|
- Г-н Роуф, неотдавна МВФ одобри предпазното споразумение с България до 2006 г. на стойност 146 млн. долара. Каква е стратегията и защо програмата е предпазна?
- Целта на Международния валутен фонд (МВФ) е да продължи да предоставя рамка за макроикономическото развитие на България. Споразумението е последното за страната и ще изиграе ролята на своеобразен мост за придвижването й към пълноправно членство в Европейския съюз. То ще финализира финансирането от МВФ.
Смисълът на програмата е в очакването на фонда, че България няма да се възползва от предоставените й средства. Тя наистина няма нужда от бюджетно финансиране в момента, тъй като спазва много стриктна бюджетна политика, платежният баланс е с излишък и резервите нарастват. Ако настъпят проблеми в платежния баланс, парите ще са налице. Но очакванията на фонда са, че това няма да се случи и затова програмата се нарича предпазна.
- Ще допринесе ли предпазното споразумение за икономическия растеж на България и за повишаване на жизнения стандарт на българите?
- Най-големият принос на предпазната програма на МВФ и на валутния борд е към макроикономическата стабилност на страната. Благодарение на нея е възможно да бъдат поддържани стабилни цени, високо доверие у инвеститорите, както и по-ниски лихви. Гарантирани са икономическият растеж при една голяма степен на сигурност, както и доверието в националната валута. Най-общо казано, фондът предоставя стабилност на макрорамката, в която работи частният сектор, и допринася за повишаване на заетостта, за стопанския растеж на страната.
- Фондът препоръча мерки, които правителството и БНБ предприеха - за намаляване ръста и темпото на банковото кредитиране. Причината е в увеличения дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Но не е ли той естествен за всяка икономика в преход?
- Дефицит по текущата сметка на платежния баланс за страна в преход е нормално и здравословно явление. Няма нищо нередно в това. Проблемът обаче е в размера на дефицита по текущата сметка и в скоростта, с която той нараства. Това е, което ни тревожи. Миналата година дефицитът много бързо надхвърли 8% от БВП. И все още се задържа на това равнище. Повтарям: не ни тревожи наличието на дефицита, а размерът му. МВФ ще се чувства по-удобно, ако се постигне по-нисък процент на дефицита.
Целта на програмата е да гарантира, че проблемът е временен и че дефицитът ще започне бавно да намалява. Искаме да сме сигурни, че ще спре нарастването му, че той все още може лесно да се финансира.
При наличието на валутен борд българското правителство разполага с малко лостове. Основният е политиката на фиска, макар че правителството вече изпълнява много строга такава политика. Друг важен лост, който виждаме, е да се направят усилия да се намали кредитната експанзия на банките. Защото силата на търсенето, която оказва натиск върху икономиката и води до дефицита по текущата сметка, в най-голяма степен се дължи на обема и скоростта, с която банките отпускат заеми.
Това са двете основни мерки, които препоръчваме в краткосрочен план по отношение на дефицита. Усилията ни са насочени към задържане на търсенето. В дългосрочен план най-доброто решение е да се предприемат мерки за повишаване ръста на производството и по този начин да се гарантира предлагането.
- Ако ръстът на кредитите спадне до препоръчителните от фонда 30% годишно, какъв ще е ефектът върху пазара?
- Смятам, че по този начин с малко ще се ограничи търсенето, което ще доведе до намаляване на дефицита по текущата сметка. А ако питате за финансовите пазари, мисля, че 30-35% годишен ръст на кредитите са все още твърде много. Хората ще продължат да вземат заеми, макар и при по-ниско увеличение на кредитния ръст в сравнение с изминалите една или две години. Забавянето на банковата експанзия ще е здравословна икономическа мярка, защото настоящите нива на кредитиране са прекалено високи.
- Да се живее на кредит е основен принцип в развитите индустриални общества. В България съотношението кредити към брутен вътрешен продукт (БВП) е едва 30%, докато в страните от Европейския съюз е между 100 и 150%. Защо тогава прилагаме рестрикции?
- Бих казал: да се живее с дългове е нещо, което се прави в развитите страни. Например там много от хората вземат заеми, за да си купят жилища. В България имате късмет с този висок процент на собственост. Без да имат големи дългове, повечето хора тук са собственици на апартаментите си. В това отношение българите в голяма степен са късметлии. Много от моите приятели в Лондон имат сериозни затруднения с ипотеките по жилищните си дългове, които плащат, само за да имат къде да живеят.
