В навечерието на третата годишнина на Охридското споразумение, което сложи край на половингодишния въоръжен конфликт между силите за сигурност и албанските бунтовници, най-голямото малцинство в 2-милионна Македония е на път да отвоюва поредния и може би най-сериозен успех. В понеделник в Собранието трябва да бъдат гласувани законопроектите за децентрализацията и за териториалното устройство, които предоставят на албанците повече власт в общините, в които те стават мнозинство. Така на практика се прокарват етнически линии в Македония, които на един следващ етап биха могли да се превърнат и в истински граници. Такива са опасенията на македонците, които в недалечна перспектива се очертава да отстъпят на албанците мястото на мнозинство в двумилионната бивша югорепублика.

Пакетът от закони за децентрализацията предвижда прехвърляне на правомощия в областта на образованието, здравеопазването и местното икономическо развитие от централната върху местната власт. Нищо лошо. Съпротивата обаче е срещу териториалното прекрояване на общинските граници, което предвижда да изчезнат повече от половината от съществуващите сега общо 123 общини. Пакетът от законопроекти бе приет "на нож" както от опозиционните партии, така и от македонците, най-вече в западната част на страната, където албанското население е компактно. Местните единици, които сега са самостоятелни, а в бъдеще ще се присъединят към други общини,



искаха да оцелеят чрез референдуми,



но властите загърбиха желанието на хората.

Проблемът е, че със сливането на някои общини в Западна Македония новообразуваните се превръщат в "албански" - представителите на това малцинство там стават мнозинство. Така на практика се чертаят границите на бъдещата федерализация на бившата югорепублика, смятат от най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ.

Всеобщо е впечатлението, че изкуственото прекрояване на Скопие и няколко други общини по-скоро усложнява, вместо да допринася за хармонизацията на междуетническите отношения. Повечето от македонците смятат, че така идеята за мултиетнически живот и толерантност все повече избледнява.

Продължилите повече от месец преговори между партиите в управляващата коалиция за териториалната организация на Македония и на Скопие, както и използването на езиците в столицата бяха съпътствани от блокади на пътищата, кризи и застой. В крайна сметка обаче македонските партии (Социалдемократическият съюз на Македония (СДСМ) и Либерално-демократическата партия) приеха всички искания на албанския Демократичен съюз за интеграция (ДСИ) на бившия бунтовнически водач Али Ахмети.



Превръщането на Скопие в двуезичен град



стана възможно с присъединяването на селските крайградски общини Сарай и Кондово. Съгласно конституционните промени, направени след Охридското споразумение, албанският наред с македонския става официален език в общините, където представителите на това малцинство са поне 20 процента. Занапред надписите на улиците, както и официалните документи там ще бъдат изписвани на двата езика.

Законопроектите, които ще бъдат обсъдени в парламента на 26 юли, предвиждат Струга и Кичево също да се разширят чрез присъединяване на общини, чието население е предимно от етнически албанци. Така албанците ще станат мнозинство на местно ниво, независимо от това че в двумилионна Македония те са малцинство.

Постигнатото споразумение спасява коалицията, тъй като ДСИ плашеше да премине в опозиция, ако не бъдат изпълнени условията му. Освен това с приемането на законите ще се спази срокът за произвеждане на местните избори, предвидени за есента.

Малцина са онези, които се съмняват, че постигнатото споразумение между партньорите в управляващата коалиция няма да бъде одобрено от парламента независимо от протестите на опозицията. Вместо традиционните поетични вечери в началото на седмицата бяха открити



Вечери на съпротивата в Струга



Опозиционната коалиция Третият път заедно с ВМРО-ДПМНЕ, Либералната партия и други политически формации, граждански асоциации и отделни лица обещават конкретни действия, дори блокада на парламента, за да попречат на приемането на законите.

Едва ли обаче протестите ще помогнат. Ако не бъде организиран референдум по въпроса, законопроектите ще бъдат приети без проблем. Управляващите партии имат мнозинство в Собранието. Освен това са окрилени от приветствията и на САЩ, и на ЕС, които не пропускаха нито една възможност, за да припомнят, че приемането на законите са ключово условие за евроатлантическата интеграция на Македония.

Веднага след постигането на правителственото споразумение говорителят на Държавния департамент на САЩ Ричард Баучър приветства този акт, който "укрепва местната демокрация на общинско ниво, като напълно зачита духа на Охридското споразумение". Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана бе далеч по-ласкав и поздрави премиера Хари Костов и правителството за "смелостта и зрелостта", които са демонстрирали при приемането на пакета от закони.

След такива гъделичкащи балканското самочувствие приказки македонците или час по-скоро трябва да се захващат с решаването на демографския проблем, или да започват да учат интензивно албански.