Зад нахлуването в Ирак има само две правдоподобни причини - стремеж да се контролира петролът и желание да се запази доларът в качеството му на световна резервна валута. Оръжието за масово поразяване беше аргумент само за пред чиновниците.

Саддам контролираше страна, намираща се в центъра на Персийския залив - регион, на който през 2003 г. се падаха една четвърт от световното производство на петрол и над 60% от установените световни запаси. Ирак, чиито нефтени резерви са 115 млрд. барела, при положение че 90% от територията на страната не са изследвани, по възможностите си отстъпва само на Саудитска Арабия. САЩ пък са най-големият световен вносител на нефт. Миналата година американското министерство на енергетиката прогнозира, че през 2005 г. вносът ще покрива едва 70% от вътрешните нужди.

Нахлувайки в Ирак, Буш завзе нефтените находища и убеди ООН да свали ограниченията за производство, наложени след войната в Кувейт. До края на годината производството може да се увеличи до 3 млн. барела дневно и почти два пъти да надхвърли нивото от 2002 г.



Нарастването на производството ще снижи цените в ОПЕК,



а ако производството в Ирак се увеличи до 6 млн. барела дневно, Буш ще може да атакува ОПЕК в областта на ценообразуването.

Контролът над иракския нефт трябва да осигури безопасността на доставките за САЩ и може би за Великобритания, тъй като договорите за нефтено разработване и проучване, сключени от Саддам с Китай, Франция, Индия, Индонезия и Русия, могат да бъдат принесени в жертва на интересите на американски и може би британски компании. А американското военно присъствие е застраховка от екстремистите от Иран и Саудитска Арабия.

Контролът над нефтените доставки от Ирак, а скоро може би и от други страни на Персийския залив ще позволи на САЩ да използват петрола като инструмент на властта.

През 70-те години САЩ сключиха със Саудитска Арабия съглашение ОПЕК да прави разчетите си за нефт в долари. Оттогава американското правителство има възможността да печата долари за покриването на търговските дефицити, печелейки от наместването след това на тези долари на американските финансови пазари. В замяна САЩ позволиха на страните от ОПЕК да действат като наказателни отряди в областта на производството и ценообразуването.

Макар около 80% от обменните операции и половината от световната търговия да се извършват в долари, еврото е реална алтернатива. Делът на страните от еврозоната в световната търговия и в търговията с ОПЕК е по-голям от дела на САЩ.

През 1999 г. Иран започна да оценява нефта си в евро, в края на 2000 г. и Саддам прехвърли на евро иракския петрол. Ако страните на ОПЕК бяха последвали примера на Саддам, последствията за Буш биха били много сериозни.

Буш имаше много причини за нахлуване в Ирак, но



защо към него се присъедини и Блеър



Възможно е да е успокоявал съвестта си при поглед към британските нефтени перспективи. През 1968 г., когато разработването на нефта в Северно море едва започваше, аз бях личен секретар на зам.-министъра на енергетиката и написах доклад за нефтената политика, настоявайки за такива промени като създаването на британска национална нефтена компания (което бе осъществено). Предложенията ми не срещнаха разбиране у чиновниците, подкрепящи BP/Shell, но тогавашният зам.-министър Ричард Марш им оказа натиск.

За съжаление, когато аз бях повишен, привържениците на свободната търговия с нефт блокираха назначението ми в отдела за планиране, където аз, разбира се, бих защитавал разумното използване на ресурсите на Северно море, за да намалим нашата зависимост от Ирак и подобни нему. Производството на британски петрол достигна върха си през 1999 г. и оттогава е намаляло на една шеста. Износът едва покрива вноса и скоро ние ще станем вносители. Подкрепата ни за Буш е оправдана с геостратегически причини.

Петролът и доларът бяха истинските причини за нападението над Ирак, а приказките за оръжия за масово поразяване, поднасяни на публиката, днес изглеждат неадекватни.



Да смятаме ли сега Буш и Блеър за блестящи стратези,



чиито действия осигуряват безопасността на нашите доставки? Трябва ли да ги подкрепяме, ако те решат да нахлуят в Иран и Саудитска Арабия? Или САЩ и Великобритания се нуждаят от смяна на режима?

Ако става дума за смяна на режима, ние трябва да я изискваме, подкрепяйки благородната цел за установяване на контрол на ООН над използването на световните запаси от нефт в рамките на световен енергиен план и за замяна на долара с нова резервна валута на базата от кошница национални валути.



(Със съкращения)