|
Идеята за построяване на паметна плоча на 10 хиляди загинали турски войници в Шипченските боеве през 1877-78 година край Шейново предизвика скандал. Пръв я лансира Йордан Маринов, секретар на Общобългарския комитет "Генерал Иван Вълков" и член на Националния комитет за възстановяване на войнишките паметници.
Бившият зам.-министър на отбраната и секретар на Националния комитет за възстановяване на войнишките паметници Здравко Зафиров заяви тогава, че поставянето на плочата е в памет на "загиналите турски войници под връх Шипка" и "тест дали можем да бъдем европейци".
С това той показа своята неграмотност и неразбиране що е "войнишки паметник". Българо-турските военни отношения започват след Освобождението на България. Тъй че ако се говори за някаква реципрочност между двете страни по отношение на войнишки паметници, може да бъде от Балканската война, от Първата световна война, когато сме имали военни отношения.
Основният принцип е: военен паметник е паметник на загиналите във войните хора, а не институции.
Военните гробища са защитени от Женевската конвенция от 1949 г., както и с допълнителните протоколи от 1979 г. Това обяснява добре и безсмислието на екшъна около паметника на Съветската армия и тезата на защитниците му - че това бил защитен от международните конвенции войнишки паметник. Известно е, че в България има над 400 истински войнишки паметници на загинали руски войни през Руско-турската война, както и на загиналите през Първата световна война руснаци - в Добрич. Включително има и костница на съветски бойци в кв. "Лозенец" в София. Те се поддържат в отлично състояние и никой не смята да ги маха. Но паметник на армия - такава глупост няма!
Тези скандали докоснаха и болезнената тема за българското културно-историческо наследство в чужбина и нуждата най-сетне да се започне сериозна и задълбочена държавна политика, далеч от конюнктурата, оглавена от единно оперативно звено - например Изпълнителна агенция. Сега проблемът, доколкото се осъзнава, е разпилян между няколко ведомства - Министерство на културата и съответно НИПК, МВнР и МО, и често се решава на парче, благодарение единствено на личен ентусиазъм.
Бюджетът на Министерството на културата за паметниците тази година е 419 000 лв. - общо за страната и чужбина. А само ремонтът на желязната църква "Св. Стефан" в Истанбул, който предстои, ще глътне половин милион лева. Това е положението.
---------------
Българското културно-историческо наследство зад граница включва църкви, училища, болници, паметници.
Проблемът обаче днес прилича на водопреносната мрежа на софийското ВиК - течовете от десетилетия са толкова големи, че реално свършената работа почти не личи. Въпреки че от няколко години се работи, макар и на парче.
Според експерта от Агенцията за българите в чужбина Динко Драганов статутът на нашите паметници на чужда територия може да се раздели в две категории - такива под българска юрисдикция: притежание на българската държава, на български дружества, на БПЦ, и - с друга юрисдикция, но част от българското културно-историческо наследство. Сред първите спадат 4-5 опазени имота в Истанбул, двете църкви и масивната сграда на училището в Одрин, църквата "Св. Илия" в Букурещ, както и защитените от международните конвенции войнишки гробища и паметници, обект на особено внимание едва от няколко години във връзка с приемането ни в НАТО. Между другото, тук е свършена най-много работа. Във втората категория влизат църкви, училища и сгради на териториите на всички съседни държави.
Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров не спира да изтъква факта, че до войните в началото на века българската етническа територия е била два пъти по-голяма. Поради това числото на нашите културни паметници буквално във всички съседни страни - Румъния, Сърбия, Македония, Северна Гърция, Турция, както и в Албания - е огромна. Става дума за църкви, манастири, красиви здания, училища, мостове. По негови данни само българските църкви в Румъния са стотици, тъй като навремето българите тук били над един милион; толкова са и в Поморавието. В Македония те са 718; в Гърция - 347.
В момента запазените църкви и манастири принадлежат на поместните църкви - Сръбска, Македонска, Гръцка, Румънска. В огромен брой от случаите те са били конфискувани от съответните държави след Ньойския договор или след Втората световна война.
Турция
Българските обекти в Истанбул, притежание на българската Екзархия или на българската колония там през първите десетилетия на ХХ в., са били над 70. В момента българската държава притежава едва 4-5 - желязната църква "Св. Стефан", гробищната църква "Св. Димитър" и още няколко сгради.
Турското законодателство е доста коварно
- ако покривът на сградата, поради липса на грижи, рухне, собствеността автоматично се губи. Така сме загубили например сградата на българската болница в края на 80-те - в разгара на изселническата кампания.
