|
Началото вече е поставено - съдът и прокуратурата са "на нож", следствието се е окопало и действа в кръгова отбрана, върховни съдии предлагат клонирането на Висшия съдебен съвет и искат само "тяхна си територия", а държавното обвинение се занимава от време на време с политически квалификации. Пълна каша.
Всичко това се допълва от всекидневното бълване на идеи от големите политически сили за радикални промени в структурата на съдебната власт, които превръщат сериозната тема за реформата в правосъдието в надпревара от типа "кой е "по-по-най". Подобно на играта на карамбол, в която се играе с три топки, трите звена в съдебната система - следствие, прокуратурата и съд, са постоянно блъскани по масите и разхвърляни ту в една, ту в друга посока.
При това всички отговорни политици осъзнават, че при фигурата на сегашния главен прокурор и решението на Конституционния съд от април 2003 г.
трудно могат да пипнат кардинално конституцията
в частта й за мястото на прокуратурата. Разбира се, позициите на политическите сили са важни, защото рано или късно именно те ще гласуват промените в основния закон. Изменения, които със сигурност ще бъдат наложени - без значение дали отвътре или след нов международен натиск.
Най-шумни и конкретни в предложенията си засега са Демократи за силна България (ДСБ) - партията на Иван Костов. Тази формация дори опитва да внесе проектоизменения в конституцията, но засега не успява да събере необходимите 60 депутатски подписа, необходими за старта на процедурата. Те настояват основно за следните неща:
---каре---
1. Съдебната власт да бъде само съдът.
2. От състава на Висшия съдебен съвет да отпаднат квотите на прокуратурата и следствието и той да се избира с мнозинство от две трети от Народното събрание.
3. Следствието и прокуратурата да преминат към изпълнителната власт - първите - към МВР, а вторите - към министерство на правосъдието.
4. Главният прокурор да се избира от Народното събрание по предложение на премиера.
---
Повечето от идеите на ДСБ са свързани с фигурата на главния прокурор. Затова и тук се заформя драматичен личен двубой между сегашния шеф на държавното обвинение Никола Филчев и бившия премиер Иван Костов. И двамата наричат спора си принципен. Но това е друга тема.
Близко до кардиналните идеи на ДСБ се оказва и СДС. Нещо повече. Хората на Надежда Михайлова смятат, че те са първите, които са поискали
следствието и прокуратурата да бъдат извадени от съдебната власт
с промяна в конституцията. Като пример се дават 24-те идеи на СДС от времето, в което в синята партия бяха и хората от ДСБ. В общи линии двете политически формации сега се мерят кой пръв е предложил идеите и на кой са му по-конкретни. Но СДС не подкрепя в прав текст идеите на доскорошните си членове. Единственото, за което между сини и тъмносини има пълно съгласие, е за излизането на следствието и прокуратурата от съдебната власт. Именно СДС е и формацията, която вече предложи всички политически партии да кажат ясно по време на приближаващата предизборна кампания за какви промени са в магистратурата.
По темата интересна промяна изживява БСП. От позицията, че конституционният модел, включително и този за съдебната система, е завоевание, левицата стигна до идеите за "кардиналната промяна в модела". В последните месеци фактори от левицата обявиха, че са за изваждането на прокуратурата и следствието от съдебната система. Само преди дни депутатката Татяна Дончева обясняваше, че следствието е на доизживяване и неговата работа се поема постепенно от МВР. Пак тя обяви, че социалистите са склонни да приемат идеята главният прокурор да бъде избиран от Народното събрание. Но пък от БСП са категорично против той да минава в изпълнителната власт. Според Дончева и нейни колеги прокуратурата трябва да излезе от съдебната власт, но да не влиза в изпълнителната, както и главният прокурор да не е свързан с мандата на правителството, както предлага ДСБ, а
да има собствен мандат от 5 или 7 години
Пак по думите на соцдепутатката има "сериозно приближаване на позициите на политическите сили" по въпроса за съдебната реформа. Тя предложи прокуратурата също да има правомощия да разследва, какъвто е бил моделът у нас преди 1979 г.
