Председателката на медийната комисия на парламента Милена Милотинова се показа вчера угрижена в сутрешното предаване на БНТ, за да обяви, че брадясалото вече последващо наблюдение над България в Съвета на Европа (СЕ) ще се проточи още, защото Българската медийна коалиция (БМК) забавила графика за изработване на нов закон за радиото и телевизията. На последната сесия през юни на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) шефката на Комисията по наблюдението Жозет Дорийо каза пред вестник "Сега", че очаква "поне един знак от България, например нов медиен закон", за да може да говори за перспективата евентуално да се прекрати процедурата на постмониторинг, продължаваща от началото на 2000 година.

"Оказа се, че закриването на постмониторинга за България зависи от реализирането на тази възможност и сега виждаме как гражданският сектор е неспособен да се обедини около един проект и да приключи тази медийна тема и да даде възможност, разбира се, и на Комисията по мониторинг към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да свали тази процедура на постмониторинг", каза вчера по телевизията обезпокоената Милотинова и поясни: "За мен безпокойството идва оттам, че няма краен срок, който да си е поставила гилдията (на журналистите). По този начин се поставят под въпрос и международните ангажименти."

Наистина ли бившата телевизионна журналистка и настояща законодателка Милотинова се е разстроила толкова много, че да се налага да алармира българското общество за



предстоящ международен резил?



На завършилата в сряда в Банско Пета годишна среща на БМК гилдията се сблъска с два проблема, които й попречиха да зарадва шефката на медийната комисия с проект на нов медиен закон - припряната подготовка на текста "в насипно състояние" и вътрешните противоречия в организацията. Журналисти обаче коментираха помежду си, че точно неуспехът на този извънпарламентарен опит да се предложи нов закон трябва да е предизвикал не тревога, а радост в сърцето на Милотинова, което вече две години се свива заради критики в Съвета на Европа срещу нейния закон и последвалия го пак неин "подобрен" проект.

Ако управляващите наистина са се загрижили да убедят Страсбург да прекрати последващото наблюдение над България, имат и други възможности. Когато през януари 2000 г. ПАСЕ приключи наблюдението над страната, постави



девет условия,



които влязоха в процедурата на постмониторинг. Подобряването на медийното законодателство бе само едно от тях. Ако законът за радио и телевизия не е готов, нищо не пречи на парламента да се заеме със закона за БТА, който дори според българската конституция трябваше да е готов още преди 10 години. Управляващите могат да дадат и друг знак на Страсбург за готовността си да се поправят. В резолюция 1211 на ПАСЕ за прекратяване на наблюдението се препоръчва властите да положат повече усилия в борбата с корупцията, а също и да засилят местното самоуправление, като се откажат от назначаването на областните управители и позволят на населението да ги избира. Подобна воля обаче не се забелязва.

Създава се впечатлението, че жълтите вече са се примирили да доизкарат мандата си



с постмониторинг на шията



и да го прехвърлят на следващото правителство, което според социологическите проучвания няма да е от техните среди. Изпълнението на тази задача е лесно, защото е достатъчно царистите да не правят нищо. Трябва само да намерят някого, на когото да прехвърлят вината, за да се покажат на задаващите се избори с не много омърсен образ. Журналистите са удобен пешкир и виждаме, че забърсването с тях вече започва.