Според специалистите от Министерството на културата Златко Халваджиев и арх. Мария Каразлатева единствено вярната държавна политика в случая е вниманието и ограничените финансови възможности да се съсредоточат върху все още запазените като наша собственост обекти. Това се осъзнава от институциите и се прави - след ремонта и преосвещаването на църквата "Св. Георги" в Одрин на 6 май т. г. в присъствието на министър-председателя, сега интензивно се работи върху укрепването на другата одринска църква - "Св.св. Константин и Елена". Наша е и сградата на българското училище в Одрин - импозантна, масивна, изградена с дарения на Петър Берон - сега сиропиталище. Наместо обаче държавата да я бе поискала например за консулство, сега тя възнамерява да строи на ново. В напреднал етап е и подготвителната работа около
уникалната желязна църква "Св. Стефан"
в Истанбул. Извършени са сондажни проучвания на терена на 25-метрова дълбочина, финансирането е осигурено, наполовина от наша и наполовина от турска страна, чака се да се преодолеят последните бариери на тежката турска бюрократична машина. Процесът е отнел на държавните ведомства над 10 г. Има шанс за допълнително финансиране от австрийски фондове, тъй като, както е известно, църквата е по проект на австрийски архитекти.
На свой ред Съюзът на тракийските дружества разполага с пребогат архив на български културно-исторически обекти в Одринска Тракия, което обаче касае главно историците и никак - актуалната политика.
Гърция
В Солун има няколко стари наши църкви, както и в редица по-малки градове в Северна Гърция. Също в Солун се намира сградата на старата българска гимназия "Св.св. Кирил и Методий". Но след спогодбата между двете страни от 1964 г. за размяна на собствеността всичко е изгубено. От статуквото, и то единствено с туристическа цел, може да се излезе единствено по линия на църковните контакти.
Западните покрайнини и Македония
На територията на Западните покрайнини и Македония има стотици български църкви и манастири още от Средновековието, голяма част от които запазени и функциониращи. И в двете страни обаче, под формата на ремонт, се ремонтират и всички надписи - от български език съответно на сръбски и македонски. И това е процес, който тече упорито и целенасочено от десетилетия. В двора на църквата "Св. Архангели" в Битоля например цялото българско гробище е пометено. Малко известен е уникалният факт, че в с. Старо Нагоричино на пътя София-Куманово има внушителна църква, строена през 1270 г., в която е
погребан българският цар Михаил-Шишман,
загинал през 1330 г. във Велбъжд.
Откритието е направено още през 1916 г. от историка Йордан Иванов, който в рамките на разузнавателна мисия, възложена му от българската държава, открива полуизтрития надпис. След Ньойския договор българското население напуска селото и то е заселено от сръбски колонисти.
Искаме или не, трябва да се примирим с факта, че след подписаните международни договори не може да имаме никакви претенции към тези паметници - освен една: да не се фалшифицира нашето културно-историческо наследство. Все още съществуват доказателства, че тези църкви са изградени от българи, както и на факта, че до 1913 г. те са принадлежали на българската Екзархия.
Албания
Тук темата за признаване на българското малцинство доби актуалност през последните дни след парламентарните контакти между двете страни на високо ниво, а съответно и темата за българските паметници там. Както е известно от историята, имало е периоди, когато територията на средновековната българска държава се е простирала чак до Адриатика. В Албания обаче се случва следното - гръцки емисари обикалят българските църкви в Берат, в Корча и на други места и предлагат пари за консервация и реставрация. В процеса на реставрация българските надписи и икони се подмнят с гръцки. Така е от години.
Румъния
В Букурещ българската държава разполага с църквата "Св. Илия". На 20 юли по случай храмовия й празник и 50 години от освещаване й там отслужи Света литургия Доростолският митрополит Иларион. Има и стара училищна сграда. Много от църквите в Румъния, бивша собственост на българската Екзархия, функционират и са в добро състояние. Българските надписи и българските икони са запазени поради факта, че чак до края на ХIХ в. литургичният език на православните румънци е бил българският. Сред тях най-хубава е църквата в Тулча, с оригинални икони на Захари Зограф. В процес на възстановителни работи е и гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ.
Войнишки гробища и паметници
Още през март т. г. в отговор на депутатско питане за съдбата на българските военни гробища на територията на република Македония министър Свинаров описа една печална картина. Той напомни, че през ХХ век България води четири войни за национално освобождение, с над 150 хиляди загинали в тях български войни. Костите на голяма част от тях лежат на територията на днешна Република Македония. Поради международната конюнктура единствено между 1941-1944 г., по заповед на Министерството на войната, са възстановени и оградени една част от гробищата. Но днес почти всички български военни паметници и гробища от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война са унищожени, като
голяма част от тях са унищожени безвъзвратно
Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров е още по-категоричен - унищожени са над 99% от войнишките гробища.
През 2002 г. в Министерство на отбраната стартира програма "Войнишки паметници", която се изпълнява от дирекция "Международно сътрудничество". Програмата е финансово осигурена от бюджета на министерството. Един от разделите на тази програма е за българските военни паметници и гробове в чужбина. Освен в Македония, в програмата са включени паметници, намиращи се на територията на Румъния, Сърбия, Унгария и други страни.
