране и е работоспособен.

Част от тях ще могат да започнат работа в първото кафене в страната, в което обслужващ персонал ще бъдат само психично болни. То ще отвори врати в началото на септември на ул. "Симеон" в столицата. И ще носи многозначителното име "6 без 10 p.m." (като "пием").

"Искаме да направим така, че всеки човек да влезе без притеснение в това заведение и да прекара добре. Там винаги ще има социален работник, който ще прави всекидневна оценка на работата", казва Станислава.

Първият кандидатирал се е 46-годишният столичанин Любомир Дойчев. От 7 години той страда от психично заболяване и оттогава не може да практикува професията си - мебелист. "Сега машината владее мен, не аз нея", казва тъжно Любомир, който, преди да се разболее, е бил пещерняк. Той от дълго време е безработен, понякога успява да намери работа за по месец-два. В началото от ТЕЛК му забраняват да работи дори като нощен пазач. Разведен е и разчита главно на пенсиите на родителите си. И на свещниците, които сам прави от орехово дърво и продава за по 2 лева.

"Въобще не ме искат на работа, някои дори не крият, че е заради болестта ми, други казват, че вече съм стар, трети казват, че ще се обадят, и с това свършва всичко. Сега много се надявам, че ще мога да работя като барман или сервитьор в новото кафене", въодушевява се Любомир.

Веднага щом научил за инициативата, разказал на своите приятели от клуба на психично болните "На 7-ия етаж". Три жени и трима мъже вече очакват работа. Сега това, което правят, е да прекопават градинката на сградата, в която се събират, и да търсят малко радост в своя състав за народни танци. Към сдружението ще работят и доброволци специалисти.

Първият е 28-годишният Любомир Колев. Завършил е психология в НБУ. "Ни най-малко не се притеснявам, че ще работя с психично болни хора, аз съм избрал да уча това и за мен ще е много добра практика", казва той.
 
Първият, кандидатирал се за работа в кафенето, е 46-годишният Любомир Дойчев, който от 7 години е болен.
22
3108
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
18 Юли 2004 23:17
И как си я представят тая работа - да наемат 70 000 смахнати ? А нормалните - да духат....
18 Юли 2004 23:46
браво, инициативата е добра
а пък ти, Калки, не си застрахован че няма и ти да се смахнеш някой ден
някои болести не подбират, така че замисли се повече, преди да съдиш
19 Юли 2004 01:35
Психи4но болните ги ненавиждам пове4е от евреите.Ни се води ни се кара...Ужас.
19 Юли 2004 01:44
Одобрявам
19 Юли 2004 01:55
То в таз среда от волни кукувици, некой друг официално признат, нема значение. Май ше се пие кафенце само в къщи

19 Юли 2004 02:55
Дали пък една от съпътстващите иновации не е "техниката на двата пръста", демонстрирана от очарователната Дайниус Чуринскене (на преден план).


Корекция:
Реших да попрегледам самата статията. Ами че Дайниус е била от другата страна на дъгата. Свят широк.


Още нещо:
стария хъш -- а вечер, преди лягане, мустакатия погалва ли те по главицата ?


Редактирано от - bodrum на 19/7/2004 г/ 08:14:36

19 Юли 2004 05:09
Този, дето не е психично болен /литовецът де/, защо не си седи в Литва, Латвия или Естония за да помага на психично болните руснаци, които бяха направени наистина луди от балтийските републики? Още Омир е писал - "бой се от данайците, които ти предлагат дарове" /за по-незапознатите - данайците са построили така наречения "Троянски кон", сега по-известен като вируса "Troj"/
19 Юли 2004 05:16
Това се казва трудо-терапия и социална рехабилитация. Съществува в много страни. При нас трудно ще се осъществи поради особеностите на българското общество. Ние се подиграваме на инвалиди. "Мани го тоя сакат..." Не смеем да приемем, че психично болните са болни и като всички други болни имат също така нужда от медицински и обществени грижи. Не щем и да допуснем, че всяка една секунда всеки един от нас, включително и пишещият тези редове, можем да станем жертва на всякаква болест: инфаркт, инсулт, травма, която да ни инвалидизира за цял живот. Така както и да дерайлираме психически. Така без никакви предварителни симптоми, внезапно, неочаквано. Така както, млади здрави хора, без никаква видима причина падат на улицата и умират от камерна тахикардия, аортна дисекация и др. Или се озовават в интензивни отделения с тежки форми на инфаркт. Нагледал съм се на хиляди такива случаи. По същата логика човек може да психяса, да извърши какви ли не щуротии и не дай си Боже да убие няколко души и/или себе си. Вярно е, че предложената в проекта рехабилитация не е без рискове. Но като се знае, че тези хора имат психични заболявания, диспенсерното следене на тях от психиaтър рисковете може да се сведят до минимум. Малко ли хора бяха убити по разните заведения без те самите да са, или техните убийци да бъдат ненормални. Така, че...успех с начинанието!
19 Юли 2004 07:39
stawa duma za pari...
19 Юли 2004 07:56
Ето и име за кръчмето:


"Жълтата подводница"



И, да, съобразно с персонала и клиентелата наистина се изписва с червени букви.

