С църковен звън в сряда започна краят на разкола в Българската православна църква. Звукът обаче не е никак празничен, защото иде от камбанарията на столичната църква "Св. Параскева" - център на алтернативния синод.

(Читателят отдавна е свикнал с мисълта, че традиционното вероизповедание в България може да има двама патриарси - легитимен и алтернативен, а другото голямо вероизповедание - ислямът - дори трима главни мюфтии.)

И така звънарят на алтернативните отци опитва да бие на пожар. Но камбаната му звучи на умряло. Когато наближава 11 часът, учтива, но строга полицейска ръка го спира и го извежда от храма. Под погледа на събралите се хора църквата е запечатана. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.

По този нелицеприятен начин раздвояването на нашата църква е на път да приключи. За целта легитимният патриарх Максим поиска и получи подкрепата на правораздавателните органи. Силовият подход не е новост в историята на разкола. Но от 1992 г., когато започна с окупации, Дирекцията по вероизповеданията, МВР и прокуратурата спазваха споразумението си за ненамеса до решаването на споровете вътре в самата църква. Онзи ден за първи път органите излязоха на авангарда на войната на Максим срещу Инокентий.

"Брилянтната" полицейска акция в ранните часове в сряда бе некрасива дори в очите на Максимовите свещеници, които чакаха да влязат в опразнените храмове. Те обаче изпитваха далеч по-радостни чувства от колегите си от другата страна на барикадата. За тях това бе вартоломеево утро. "Беззаконието е явно. Действията тоталитарни", декларираха разпалените свещеници. Бившият президент Петър Стоянов пръв ги подкрепи, като нарече действията на полицията брутални. Нормално, все пак той се кле като президент пред покойния Пимен. По-скоро обаче те ще трябва да се задоволят с поговорката "лош закон, но закон".

Защото, скандална или не, акцията на прокуратурата бе в изпълнение на действащия закон за вероизповеданията. С нея се осъществи една от основните цели на Максим - да въведе свещениците си в църквите на дядо Инокентий.

Постановление No.3692 от 2004 г. на прокуратурата за "отстраняване на самоуправство" е ключово в развитието на църковната битка. И съвсем не неочаквано.

Не е случайно, че тяхното изгонване от храма съвпада с прокурорската атака срещу Софиянски.

Основанието на Максим да забрани на Инокентий да владее църковните имоти е новият Закон за вероизповеданията (влязъл в сила от 1 януари 2003 г.), в който жълтото мнозинство, подкрепено от ДПС и БС,П го легитимира за единствен духовен водач на Българската православна църква.

Мина обаче дори повече от очакваното време, преди дядо Максим да се възползва и да предприеме последния щурм срещу отцепниците.

Той започна в края на юни, като БПЦ изпрати до дядо Инокентий и хората му в страната нотариални покани да върнат "заграбеното от тях в законно установения едномесечен срок". Владиците на Максим явно бяха дочакали момента. Те придобиха смелост, когато в началото на юни стана ясно, че вероятно през есента ще отпадне постмониторингът на Страсбург над България за спазването на религиозните свободи. Седмица по-късно се разбра, че прокуратурата е завела срещу алтернативните попове проверка за самоуправство.

Битката обаче освен за стотина храма е и за горе-долу толкова имоти - някои от тях много апетитни, в центъра на София, в някои от по-големите градове, както и в цялата страна. Макар че според познавачи това е капка в морето на църковното имане.

БПЦ със сигурност е най-големият владелец на имоти в страната. По официална информация с давност 2 г. преди 9 септември 1944 г. църквата е притежавала ниви, лозя, ливади, градини и гори на обща стойност 800 млн. сегашни лева. Само манастирите, чийто брой днес никой не знае със сигурност, са владеели 191 000 дка земя.

Сега църквата си е възстановила не повече от 1/3 от национализираните й имоти. Това явно е достатъчно да разпали апетитите за духовно бащинство.

