|
Да започнем отзад напред. Електоратът на БСП е сигурен, но не е достатъчен. Партията има нужда от ударна доза външни избиратели, които да й осигурят по-стабилно мнозинство. От една страна, това могат да бъдат негласуващите, но могат да са и симпатизанти на други партии. Според изследванията към 30% от гласувалите за Симеон Сакскобургготски през 2001 г. преди това са давали своите гласове редовно за победа на столетницата. Тези хора вече са разочаровани от управлението на НДСВ, но вероятно още не са узрели да преминат отново в червения лагер. За тях думите на Станишев звучат успокоително, че този път БСП няма да прави зулуми във властта, а ще потърси приемственост и ще се съобразява с останалите партии. За тях компромисът е от голямо значение. На тях лидерът им казва: заложете на нас, защото сме фаворитът в надбягването, а ние ще постъпим като вас - ще останем леви, но ще потърсим най-доброто от останалите.
Друг е въпросът какво ще направи червената партия, ако спечели изборите. Добрите намерения за сътрудничество още не означават подписано споразумение за коалиция.
Ако обаче БСП не успее да вземе достатъчно проценти за абсолютно мнозинство и съответно за съставянето на еднопартиен кабинет, никой няма да я укорява. Станишев отрано подготвя почвата за подобно поражение. Той знае, че най-неприятната ситуация ще бъде тази, при която социалистите имат мнозинство, но не направят кабинет, т.е. повтори се схемата в Столичния общински съвет. По-добре е вариантите за действие при нестабилно мнозинство да са начертани отсега, а не БСП следизборно да бъде изненадана от готовата на всичко десница. Стратезите на социалистите знаят, че още 4 години извън властта ще подействат пагубно на партията и на самочувствието на подкрепящите я.
Има още причини за обявената една година преди изборите тактика на трескаво търсене на партньори. Колкото и европейски вид да докарва Сергей Станишев (който е завършил в Лондон и ходи на Бузлуджа на рокерски мотор), той е начело на партия, която промени само една буква от абревиатурата си, но пък остави много от старите муцуни вътре. Когато Ройтерс пише за амбициите на БСП, неизменно припомня, че това е наследничката на мрачната партия-майка на тоталитарна България. Въпреки интензивните опознавателни воаяжи на лидера в Европа и САЩ реномето на партията още е съмнително по онези географски ширини. Единственият вариант, за да се успокоят страховете на Запада, е БСП да демонстрира, че няма да променя трусово политиката на държавата, ако поеме управлението. Коалицията е гаранция за това.
Но и без санкцията на света левицата има комплекс, че не може да се справи сама. 8 години след падането на Виденов от власт събитията около него още се припомнят при всеки втори парламентарен спор. Още повече че тогавашният премиер си отиде не без активната намеса на бизнеса, който не го харесваше. За бизнеса сега казват, че предпочита правилата при Сакскобургготски, отколкото неизвестността на изцяло социалистическо управление и затова ще направи всичко възможно да запази статуквото. Дали това е добра атестация за правителството на НДСВ е друг въпрос. Все пак за всяка партия е ясно, че в днешни дни не може да разчита на дълго безгрижие във властта, ако няма солиден икономически гръб зад себе си.
Липсата на самочувствие, че тази партия може да направи и нещо хубаво след фалита на банките през 1996 г., съчетана с натрапената представа, че те са наследници на БКП, действа доста демобилизиращо. Дотолкова, че за 8 години в опозиция левицата така и не успя да обучи солидни кадри, които да включи в свое управление. А това според наблюдателите е основната причина БСП да търси партньори под дърво и камък.
Розовото бъдеще, което по думите на царистите ни чака отвъд заветната 2007-а, ще се окаже трудно постижимо, ако чиновниците по високите етажи на властта не успеят да извоюват фондовете, отделени за България в Брюксел.
Засега съвсем незначителен процент от хората на малкия бизнес са наясно, че ще трябва да се разделят с него, когато влезем в ЕС, защото техните фирми няма да отговарят на новите стандарти. Те ще бъдат силно изненадани и абсолютно неподготвени. В същото положение ще се окажат дребните земеделци, които ще трябва да направят компромиси при комасацията на земята. Те все още вярват, че срещу 2 крави и 5 кокошки ще получават пари наготово от някакъв бездънен брюкселски джоб.
