|
- Г-н Бабикян, може ли всичко да се "опакова" и продаде добре в политиката, може ли от нищо да излезе нещо?
- От нищо категорично не може да излезе нещо. Не само че е доста непочтено да заблуждаваш публиката, че някой празноглав човечец е изключително талантлив ръководител, а и рано или късно глупостта си проличава.
- Кога пиарът идва байгън? Външният министър Соломон Паси и да кихне, пак ще е пиар. Ген. Борисов пък все обира медийния каймак от успешни акции на МВР. Но на хората май това, изглежда, не им омръзва.
- Когато един пиар е прекален, значи не е добър. Но същевременно той не трябва да се схваща като някаква екстра - все едно си си сложил ксенонови фарове на колата. Пиарът е съвсем нормална и професионална дейност, от която политиците имат нужда. И ако разбират добре това, биха търсили помощта на специалистите по връзки с обществеността постоянно, а не само "по време на война".
- Забелязвате ли вече контурите на партийните пиар стратегии за изборите? Управляващите например явно ще заложат на позитивните внушения за успехите по време на мандата им.
- Съвсем логично - и то на фона на досегашната стратегия на Царя на мълчанието. В някакъв по-цивилизован европейски вид ни се представя образът на играещия хоро Тодор Живков, който чупи питка от ръцете на момиче в народна носия. Карат се влакове, откриват се чешмички, копаят се градинки и пр. напъни хората да забележат добродушните управници, които се грижат за Малкия човек. Общо взето, НДСВ се движи в тази плоскост: да, ние сме властници, но ходим по земята, грижим се за вашия делник, ние сме едни от вас. От една страна, имаме един добре опакован цар, който винаги се оказва близо до Бога, от друга - всички останали след него ходят по земята.
- На какво ще заложи БСП?
- Там нещата са малко по-объркани, включително и заради това, че тази партия от 8 г. е все в опозиция. В същото време някои нейни важни функционери никога не са излизали от властта. Сред социалистите постоянно тегнат опасенията младият ни лидер става ли за премиер, искаме ли да сме на власт сами, искаме ли изобщо да управляваме - да не вземем да се препънем за трети път. Има определени кръгове в БСП, например "генералското движение", което е с добър информационен и финансов ресурс, които винаги са предпочитали БСП да бъде на власт неофициално. Анонимното участие във властта обаче е обществена безотговорност.
- Т.е. за какъв пиар да говорим, след като БСП още не е решила за себе си въпроса за властта, така да се каже - на екзистенциално политическо ниво?
- Да. Докато хората около Станишев искат официално и почтено да си спечелят мача, редица подводни камъни в партията не са много сигурни, че искат тъкмо това. И те със сигурност ще посеят активи и в НДСВ, за да гарантират статуквото си.
- Тогава каква пиар стратегия може да избере "Позитано" 20?
- Може би ще е близка до думата "солидно", която Румен Петков непрекъснато употребява напоследък. Т.е. ние сме сериозна 100-годишна партия, а другите не са; ние сме единни, а другите - разцепени; ние имаме кадрови потенциал, а другите нямат; другите крадат, ние - не; Европа е лява, защо не и ние; ние вече не сме от времето на Жан - караме мотори, ходим на купони... Кое е различното при тези хора обаче от преди? Как например те постъпиха с един Красимир Премянов - дясната ръка на Виденов? Тази партия продължава да мълчи за себе си и с това се държи на повърхността.
- Вярно, но пък не може постоянно да тегне над главата им като доживотна прокоба провалът от 1996-а.
- Наистина, а и не е много честно. Защото все пак страната вече е доста напреднала, макар и не благодарение на социалистите.
- СДС спечели убедително на местните избори в Русе, но преди това лидерът му катастрофално загуби в София. Сините не изживяват ли същата вътрешна нестабилност като червените?
- При СДС проблемът е друг - за разлика от БСП той никога не е бил в откритостта и отговорността. В тялото на СДС живееха две души.
- На ангел и демон? За мнозина Той е демонът, а Тя - ангелът.
- Не знам кой е ангел и кой демон, но едната душа бе доста по-вождистка, патерналистична и изживяваща се като истина от последна инстанция, обитаваща манастир, изграден по свой образ и подобие. Не вярвам в безгрешните хора. А и животът е цветен, в него се случва всичко. Трябва да имаш силата да признаеш грешки, да кажеш истината, да направиш нещо непривично за теб. Трябва да имаш човешки облик. В СДС се разделиха не просто Костов и Михайлова, а два типа хора, които нямаше как да мелят заедно брашно. Според мен този развод трябваше да се случи 1-2 г. по-рано.
- СДС се опитва да изгради някаква десетоноемврийска коалиция около себе си. Коя е удачната пиар стратегия за един такъв десен съюз - може би пак някаква позитивна кампания?
