|
Нормално е, ще кажете. Все пак млада демокрация сме, а и на фона на разкритията за нарушения къде ли не по върховете на държавата какво може да се очаква от бедните общини. Прави впечатление обаче, че одиторите са се натъкнали на изключително нехайство от страна на местните власти, което няма как да се оправдае, а в определени случаи и на чист тарикатлък. Налага се изводът, че в това отношение просто няма разлика голяма или малка е общината - повсеместно общинските имоти и финанси са заложници на най-различни интереси, а в стандартния случай просто са оставени на произвола. Ако случайно по този параграф всичко е наред, то непременно ще е нарушен Законът за обществените поръчки.
Да вземем за пример община Бойчиновци. Проверката е извършена миналата година и обхваща 2003 г. Към края на 2003 г. не са заведени по баланса на общината цели 754 обекти - публична и частна общинска собственост, а също горите, водоизточниците, местните пътища, улиците, площадите, обществените паркинги и зелените площи. Да се чуди човек кметът и заместниците му в Бойчиновци в края на краищата
над какво са кметували!
Но това не е всичко - към датата на проверката в баланса не са били заведени и 22 748 дка общински земеделски земи - кажи-речи 1/10 от цялата територия на общината. Общинското читалище в кв. "Огоста" пък представлявало неохраняема и съответно ограбена сграда. А в същото време по вестниците може да се срещнат вопли за финансова помощ, като този от детска градина "Щурче" в бойчиновското с. Портитовци. Децата там са системно недохранвани, а месечният бюджет е едва 120 лв. Само наемът от читалищната сграда чудесно би решил проблемите на тази детска градина.
За разлика от Бойчиновци, където не се вълнуват от собствеността си, общинарите на Кресна са били много развълнувани от чуждата. Местният парламент обявил търг за отдаване под наем за 3 г. на масивната двуетажна хижа "Синаница" в местността "Синанишки връх". Има една малка подробност - хижата не е общинска, а на БТС. Въпреки това съветниците я отдали, та се наложило туристическият съюз да води дело, което и спечелил. В Кресна всичко е търгове и все е замесено името "Синаница". На именувана така частна фирма съветниците отдали за 10 г. 209,811 дка земеделска земя при годишен наем 1678 лв. Към 2003 г. фирмата все още не е платила нищо. "Кметът не е предприел действия за защита на имуществените и финансовите интереси на общината", пишат ревизорите.
Като се чете одита на Ямбол, логично възниква въпросът имат ли юристи в тази община. Хаосът с имотите е голям. Само няколко от многото примери. Директори на 12 училища сами решили и си провели търгове за отдаване на площи под наем. Въпросните терени са общински, но общинският съвет не е взимал решение за отдаването им, следователно
търговете са незаконни,
но пък сделките се изпълняват. А и как да е другояче, след като е налице челен пример от местните представителства на партиите. 6 от тях си наели помещения от общината на базисна, тоест най-ниска цена. Техни активисти въобще не са се мяркали вътре, защото партиите преотдали местата на търговци и прибирали разликата от наема. Местно ловно-рибарско дружество, което не е на бюджетна издръжка, пък получило даром от общината за 6 години имот, който е частна общинска собственост.
Нещо подобно се е случило и в Бургас, но в доста по-големи размери. Преди 10 г. общината връчила безвъзмездно на православната църква цял паркинг, а тя пък започнала да го преотдава под наем на разни охранителни фирми. Парите естествено не са отивали в кметството. Паркингът се намира в самия център на града, а 10-годишният наем за него вероятно представлява една доста добра сума. Това, разбира се, не пречи на несменяемия от години кмет Йоан Костадинов през месец-два да отправя вопли до финансовото министерство за държавно финансиране на местните болници примерно. Едва в края на миналата година кметът прати щурмоваци от общинската полиция, които да изгонят охранителите. Те пък заведоха дела, защото имат изрядни договори с църквата. Кашата стана пълна.
В Поморие
общината направо е забравила да събира такси
за използването на общински терени и реклами. Одиторите посочват, че търговци и собственици на кафенета и ресторанти лятос най-редовно си ползват общински тротоари, но с тях никой не е сключвал договор за това. Управляващите на Хасково също пропуснали да искат пари за собствеността си. Там отдали на концесия спортна площадка, частникът я ползвал цяла година, ама не си платил концесионната вноска. Поведението му е съвсем разбираемо, щом общинарите не си я и потърсили.
При горните случаи
става въпрос все за невзети пари.
В някои градове обаче имат проблем с взетите.
Босовете на Велико Търново например са готови на всякакви маньоври, само и само да сключат договор за заем в нарушение на закона. Сделката е от 14 април 2003 г. с ТБ "Биохим" за 5 млн лв. кредит. Общинарите гласували да го обезпечат с приходите от наеми и от продажбата на държавно (!) и общинско имущество. Този номер обаче не минал и след като областният управител спрял това решение, съветниците го прегласували като заложили този път вземанията на общината. Действията на съвета и кмета са незаконни не само според одитния доклад, но и според Окръжния съд във В.Търново и ВАС.
Явните процедури по Закона за обществените поръчки са се оказали твърде досадно занимание и за управляващите в Плевен. Там съветниците упълномощили кмета да сключи сделка за заем с ТБ "Биохим" за два кредита: 1,3 млн лв. за покриване на бюджетен дефицит и 5 млн лв. за инвестиционни цели. Което той и направил на 7 юли 2003 г. Одиторите обаче смятат, че така е налице неспазване на основните принципи при възлагане на обществените поръчки за гарантиране публичност на процедурата, свободна и честна конкуренция.
Колкото по-малко и бедно е населеното място,
толкова по-интересни хрумвания имат общинарите,
за да си подсигурят по още някой лев. В съседната на Русе община Вятово чиновниците от администрацията съвсем спокойно са получавали двойна заплата за едно и също работно време. Веднъж по трудов договор, втори път - хонорар за участие в заседания на комисии, към които те били зачислявани със заповед на кмета. Въпросните хонорари били завеждани под словесната абракадабра "външни услуги по функция "Общи държавни служби".
Посочените тук примери са само зрънца от общата картина. Прави впечатление, че най-усърдни в нарушенията си общините са спрямо Закона за обществените поръчки. Големи проблеми им създава и вътрешният контрол, какъвто липсва или почти го няма в Чепеларе, Бургас, Девин, Свиленград, Добрич, Козлодуй и още много. На места пък се препъват в закона поради липса на пари. Примерно в Лом и Аврен по тази причина не могат да си застраховат общинското имущество.
С наближаването на 2007 г. членството ни в ЕС ще дава на общините все повече и повече самостоятелност. Дано тя подтикне местните власти и към повече отговорност. Ако това не стане, то и занапред "проявите" им ще пълнят докладите на Сметната палата, която обаче не може да налага санкции, а само да отправя предписания.
|
