Само с дълбоко разочарование можем да отбележим, че за поредна година сравнителните международни изследвания показват поскъпване на разходите за работа в България. У нас за съжаление не се произвежда статистика за това колко ни струва издръжката на ескалиращите изисквания на законите и разните постановления, наредби, инструкции и указания. Такава информация обаче от години събира Световната банка, а международните консултантски компании публикуват съпоставими данни за цената на аналогични административни услуги в различните страни. По тези данни анализаторите на бизнесклимата съдят за издръжката на бизнеса във всяка страна. Проучванията показват, че през миналата година България е една от малкото европейски страни, където разходите за административно обслужване на дейността растат. Казват, че през 2004 г. е било към 27% по-скъпо да си търговец у нас и че България се е изкачила няколко места напред в световната класация по този показател.



Ние ставаме скъпа държава,



което невинаги е синоним на богато общество. Обикновено дават Москва като пример за много скъп град с много бедно население. София уверено я следва по петите. Впрочем дълбоко се съмнявам, че международните анализатори обхващат дори малка част от разходите, които държавата налага на работещите у нас. Обикновено се наблюдават разходите за започване на дейност, за наемане и уволнение на работници, достъпът до кредит и цените за правна защита. По тези критерии вече сме доста високо в класацията по тромавост и скъпотия. Да вземем например регистрирането на нова фирма. В САЩ може да се основе фирма за 5 дни, в Австралия са нужни само 2, а у нас процедурите траят цял месец. В Англия може да се регистрира фирма по телефона или по Интернет, но за същото нещо у нас искат учредителят да представи двойно повече хартии и тапии, отколкото се искат средно в 24-те най-развити страни. Но най-тревожни са фактите, неуловими за международните прегледи. У нас администрацията става все по-



алчна и разточителна за чужда сметка



Расте скритото облагане, което държавата ни налага - в своя полза, а често и за благото на всевъзможни сертифициращи и проверяващи организации. Ето ви пример: от началото на годината, който иска да пусне нов асансьор, трябва да покаже сертификат, че подемникът съответства на стандартите в Евросъюза. Един асансьор струва примерно 25 хил. евро, но фирмите, добили правото да заверят, че същият е евростандартен, искат близо 10 хил. евро (същата тапия в Германия може да се извади за по-малко от 1000 евро). Такива примери могат да се изброяват с дузини. А какво да кажем за набъбващия брой все по-обемни справки, отчети и декларации, които ни искат по всеки възможен повод. Още преди да влезем в Евросъюза, уверено



внасяме европейски бюрократични спънки,



които не заместват нашите родни, а се добавят връз тях. Лесно се бълват инструкции и разпоредби, но много трудно се отменят веднъж наложени изисквания и ограничения. Проверете колко нови нормативни акта се приемат за година и вижте колко от старите се отменят. Сравнението плаши - отменени актове почти няма. С тази скорост на юридическата лавина след броени години ще заемем първото място в света по обем на законодателството. А с всеки нов текст расте цената да си жив и да си българин. Ако някой от днешните политици и нароилите се кандидати за бъдещи избраници на народа иска да стори поне едно добро дело, нека прокара



закон за опростяване на процедурите



и ограничаване на ненужните изисквания, натрапени от администрацията на бизнеса и гражданите. В САЩ имат много полезен закон за ограничаване на документацията. Той изисква от всяка местна и държавна администрация да съобщи на потърпевшите защо им иска всеки отделен документ, като докаже, че не може да събере нужната й информация по друг общодостъпен начин. Бъдещият закон трябва непременно да озапти лакомията на фиска и всички проверяващи, удостоверяващи и заверяващи. Най-добре ще е да се наложи принципът, че таксата на службите и фирмите, които издават изискваните по закон удостоверения, не може да надвишава примерно двойния размер на разходите за необходимата проверка. Разумният предел на натрапените ни разходи на пари и време за задоволяване на претенциите на администрацията вече е преминат. Иначе цената на държавата ще стане неразумно висока, а това убива интереса на всеки - нашенец или чужденец, - намислил да работи в България.