"Кертнерщрасе" е виенската "Витошка". Естествено има разлики - по нея не дрънчат трамваи, не паркират джипове, бутиците са по-истински. Има и прилики - тук-там сред издокараната средна класа и нагоре ловува джебчийска бригада, жална майка със сукалче те пресреща с пластмасова чаша, на ъгъла клечи просяк. Виенските полицаи - доста по-студено от българските си колеги - насмитат за справка до окръжното просяка, майката и джебчиите. И без справка се знае, че това са роми най-вече от България (и Румъния), но "ordnung-ът" си е "ordnung". След справката екстрадират адресно нерегистрираните. Така до следващия път, когато процедурата се повтаря с други подобни граждани на страните-кандидатки.

Случките се съобщават и коментират в "Курир" - най-тиражен таблоид, нещо средно между "Труд", "Лична драма" и "Трета възраст". Средният читател затвърждава мнението си, което му се съобщава от политико-маркетингови агенции в режима на социологията: 55-60% са против разширяването на Евросъюза с България и Румъния, 12-15% нямат мнение. Добре е да се отбележи, че този читател рядко гласува за Йорг Хайдер и дядо му не е бил в Sonderkommando. Иначе процентите са доста по-високи, а липсата на мнение гордо прикрива носталгията по "окончателното решение" на еврейския, циганския, хомосексуалния, комунистическия и прочее въпроси.

Загрижени да не се ходело из Ирак и Либия, залисани в "Ал Джазира" и Сейф ал-Ислам, рупорите на различни нашенски интеграции вяло обръщат внимание на дребнотемията в "Курир" и подобни европейските медии.



Нали 2007 сме вътре?



Затова не будуват в кризисни щабове по циганската тема, която твърдо е заседнала в графата "досадни" и под рубриката "отпор на етническата нетърпимост" в предложения към бъдещия морален кодекс за медиите. Вероятно са убедени, че австрийските им колеги също работят експертно-стратегически и няма да се оставят на общественото мнение по въпроса за евроразширяването. Както се знае, средният читател дори в примерната Европа е късоглед еснаф, поддава се на паника и испано-филипински егоизъм към международните общности, не му пука за дългосрочните цели на висшата политика. Е, той все пак пробива държавническото хладнокръвие и налага интересите си, когато се разбие обичайното му всекидневие, но това е изключение.



Случващото се обаче по европейските "Витошки"



с наши хора не е ексцесивна проява на етническа нетърпимост, нито пък е някакво изключение. То е върхът на айсберга - това е идиомът не само при жеги, - чиято действителна маса всекидневно се натрупва в гетата на всеки по-голям град, в стотици чисто цигански села у нас и в Румъния. Препоръчително е да бъдат посетени от дейците на евроинтеграцията. Изходили се из европейските метрополии, те могат да бъдат включени в една особена туристическа програма. Несъмнено това ще покаже решимост за запознаване с проблема. Покрай това се ще научи, че досадата от тази баналност не иде откъм "Кертнерщрасе".

За България със сигурност може да се спретне книжка на 100 туристически обекта, която да се подпечатва по места от съответни отговорници по програмата за постоянна заетост. Така ще се открият още 100 работни места. С помощта на близки до правителството неправителствени организации за работа в тях ще бъдат обучени триста "бенефициенти". Те ще изясняват виждащото се на онези, които се интересуват от пъстротата на живота в неговата безгрижна безсмисленост. Той има своето очарование, не така подредено като виждащото се откъм "Кертнерщрасе:

Бордеи, строшени коли, кал, деца с деца на ръце, деца, миещи маркови шишета, кучета, замък на местния бос - лебеди по фронтоните, такси с изрусени магистралки, сутеньор, наркопласьор, безработни, работещи по програмите на Шулева, перящи жени на улични чешми, готвещи жени насред улицата, незаконни електромрежи, узаконени заложни къщи, сателитни антени, пияни мъже играят шах, пуснат до дупка телевизор - Кондьо, Азис, Снеги, каруци с вехтории, отчаян мъж, къртещ стълб - за арматурата.

Живописно - нищо, че местата не са за традиционни туристи.



Но думата не е за обикновения турист,



а главно за отговорниците, както ги нарича началникът им у нас. И тъй като са отговорни, те няма как да не видят и друго:

Оплячкосани ниви, ограбена собственост, изкъртени халета на бивши заводи и текезесета, обезлюдени села, запуснати вилни зони от набезите на все по-зловещо обедняващото население. Това не е ужасно преувеличение, а банална действителност, която изпитват живеещите, минаващите, спиращите около циганските махали. Затова на жителя по тези места не му е до Евросъюз и присъединяване - той се интересува най-вече от това как да опази реколтата, собствеността, децата. Изпратил ги в странство, той все повече изпадна в Чеховска безнадеждност и все повече няма отговор на "Какво да се прави?".

А всъщност има: поне докато се организират екскурзиите, все по-редовно и все по-шумно полицаите по "Кертнерщрасе" да си вършат работата, а "Курир" все по-често да пише за случките.