По данни на Иво Антонов, експерт в МО, в извънбългарска територия са се намирали повече от 1500 български военни гробища и паметници от войните, които е водила България. Най-много са били тези от Първата световна, и то главно в Македония. Останалите са от Втората световна война, концентрирани в три по-големи костници в Сърбия, Хърватия и Унгария - в костницата в Ниш са погребани 2015 души, във Вуковар, Хърватия - около 1100 и в Харкан, Унгария - около 3000 души. В Унгария има още 15-16 значително по-малки. Най-много са били в Македония - над 500 гробища и паметници по данни на Централния военен архив. В Букурещ е гробището на съюзниците от Първата световна война - Германия, Австро-Унгария и България "Про патриа".
Над 90% от тези паметници вече не съществуват
България, по думите на експерти, е единствената държава, която на практика не се е грижила за своите военни гробища. Държавната политика в това отношение може да се раздели на 3 етапа - до Девети септември, след Девети и сега, след промените. До Девети в МО е имало цяла дирекция с над 50 души персонал, която се е занимавала с тези проблеми. Имало е стройна система за издирване, записване и картотекиране на гробищата, както и изработване на списъци на убитите.
След Първата световна война България, както е известно, е в изолация от съседите си и практически не е разрешаван достъп на българските власти до гробищата на територията на днешните Македония и Сърбия, и Румъния. Изключение прави периодът 1941-44 г., когато българската армия отново влиза по тези земи. Тогава започва голяма офанзива за възстановяване на българските паметници и гробища. Построени са и множество нови монументи, които веднага след войната са разрушени. В Охрид на военното гробище, например, е бил издигнат внушителен паметник за 850 000 лв. тогавашни пари. Веднага след войната паметникът е взривен.
В Цариброд, на военното гробище, където са погребани над 800 души от Балканската и Първата световна война, през 1942 г. е изграден монумент, който след войната също е взривен.
След Втората световна война започва друг тип политика - да не бъдат обидени съседите. Де-факто държавата се отказва напълно от нашите военни гробища, особено от тези от Първата световна война, която Ленин беше заклеймил като "империалистическа". Забравената и изтрита война изтри съответно стотици гробища на български герои с над 50 000 души, погребани в тях. Въпросният отдел към Военното министерство по решение на Политбюро около 1950 г. е закрит, а архивът - разпилян. Това е ясен сигнал към чуждите държави да унищожат напълно паметта за бойците ни.
"Най-усърдни" в това отношение са македонците,
които не са пожалили нито едно от 500-те гробища. На македонска територия са запазени единствено 7 офицерски паметника в двора на църквата "Св. Георги" в битолското село Цапари. То стана популярно напоследък с поклонението на българския президент Георги Първанов пред паметта на героите. Още на едно място - в градското гробище в Струмица има 8 офицерски паметника, но те са осквернени. Сърбоманската ръка е поправила българските фамилии от -ов на -ич, а името България е заличено.
През социалистическия период най-добре е поддържано гробището в Харкан, Унгария. От 1985-86 г. обаче и то е зарязано. От август 2002 г. МС възложи на МО да координира всички дейности по описване, картотекиране, издирване и поддържане на военните гробища и паметници както в България, така и в чужбина. Оттогава практически се институционализира сериозната издирвателна работа през третия период.
Засега за тези неща в МО, които преди Девети са се вършили от 50 души, отговаря един-единствен служител. Въпреки това с помощта на ред други институции, като Националния исторически музей и експерти от НИПК, както и със съдействието на Деяна Данаилова, директор на Дирекция "Международна културна политика", обемът на свършената работа е огромен.
През 2002 г. със средства на МО бе възстановена костницата във Вуковар. В средата на август ще бъде открито възстановеното военно гробище в Харкан, Унгария. За 9 май 2005
ще бъде открита възстановената костница в Ниш
Ще бъде възстановена в Букурещ и българската част от гробището "Про патриа". От години тече много сериозна офанзива в Македония - МО съвместно с Външно не спира многократните опити българската страна да получи разрешение да започне възстановяване и там. За съжаление политиката на македонската държава до този момент не позволява подобна дейност. Все пак, освен в Цапари, има и други отделни пробиви - например панихидата, извършена преди месец в присъствието на българска делегация на гроба на убития през 1913 г. на Дойранския фронт полковник Каварналиев - нещо невиждано и нечувано в Македония от 1918 г. През 1917 г. 9-та плевенска дивизия изгражда там внушителен паметник в памет на героя, оцелял дори по кралско-югославско време, но сетне взривен.
Особено подходящи за финал са думите на човека-отдел, експерта към МО Иво Антонов: "Паметниците са паметници на историята и на културата на една държава, но те са и паметници на нейното самочувствие. Като член на НАТО е недопустимо нашите гробища да се търкалят в развалини, а до тях да стоят изключително добре подредените английски, немски и френски монументи. В Скопие има голямо френско гробище с над 1000 погребани французи. На всеки гроб има кръст с името на човека, загинал за Франция. То представлява цветна градина. Има дори изградена оранжерия за свежи цветя!"
Крайно време е държавата да остави епохата на бурените в миналото. Защото тя продължи твърде дълго.