Неслучайно НДСВ не смее една година преди изборите да обясни на прост език какви точно договорки е постигнала министър Кунева в Брюксел, а предпочита да гради чешмички в запуснати градчета и села. Цялата тежест от последиците, договорени днес, ще се стовари върху утрешното правителство. Ами тогава не е ли по-логично този, който е сключвал сделката, да продължи да си я изпълнява и да носи отговорност за клаузите й? Впрочем същият принцип важи за всички поети задължения пред МВФ и НАТО, за които българите не подозират.
БСП, от която избирателите очакват лява социална политика, няма да може да я проведе. Логично е тогава да включи в управлението либералите, които са подготвили почвата и на които да прехвърли отговорността за недостатъците. Освен това на "Позитано" 20 липсват хора, които да се оправят с европейската бюрокрация по предприсъединителните фондове, за да запълнят дупките, зейнали от новите икономически условия на ЕС.
Но всички тези сметки са направени без кръчмаря. Какво ще обяснява соцактивът на верните си избиратели? Как ще артикулира готовността си да прегърне лицата, които до вчера е критикувал от позата на опозиция?
Те са лесни, разсъждават познавачи на БСП електората. За тях всяка формула, която изключва седесарите от властта, е добре дошла. Какво представлява една коалиция с НДСВ пред големия хап "НАТО", който тези хора преглътнаха. Но така или иначе точно твърдите избиратели най-лесно ще обвинят младия Станишев в дребни сделки, при това с царя.
Още повече че редовият член на БСП прие издигането на лидера си с крива усмивка. За него Станишев представлява издънка на старата номенклатура, отгледано в резиденции момче от Фамилиите, което не е скъсало връзките си с Александър Лилов, Георги Йорданов, Иван Абаджиев, Любен Гоцев и Димитър Иванов. А след Иван Костов и царя социалистите най-малко обичат собствената си аристокрация. На хората с леви убеждения, но без тежко минало, които са чували версията, че БКП е върнала Сакскобургготски в България, им е лесно да си представят, че децата на Политбюро се съюзяват с децата на царя ("Нужно е правителство на историческия компромис", каза Лилов). И това определено няма да им хареса.
Всъщност много от хората във Висшия съвет на БСП са против лансираната идея за широка коалиция. Те смятат, че социалистите трябва да оправдаят вота, а не да го видоизменят, прибавяйки съмнителни парчета към управлението. За тях политическата логика изисква самостоятелен кабинет. Наясно са, че под благовидната форма "така реши коалиционният съвет" Станишев ще има механизмите да ги държи в изолация. Но практиката е показала, че всички идеи, зародили се на "Позитано" 20, ферментират бавно, така че едва ли до изборите вътрешнопартийната опозиция ще смогне да промени намеренията на лидера да стисне ръце със Сакскобургготски.
А самият лидер на НДСВ царствено мълчи. Станишев вече три пъти го подканя към евентуална коалиция, но той не се обажда. Грешка! Обади се веднъж, за да скастри Пламен Панайотов, който си позволи да провиди съюз между царистите и СДС. Засега премиерът е оставил двете крила в НДСВ - Панайотов и Лидия Шулева, които прокарват продясна линия, и Милен Велчев, който си бърбори приятелски със Станишев, - да си съперничат. Така вратите му ще бъдат отворени до последния момент. И накрая Сакскобургготски може би ще получи уникалния шанс, без да е помирисал победа на изборите, да остане начело на държавата. Най-вероятно в червено правителство.
|
е права, даже и да греши", у нея омразата към врага е далеч над реалистичната оценка, тя и днес развява червени знаменца и скандира "победа" не защото отъждествява интересите си с облечените елегантно и говорящи западни езици джентълмени и дами на "Позитано" 20, а защото дълбоко в себе си продължава да храни абсурдната надежда, че онова "хубаво старо време" може въпреки всичко да се върне. Излизаме от този пласт и влизаме в по-горния, който на места се слива и с върха. Какво има там? Има удивителен парадокс. Усърдно прикриван, усърдно държан далеч от общественото внимание, защото наистина е притеснителен, ала е факт. Не е измислица. Става дума за това, че над основата на пирамидата стои пласт от капиталисти
)