В БСП обаче има и друг лагер, чийто основен представител е бившият конституционен съдия и настоящ зам.-председател на парламента Любен Корнезов. Той смята, че прокуратурата не трябва да излиза от съдебната система. При всички положения обаче целият този въпрос все още е дискусионен за БСП. С изключение на обстоятелството, че никакви промени не могат да бъдат направени от сегашния парламент.
Всъщност на последната теза - че сегашното Народно събрание няма възможност да направи каквото и да е по въпроса със съдебната система, лежи и НДСВ. Освен това все още управляващата партия продължава да твърди, че засега са достатъчни промени в законите и нов Наказателно-процесуален кодекс. В крайна сметка трудно може да се отрече, че именно НДСВ и ДПС направиха невъзможна структурната промяна в съдебната власт. А можеха още при първите промени в конституцията поне да ги инициират, разчитайки на 180 гласа заедно с депутатите от ОДС, СДС, БЗНС-НС.
Тук обаче се стига до
позициите на ДПС и Новото време
И двете формации показаха, че са против излизането на следствието. Това бе ясно демонстрирано на дебата за промени в НПК миналата есен, когато бе направен опит да се вземат почти всички правомощия на следователите и те да бъдат предоставени на МВР. Тогава двете политически партии бламираха предложенията на правителството. Публична тайна са близките връзки между шефа на следствието Ангел Александров и лидера на ДПС Ахмед Доган. Сигурно е, че засега ДПС не би гласувало за промени, които да извадят следствието и прокуратурата от съдебната система.
В същото време едни политически сили вадят аргументи и оборват идеите на други. С основание БСП отбелязва, че ако се осъществят идеите на ДСБ и разследването и прокуратурата минат към изпълнителната власт, то в правителството ще се концентрира огромна власт. Силни аргументи има и срещу идеята на левицата за избор на главния прокурор от парламента отново с фиксиран мандат. Както и за поемането на разследването изцяло от МВР. Всъщност и срещу оставането на съда като единствен, безконтролен и самодостатъчен.
В цялата надпревара от идеи и контрапредложения е ясно обаче, че
рано или късно ще се стигне до конституционна промяна,
с която да бъдат извадени следствието и прокуратурата от съдебната власт. Това ще стане в следващия парламент. Най-вероятно след силен международен натиск. Ходът ще бъде възможен едва след изтичането на мандата на сегашния главен прокурор през февруари 2006 г. Това е така, защото по искане на Никола Филчев Конституционният съд написа тълкувателно решение, с което забрани обикновен парламент да прави структурни промени в съдебната власт и нареди това да стори единствено Велико народно събрание.
Вече все по-упорито се лансира версията, че политическите сили, които сближават позиции, се договарят измененията да се направят от следващия обикновен парламент,въпреки акта на КС.
Самият Конституционен съд не може да се самосезира и
ако никой не се обърне към него, то структурните промени ще са напълно валидни. Със сигурност обаче настоящият главен прокурор ще го направи и тогава КС ще трябва да ги обяви за противоречащи на основния закон. Съществува и вариант да се направи ново искане до висшите съдии. Нещо, което част от управляващите обещаваха, но после странно се покриха.
При всички случаи ни чакат поне още година и половина мъчителни дебати за нещо, което повече от очевидно ще трябва да се случи. Тази тема ще е сред основните в предизборните кампании и битки. Опасното е, че тази политическа разточителност може да излезе "през носа" на държавата и да задейства предпазната клауза за членството на България в ЕС. И да капсулира още повече отделните звена на съдебната власт.
Затова колкото по-бързо основните политически сили се договорят за параметрите на съдебната реформа, включително и в структурната й част, толкова по-добре. И за тях, и за магистратите, и за хората, и за държавата.
|