Основният приход на Инокентий и хората му е от наеми и сделки с недвижими имоти. Твърди се, че те работят и като частни предприемачи, и като църковни юридически лица с фирми, поделения и т. н. Неофициално се знае, че Инокентий живее на широка нога, вози се в последни модели коли, облича се в скъпи одежди, участва в търговски дружества. Същото обаче може да се каже и за отделни свещеници в "легитимния" синод. Така че по този параграф разделение не може да се прави.

-----------

БИТКАТА ДАТИРА ОТ 15 ГОДИНИ



- През март 1989 г. патриарх Максим настоява в писмо до вътрешния зам.-министър да не се регистрира "самозваният комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности" на Христофор Събев.



- На 25 май 1992 г. директорът на вероизповеданията в правителството на Филип Димитров Методи Спасов обявява

патриарх Максим за нелегитимен, без да има право за това.

Наложен е запор на сметките на Светия синод. Със заповед на военния министър Александър Сталийски отборът по карате на ЦСКА и Христофор Събев окупират Синодалната палата. Завзета е и Софийската семинария, следва и неуспешен опит за превземане на Софийската митрополия. Върховният съд на два пъти отхвърля жалбата срещу решението на Методи Спасов. Прокуратурата отказва да съдейства на Максим.

Същата година фирма "Софис" е първата, която превзема имот, принадлежащ на БПЦ (етажите под Богословския факултет, познати като "Попското", откъм ул. "Позитано").

- Правителството на Любен Беров отказва регистрация на архиепископия на Христофор Събев. Новата Комисия по вероизповеданията признава БПЦ за юридическо лице и за легитимна, но съдебната система продължава да работи за разколниците.

- 1994 г. кметът Янчулев регистрира разколническия митрополит Инокентий.

- В края на 1996 г. при Жан Виденов е регистриран Светият синод с патриарх Максим. Преди това отцепниците правят отделен събор и си избират Пимен за патриарх.

- 1997 г. Софиянски е служебен премиер, ВАС отменя регистрацията на Максим. В църквата "Св. Параскева" Пимен е обявен за патриарх с подкрепата на депутати и политици от СДС. Софиянски регистрира като Софийски митрополит Крупнишкия епископ Инокентий. Това е в разрез с устава на БПЦ, според който българският патриарх е и софийски митрополит.

- 1998 г. провежда се Всеправославен събор на всички източноправославни патриарси в София. Съборът легитимира патриарх Максим и Светият синод и решава разколниците да се покаят и върнат в лоното на църквата. Те се покайват, но за кратко.

- 1999 г. извънреден църковно-народен събор иска свалянето на патриарх Максим. Пимен умира.

- 2000 г. ВАС обявява за нищожна регистрацията на Светия синод на БПЦ и допуска втора църква със същото име.

- 2001 г. Симеон Сакскобургготски встъпва във властта.

Идва ред на алтернативния синод да губи дела и във ВАС.

- 2002 г. СДС пое своя дял от отговорността и заяви в декларация, че църквата ни е единна и неделима, сините обещават да не подкрепят никакви процеси на разцепление. За СДС на всеправославния събор през 1998 г. е сложен край на разкола.

-----------



Едва ли някой би спорил, че връщането на доверието в БПЦ може да стане не със сила, а само с диалог, търпимост и мисъл за вярващите. Мирното обединение обаче си остана само мечта. Защото самият разкол възникна главно от желание за власт. Не че отделни свещеници и епископи не се "покайваха" и сменяха единия лагер с другия. Какви са били мотивите им да се възползват от своеобразната амнистия, предложена им от Максимовите хора, може само да се гадае. Факт е обаче, че няма нищо по-жалко от свещеник, останал без църква, а онзи ден пред "Св. Параскева" бе пълно с такива.

Интересен въпрос е какво ще стане с няколкото нови храма, които междувременно е построил или възстановил алтернативният синод. Новопостроените черкви, сред които е и Ротондата зад "Шератон", не попадат в параграф 3 на преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията, който се използва за връщане на имотите, смятат хората на Инокентий.

Делата и протестите ще са естествена последица от последната акция в боя за православната църква. Отмъщението също не е изключено. По всяка вероятност обаче това ще е и краят за разколниците. Каква е ползата от това за вярващите? Когато църквите и на двата синода са заприличали на супермаркети, където левът е по-важен от кръста.