- Със сигурност кампанията трябва да е позитивна. Образът на каращите се деца ще изчезне, ако тази коалиция успее да се роди. Самото създаване на тази коалиция е вече позитивен факт. Кампанията й не бива да е черно-бяла, червено-синя, със заклинания от рода "ние сме добрите, другите са лошите". Тя трябва да заложи на визия за "вчера" и "утре" и да предложи решения за реалните проблеми на хората.
- Имат ли СДС и партньорите му ресурс за това? И каква алтернатива на "вчера" те могат да предложат, след като днешното управление до голяма степен е продължител на политиката на старото СДС от 1997-а?
- Колкото и странно да изглежда на мнозина, този букет от организации разполага с голям ресурс. Досега не е имало възможност той да бъде демонстриран, защото всички се занимаваха с ежби, делби и съешавания. В тази коалиция има хора, отворени към новото. Има и редица млади и способни хора, на които рядко се обръща внимание - Николай Младенов, Борислав Бориславов. Любен Дилов-син, който дълго бе схващан само като шоумен, стои доста сериозно на терена. Има млади и около г-жа Мозер - Петър Петров например. Има и много качествени безпартийни десни - да си спомним неуспелите кандидат-кметове на Варна Ванухи Аракелян и на Бургас Емилия Нашева.
- Изборите вече чукат на вратата, сетил ли се е някой за тези хора?
- Само казвам, че ги има. Работа на партийците е да ги ангажират.
- ДСБ или малката коалиция около нея, която евентуално ще се създаде, изглежда, ще заложи на по-агресивна кампания. Това изглежда логично, доколкото хората около Иван Костов искат да са алтернатива на статуквото изобщо.
- Претенцията "правоверните сме се събрали точно в тая джамия" ти дава удобната позиция да ругаеш всичко околовръст. Пък долу на земята хората си гледат "Биг брадър", слушат чалга и пр. елементарни неща.
- Но има и хора, които не се интересуват от подобни неща и също имат нужда от свое политическо представителство?
- Безспорно. Но не можеш постоянно да живееш като в казарма и да смяташ, че това е нормалният начин на живот. Уволнението все идва някой ден.
- След като парламентът загърби реформирането на изборните закони, явно и на тези избори ще имаме непрозрачно партийно финансиране. С мръсни пари ли ще се лъска партиен имидж?
- Надявам се да не са мръсни. Парламентът трябваше да има волята да даде на партиите възможността да разполагат с толкова пари, колкото реално са необходими за участие в избори.
- Колко й трябват на една партия?
- Според мен за една национална кампания на тези избори, за да се направят прилични - не богати, но не и скромни - избори, всяка от основните партии у нас трябва да може да извади поне 3-4 млн. лв. Смешно е да определяш под 1 лев на човек, както законът предвижда. Всички добре знаят колко струва едно рекламно каре във вестниците, колко е 1 минута в телевизия, колко е един билборд, колко е бензинът да стигнеш до Силистра.
- Някои неща обаче са безплатни. Нищо не ти струва например като външен министър да посрещнеш завръщането в Приморско на Здравко от "Биг брадър".
- Управляващите винаги могат да направят с държавна пита помен. И винаги го правят охолно - сегашните не са първите. Но се надявам избирателят да престане всеки път да се връзва на едни и същи трикове.
- Значи и това лято пак ще плъзнат партийци с куфарчета пари към пиар агенциите?
- Не зная, питайте ги тях. Но няма какво да се лъжем - партиите нямат начин да плащат почтено за всичко, защото законът не им го позволява.
- Но законът е в техни ръце - можеха, а не пожелаха да го променят. Значи не им изнася?
- Не съм сигурен, че им е изгодно сегашното положение. Защо трябва да си създаваш проблеми с тайни пари, като спокойно можеш да го правиш лесно и отчетно?
- Явно за да не се разбере кой те финансира.
- Винаги се разбира кой с кого има връзка независимо дали могат да се проследят паричните потоци.
Но вече идва времето, в което хората, произвеждащи реални пари, ще искат своето открито представителство във властта. С пълно основание те ще предявят претенциите си към хората, които водят държавния кораб. И политическите теми вече трябва да са други. Не да се говори за приватизацията и справедлива ли е била тя - този процес така или иначе вече почти приключи. Дневният ред вече е растежът - как да разширим бизнеса, как да печелим повече, как да дърпаме страната по-бързо нагоре. Досега въпросът все е бил кой на кого подари, реституира, приватизира под масата и пр. Баницата почти е разпределена, сега въпросът е как всички да ядем повече от нея.
- Но масата бюлетини ще пуснат не бизнесмените, а наемниците. И въпросът е как те да бъдат убедени, че имат общи интереси с работодателите.
- Това е наистина въпросът. Ако работодателят прави добър бизнес, няма начин и неговите работници да не са доволни и как това да не дърпа цялата страна напред. У нас вече има и много хора, които са спечелили не от крадене на коли, проститутки и дрога, а от напълно легитимен бизнес. И тези пари, които са и власт, ще искат вече съвсем открито по-добри условия за собственото си съществуване.