Вярно е, че в развитите страни съотношението на кредитирането към БВП е многократно по-високо. От МВФ очакваме и се надяваме, че това съотношение ще се повиши и за България. Разбира се, ще е необходимо много време, докато страната достигне ниво от 100%. Бих казал, че достижимата цел е равнище от 50% заеми към БВП.
Така че няма нищо лошо в увеличаването на кредитирането, което може да бъде използвано за инвестиране, за потребление. Тук става дума за скоростта, с която то се случва. От МВФ бихме искали да видим една по-бавна скорост на експанзия, отколкото през последните години.
- Не се ли опасява МВФ, че въздържащите мерки ще рефлектират негативно върху инвестиционното кредитиране и особено в сектора за малки и средни предприятия, което ще даде отражение върху стопанския растеж?
- Ако мерките са ефективни, очакваме в края на годината темпът на ръста на кредитирането да падне до около 35% годишно. Това, както казах, все още дава голяма възможност за заеми, включително и за инвестиционни.
Не искаме да констатираме бум на кредитите и голяма задлъжнялост. По-скоро бихме искали да видим стабилен стопански растеж, като очакванията ни са той да е около и над 5% в края на годината. Считаме този ръст за здравословен. В неговите рамки ще се състои и здравословното нарастване на инвестирането. Важно е да се поддържа устойчива скорост на растежа.
- Да не искате да кажете, че има вероятност българската икономика да изпита сътресение, подобно на това в Аржентина, ако не бъде обуздана потребителската кредитна експанзия? От това ли се страхува МВФ?
- Аржентинският случай показва, че наличието на валутен борд само по себе си не е достатъчно. Трябва да се следват подкрепящите го политики, за които ви казах - политика на фиска, успешно осъществяване на структурната реформа, за да се гарантира растежът, и финансова политика, която да осигури здрав финансов сектор. Тези фактори са абсолютно необходими за успеха на валутния борд. Досега България стриктно следва подкрепящите политики. Ако то продължи да следва тези благоразумни политики, не виждаме вероятност от възникване на каквато и да е криза в България.
- Приватизацията в България е на финала си. В търговията динамично нараства вносът на потребителски стоки в сравнение с инвестиционните. Кредитният бум увеличава потреблението. Ще доведе ли всичко това до намаляване на валутния резерв на страната?
- В момента - независимо от дефицита по текущата сметка - валутните резерви на страната се увеличават, защото има много силно чуждестранно инвестиране, включително постъпленията от приватизацията. Очакваме тази тенденция да продължи и да даде възможност за лесно финансиране на дефицита по текущата сметка, при условие че се предприемат мерките, предвидени в програмата на МВФ. Ефектът от тях ще гарантира, че дефицитът няма да стане прекалено голям. Ще бъде гарантиран и потокът от преки чуждестранни инвестиции, които идват в страната. Приватизацията ще продължи през тази и следващата година. Надяваме се с наближаването на датата на приемането на България в ЕС да продължат да нарастват и директните чуждестранни инвестиции на зелено.
Но искам силно да подчертая необходимостта от провеждането на съдебната реформа. Много е важно чуждестранните инвеститори да чувстват, че инвестиционният климат в страната е сигурен и стабилен, че договорите ще се изпълняват и че ще могат с увереност да работят в България.
Съдебната реформа и подобряването на бизнесклимата са трудни за постигане, но са много важни за привличането на директни чуждестранни инвестиции.
- Доколко е вярно, че валутният резерв на България ще бъде предоставен за управление на чуждестранна институция?
- Нищо не знам за това. Някои страни може би използват чужди институции, които управляват част от валутните им резерви. Не мисля обаче, че фондът ще има мнение по този въпрос. Считам, че в момента резервите се управляват добре от БНБ. Във всеки случай този въпрос не е обсъждан с българското правителство
- Предстои предизборна година, през която се очаква експанзия на публичните разходи. Как гледа МВФ на това?
- На избори като на избори. Ние имаме току-що одобрена предпазна програма, която ще покрие следващите две години, включително и предизборната. В нея са предвидени ограничения върху дефицита на правителството, има място и за решения за данъците и разходите. Можеш да налагаш по-високи облагания и да харчиш повече или данъците да са по-ниски и да харчиш по-малко.
Но при наличието на външния риск, при ръст на дефицита по текущата сметка, за който стана дума, малко вероятно е програмата да позволи експанзия на фискалния дефицит. Така че не очакваме да възникне особена ситуация поради изборите.