19 Юли 2004 08:12
Поздравления Chicho Dr.; Солидно мнение.


Едно нещо ми направи по-особено впечатление, може и да е моя грешка. Социална рехабилитация, да, но каква е тази трудо-терапия ? Трудовата терапия не е ли почти в една и съща графа с електрошоковата "терапия" ? Ако не беше това черно наследство на психологията, със сигурност употребата на трудо-терапия би била свободно заменима с тази на социална рехабилитация (като подраздел на последната ?). Поради специфичната наситеност на думата(само аз ли я асоциирам с насилие ?), може би следва да сме по-внимателни.


Интересен е въпросът, по какъв начин би могло да се промени обществото, в една, бихме се съгласили, положителна насока. Бих казал, че е доста трудно да се неутрализират многогодишни натрупвания в съзнанието на отделния индивид, особено след определена възраст. Вината не е негова, просто това е степента, до която са еволюирали вижданията на съответното обществото. Във вашето мнение се открива опит, ако мога така да го характеризирам, да приближите чрез реални примери тази трагедия до осезанието на читателя, да го накрате да се замисли. Действително, това е успешно в единични случаи, особено ако е налице страдание на близък човек. Шокът може да е достаъчно силен, за да промени коренно човешкия светоглед (друг е въпросът, дали това е здравословно). Но, по принцип, инертността на обществото е толкова голяма, че тези изключения бързо биват помитани и заличени.


Какъв тогава е начинът ?


Най-общо казано това е принудата. И за да не звучи толкова драстично, това е специфично моделиране на елементите на обществото, които се поддават на съответна промяна. Обучението в училищата, медиите, финансовата заинересованост, обусловена от законодателни промени (префернции за хората със заболявания и т.н.).


Естествено, за да реализират по същество тази промени, са необходими финансов ресурс, стабилни и ефективни институции.


Налице ли са последните в България. Не са. Каква пародия. Поинтересувайте се само колко коли са внесени на името на инвалиди, с цел да се избегнат високи мита. Типично по Бълагрски ? Не, това просто е резултат от слабостта на институциите в страната.


Какви са перспективите за подобрение? Поне за мен са доста неясни.


Вече би трябва да е ясно моето мнение по въпроса с последната инициатива. Капка в морето, по скоро обречена на неуспех. За сметка на това, въпреки че вече звучи банално, вероятността да се постигнат забележителни резултати на книга е доста висока.
19 Юли 2004 08:25
Идеята много ми харесва. Психично болните могат да работят точно такава работа, каквато ние здравите не искаме - да метат, да почистват, да разнасят вестници, писма и пр.
Лошото е, че тези инициативи се правят от не много добре подготвени хора. Спечелили проект, а пък до момента 1 човек се е обърнал за помощ към тях. Как става тая, бе?
19 Юли 2004 08:29
Клинични социални работници, такава специалност има само в НБУ. Нали ви е ясно какво образование получават. Но на тая вдясно не бих и простил. Ама голям простак съм, но сутрин е така!
19 Юли 2004 10:08
Аз викам да ги уредим на работа в парламента или правителството. То така и така ни управляват малоумници, та поне да са с кетап ; пък и някой друг лев ще спестим доколкото разбирам
19 Юли 2004 10:17
Браво за тези, които ги наемат!!!
Браво!
19 Юли 2004 13:35
Налудничавото в това съобщение е, че фамилното име на литовеца е женско, а не мъжко. В Литва на -скене завършват само женските патроними, а на -вичус - мъжките. За съжаление при този род хора никога няма гаранция, че в определен момент някакъв кризисен фактор няма да отключи уж отхвърлената болест.
19 Юли 2004 16:38
Хм. Болест, викаш, arhiman. Всъщност става дума за непреработени докрай травми. Причинени включително от системата за психиатрично лечение.

Причината да не бъдат наемани в България хора, които са били или още са клиенти на определени психично-здравни услуги, не на последно място са проекти, които се правят, за да усвоят парите по тях и да отчетат професионална активност хората, които би трябвало да предлагат качествената хуманна помощ. Всеки може да попадне в кризисна ситуация. Няма наука, която да помогне. Някаква феноменология, облечена в много думи, много и скъпа фармация, заблуди и насилие. Клиентите на такива услуги са хора с нередуцирани нива на чувствителност. Имат нужда от помощта на чувствителни и щедри хора.

