- Г-н Лозанов, представеният от вас проект за закон за радио и телевизия предизвика много критики. Смятате ли, че в него има баланс между интересите на различните медийни играчи?

- Да, има такава тенденция. Писането на закона продължава и този дебат, както и досега, ще се отрази върху текста. Този текст е особен. Обикновено има политическа воля, която взима решение как трябва да се развиват медиите - обществените, търговският пазар и т. н. Тук е отразена единствено волята на колегията. И през всички тези дебати протичаха виждания, които залегнаха в закона. Заради това никой не може докрай да го разпознае като свой, а заедно с това не може да намери и външен враг.

- Вие самият се превърнахте в олицетворение на външния враг поне по отношение на обществените медии. Защо стана така, че най-много упреци има към новата структура и органи на управление и разпределянето на обществените пари за тях.

- Аз съм убеден, че тъкмо по отношение на обществените медии сме отразили най-точно създадените консенсусни досега разбирания, че трябва да се промени моделът. А това се изразява в разделянето на програмното от административното управление с два органа. Това е абсолютна класика. Ние предвидихме и един контролен финансов съвет, който да спре корупционните процеси в БНТ основно. Защото това бяха най-големите проблеми там. Това е толкова просто и отговаря на медийната ситуация у нас.

- Има упреци, че така се размиват отговорностите и системата става тромава за управление.

- Истината е, че не съм сигурен, че това, което се представя като упреци, е реалният мотив на отпора срещу текста. В декларацията на СБЖ например има противоречие - първо, там се казва, че законът се пише на тъмно, което е парадоксално на фона на поредицата от проведени консултации през последните 3 месеца, а в същото време се твърди, че текстът е лош. Това прилича на онзи парадоксален израз, че храната хем е лоша и не може да се яде, хем все не стига. И СБЖ хем не са виждали закона, хем го коментират.

Лошото за мен е, че реално има три лобита на статуквото, които не искат да има нов закон. Едното е на политиците, които имат надежда, че скоро ще дойдат на власт и тогава ще могат да направят закон, какъвто на тях им харесва. А аз много се плаша от закони, които могат да се превърнат в продължение на политическата инерция. Затова много искам този проект да стане факт преди края на сегашния парламентарен мандат.

Второто лоби е на корпоративните интереси в БНТ. Но нямам предвид редовите служители. Частните интереси там са свързани с рекламните постъпления и с бюджета. Всички скандали там досега го доказват. Това лоби категорично не иска моделът на двете обществени медии да се променя.

А третото лоби е на хората, които работят в БНТ и БНР и се чувстват лично заплашени от всяка промяна. Към тях причислявам и някои от членовете на СЕМ.

Проблемът е, че нито едно от лобитата не декларира конкретните си интереси. Затова се стреля напосоки по различните текстове на проекта. А във всеки закон, който регулира подобни сложни отношения, текстовете са рискови. Там няма абсолютна рамка и всяка формулировка може да бъде лесно атакувана. Затова дебатът върви така трудно. Големи части от него не са реално мотивирани. Този закон наистина се пише от колегията, защото всяко предложение е дошло от някъде. Аз мога да проследя раждането на всяка една идея.

- Затова ли са упреците, че текстът е твърде хаотичен и неясен?

- Всичко е въпрос на постройка. Може ли един човек да вземе сам решението и да утвърди формулировките. Ето и за БНТ все още се обсъжда дали да бъде политематична медия, или да се превърне в телевизия със строго определен формат, която ще излъчва само предавания, които не представляват интерес за частните оператори. Но кой взима това решение?

- Каква ще е ползата от насочване на обществената субсидия към отделни проекти на частните медии?

- Когато решим, че БНТ няма да е нишова медия, а ще получава и субсидия, и реклами, тогава останалите оператори са неравнопоставени спрямо нея. Този текст е възможност да се въведе лоялната конкуренция. Затова малка част от фонда може да бъде ползвана за финансирането и на техни проекти. Това обаче не е нова идея. Като възможност съществува и в сегашния закон, но не е проработила. Това не е скандално ново изобретение. Този член по-скоро е удобен като форма на някакво грозно страшилище, което да се извади, за да се атакува текстът.

- Но не е ли това възможност за корумпиране на хората, които ще разпределят средствата от фонда?

- Вариантът не е окончателен, смисълът на обсъждането е да се изгладят формулировките. Принципът за справедливостта е важен.

- Ще има окончателен законопроект, след като толкова много хора се изказаха против него?

- Лобитата на статуквото и атаките им срещу закона имат точно такава цел: да демотивират евентуалните вносители на закона - политиците. Защото авторът на проекта е самата медийна среда и тя не може да бъде разколебана. Но има риск.

Аз съм убеден, че всички забележки, които са на експертно ниво и имат основания, ще залегнат в текста. Критиките не са драматични. Ние дори направихме нещо неправено досега - пуснахме медийните експерти от Европа на самия терен на писане на закона. Той се прави пред очите им. Те дори бяха помолени да бъдат радикални в обсъждането на текста, за да бъде плодотворна работата.