След успешната репетиция покрай отстраняването на косвената жертва - парламентарния шеф Огнян Герджиков, сдружената опозиция е пред прага на същинското представление - детронирането на царя.
Дали след битката шареният сговор ще спечели и войната - това е въпрос за врачки и социолози. Само те знаят как ще гласува Надка Пангарова, дали някой депутат няма да бъде блокиран от снеговете в избирателния район, дали друг няма да се катурне тежко болен в последния момент.
Засега везните тежат към опозицията. Хората на НДСВ в правителството и парламента успяха да удивят всички с неадекватните си ходове - бягство от парламентарен контрол, саботиране на пленарната зала и безпочвени твърдения от типа на "не може ОФ правителство да подпише влизането ни в ЕС".
НДСВ удиви с грешна самопреценка. Сакскобургготски, министрите и депутатите му разбраха, че са от губещата страна, едва минути преди гласуването на оставката на Герджиков. И в паниката си в 12 без 5 се хвърлиха да ухажват "мравките" от "Оборище".
Царят вече не владее положението
Той остана без козове. За да не влезе в историята като първия премиер, свален от пост след вот на недоверие, той може да направи само едно - да изпревари гласуването и сам да подаде оставка. Разбира се, може да си седи кротко и да чака чудо.
Впрочем скоротечното развитие на парламентарната криза изненада и опозицията. След онзи злополучен петък, когато се разбра, че с Шулева на шията кабинетът няма да издържи натиска, опозицията се превърна в заложник на собствената си игра. Игра, която трябва да играеш докрай. Прав е Костов, когато казва, че ако някоя от петте партии се откаже от играта сега, ще се сблъска с висока скорост в бетонна стена. Затова всякакви предположения, че някой от опозиционните заговорници ще предаде четата, са безпочвени. Защо? Защото понякога политиката не е дребни задкулисни сметки, а просто политика.
И тъй като събитията изпреварват плановете на антицаристите, големият въпрос е
какво ще правят след евентуален успешен вот на недоверие
Едно е БСП и СДС да бутнат Симеон. Съвсем друго е сини и червени да правят заедно правителство. Идеята 5 толкова различни парламентарни групи да седнат и да напишат експертен кабинет е, меко казано, екзотична. Осъществяването й не е толкова просто, колкото си мисли Кошлуков: "Да се нахвърлят някои министри на едно листче."
Това правителство не може да бъде с мандата на Коалиция за България, ОДС, СДС и Новото време. Единственият компромисен мандатоносител е Народен съюз. Кабинетът не може да бъде просто "експертен", защото не може просто да повтори правителството на Любен Беров. Сигурно може да се намери удовлетворяваща всички претенции фигура, която да се съгласи да стане министър-председател за 3-4 месеца. Но могат ли пет големи партии
да намерят толкова компромисни фигури,
че да подредят цял Министерски съвет?
На партиите такъв кабинет не им трябва. Временното правителство е излишна грижа за БСП. Социалистите чакат четиригодишна власт, а не четиримесечна. През последните дни те търпят и загуби - например окончателно зачеркнаха НДСВ като потенциален партньор след изборите.
Заради включването си в атаката срещу царя СДС навлиза в криза. Сините пак не са единни - Никола Николов защити Шулева, а експрезидентът Петър Стоянов ясно рече: "СДС не бива да влиза в правителство с другите опозиционни партии."
Костов също няма никаква сметка от участие в общо правителство. Вижте лексиката му: "Трябва да бъде потърсена отговорност за действията на сега управляващото мнозинство, най-вече за приватизационни сделки, връщането и подаряването на имоти." Костов не гради. Играта му ще завърши с превземането на Врана. За него, както и за другите бунтари важното е царят да падне. Тогава може да завърши революцията на жълтите плочки.
Новото време също няма никаква полза от продължаването на кризата. Истина е, че Кошлуков и Севлиевски се справят добре, но след още една победа може да се наложи да разформироват партията си. Кой е коалиционен партньор на Новото време? С НДСВ и ДПС не може да ходят на избори, с Костов и Станишев - изключено. Или ще трябва да влязат самостоятелно в парламента, или ще трябва да станат 12-ата присъдружна партия на СДС.
Всички твърдят, че не трябва да има служебно правителство, но никой не иска да участва пряко в някакъв временен, експертен кабинет. Така стоят нещата и с парламентарните избори - всички ги искат, но в същото време се страхуват от тях. Разлаяна опозиция има, но светлина в тунела - не.
Да, за разлика от края на Виденов и на Костов този път властта си тръгва без народен натиск. Политическата криза не поражда обществена. И това е чудесно.
Ха-ха!
ОФ-тата са си ОФ-та!
Никакво развитие от поне 70 години.
През 1934 г видният цареборец и професионален превратаджия Кимон Георгиев прави поредния перфектен преврат.
Проблемът му е че няма никакъв полезен изход след това.
И си пада като гнила круша малко по-късно.
И понеже ОФ-тата у нас са източник на парадокси - Кимон попада под забраната да прави партии, която сам е наложил след преврата си.
През 1944 г същото талантливо ОФ прави третия си цареборски преврат. Пак успешен.
И пак няма идея какво да прави след това.
За разлика от него БКП-то и другарят Сталин имат.
Днешните ни ОФ-та за пореден път бутат с все сила БСП-то във властта.
Цареборщината си е наследствен идиотизъм.
Причината е анархистичня антийерархически нагон и омразата към всеки авторитет, който не могат да овалят в кочината на пролетарщината си.
Сега ще им гледаме сеира.
Голяма глупсот е да падне това правителство, но поне ще видим оФ-тата как ще си гризат гърлата от минутата, от която свалят Царят от премиерския пост, забравяйки, че си е Цар веднъж и за винаги, така както и те са си ОФ-та веднъж и завинаги.
Нито Симеон е объркан и безпомощен, нито Костов е прав и уверен в ДСБ-то си. Нито пък има основание за паралели с ОФ-акциите от минали времена. Сговорът между БСП и СДС, между позитанците и Костов не се е пръкнал сега, ами си е част от подтекста на всичко, което се случва през последните години. Нали повечето тук знаем добре, че основната маса от т. нар. народни представители всъщност са на издръжка на различни икономически кръгове, включително и престъпни. Те са в основата на случващото се, отборите им се сдружават в НС, за да изпълнят щенията им, на които иде краят. Накрая Симеон ще спечели. Знаете и защо. Зад него стоят мощните външни фактори, а зад тия като Костов и Кошлуков стоят туземни мафиоти. Щом Буш открито подкрепи Симеон, прикрито ще бъде оказан натиск от посолствата и резидентурите. Тогава грипната епидземия ще се разгори и в НС. Като ще засегне по няколко души от различните пет групи, стоящи срещу НДСВ и ДПС.