Инициативите отдолу, съобразени с потребностите на хората с психични проблеми, съобразени и с добре приети практики по света, у нас увяхват на корен. Попарени активно от специалисти, които се грижат проблемите да персистират, вместо да се подкрепи преодоляването им. Проектите трябва да са изцяло контролирани от хората с проблемите, а не от самообявилите се за медиатори. Специалистите трябва да са под ръка, ако бъдат повикани и трябва да са доказали, че възприемат гледната точка на клиентите си.

Представеният по-горе проект има близки предшественици: http://www.greendoors.cz/
И множество алтернативи:
http://www.enusp.org/
19 Юли 2004 18:34
Бодрум, извинявай приятелю, че ти отговарям толкова късно. Часовата разлика е виновна. Трудо-терапията е по аналогия с нашите представи нещо свързано с насилие. Всъщност в психятричния език това понятие се използва като част от социaлната рехабилитация. Трудиш се, наемат те на рабoта, знаеш, че си полезен на себе си и обществото, и не на последно място имаш собствено препитание. По този начин се отдаличава стресът и външните/вътрешни провикации на болестта. Болният човек не се чувства отритнат от обществото. И т.н.
19 Юли 2004 19:31
Znaete li kakvo shte vi kaja-az sam edin obiknoven chovek, koito ima shtastieto da jivee v edna normalna strana(imam v predvid izvan bg).Vseki den cheta tozi vestnik(i az neznam zashto, no nai-veroiatno zashtoto toi mi se struva po-malka boza ot vsichki ostanali).Niamam pretencii da znam kakvo stava v momenta v Balgaria.No sas sigurnost znam kakvo stava tam kadeto jiveia a to e:za takiva neshtastni hora si ima specialni rabotilnici, tam te proizvejdat suveniri i kartichki za pochti vsichki slichai.Vav vseki centralen targovski centar si imat magazin i absolutno vsichki hora(bez da e prepalnena televiziata s reklami)kogato imat nujda i povod pazariat ot tam.Po tozi nachin ti pomagash , no sashtevremenno go noama momentat na "otvrashtenie", koeto useshtam v po-vecheto izkazvania.Taka che vinagi ima nachin da pomognesh na neshtastniat chovek.
Badete dobri hristiani i stiga tarsihte postoianno kosuri, zashtoto zaedno s vsichkata dalavera idva poniakoga i neshto dobro.Neka ne sme zaslepeni ot zavist i taka shte vidim dobrinite, koito noakoi e zamislil

19 Юли 2004 22:39
Тъкмо се чудех как материалът за партията на командосите може да предизвика в разни форумни болни мозъци асоциации с евреите, с Хитлер, който бил отгоре на всичко и чифут, с еврейско-американско-английската масонска мафия (накратко: "Бей жидов!" и т.н., когато попаднах на горната статия и намерих отговора на въпроса. Само не знам дали ще допуснат Свежарков, Chicho Dr. и agnostik да работят в това свое кафене?
19 Юли 2004 22:41
я, Чичо и Леля да не са отворили кафана у Нев Йорка града
20 Юли 2004 13:04
Драги умници--форумци, благодарим ви за активните коментари по нашата скромна инициатива! Забележките за парите, евреите и прочее ще отминем с аристократично презрение. Един ден може и да се срещнем по професионални поводи, кой знае...
Забележките по името на нашият литовски колега с български документи е абсолютно релевантна: Даиниюс е Чуринскас, а Станислава е Чуринскиене.
Поздравления към информираното и смислено изказване Чичо Доктор и на сънародника ни в чужбина. Последният, според нас, е постъпил добре, като е избрал да живее в свят, в който има разбиране на основни ценности -- тук те ужасно ни липсват.
Специално се обръщаме към т.нар. енцефал, който, според нас се е изказал интелигентно, но малко неподготвен. Каним го да се свърже с нас и да обсъдим алтернативите на Individual Placement and Support, sheltered employment и transitional employment. Може би ще ни каже нещо. което още не знаем, приветстваме такава възможност, но с леко съмнение. А и можем да обсъдим кой и къде е е получил образованието си и в кои точно американски и европейски университети. Сериозно, енцефалопате, свържи се с нас, па макар и да си завършил, както подозираме, клинична психология в НБУ. Имаме нужда от хора с някаква идея по въпроса, колкото и аматьорска да е тя. можем да ти разкажем за всички самостоятелни и тежко провалили се инициативи на хора с психични заболявания. По липса на посредник (advocacy, чувал ли си?), който в БГ все още е толкова необходим. Заради такива като някои от гореподписалите се. Енцефалопате, чакаме те, обади се!


tongas
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД