Този изборен сезон започна рано, през ден преваляват данъчни идеи, а наближи ли време да тръгнем към урните, ще се разрази истинска буря от зашеметяващи обещания за намаляване на данъци, удвояване на доходите и утрояване на грижите, които държавата оттук нататък ще полага за... за каквото се сетите само. И тъй като се видя неведнъж, че изборните резултати зависят не от реализма, а от смелостта и атрактивността на даваните обещания, очаквам този път



бурно наддаване за данъчни облекчения



Всеки от състезателите в предстоящия изборен маратон ще се опита да ни убеди, че тъкмо залогът в негова полза ни гарантира икономическо благоденствие. Всички други програмни решения в икономиката са доста по-сложни за обяснение, изискват предварителна подготовка у слушателя, много са трудни за измерване и от тях боли глава. Намаляването на данъците е лесно за деклариране, разбираемо за всеки, осезаемо за всеки джоб. Затова върху наклонената плоскост на данъчния популизъм ще се разгори истинската битка за изборите догодина. Колкото по-малки са шансовете на някого да скочи през 4-процентната бариера, толкова по-щедър може да е той в наддаването (зер няма шанс да го накарат да изпълнява обещаното). Очертава се



офертата на правителството



да бъде повече от скромна. Най-вероятно тя ще се ограничи до сваляне на корпоративния данък до 15% за всички, намаляване на облагането върху най-високите и най-ниските доходи (чрез увеличаване на необлагаемия минимум, съчетано с по-ниска ставка на горната граница на облагане - аз бих заложил, че обещанието на властта ще е за 25%). Големият коз на правителствения предизборен пакет ще бъде намалението на ДДС - вероятно до 18%. Покрай ключовите идеи по трите стълба на облагането правителствените икономисти ще насипят доста захарен пълнеж - ще обещаят да обуздаят общините с предели на набъбващата такса смет, да намалят някои косвени данъци (най-вероятно без конкретен ангажимент за кои стоки, акцизи и мита става дума). Малко вероятно е властващите политици да предложат намаляване на осигурителните данъци. Голям подарък ще е, ако дадат дума да не ги увеличават още. Може да направят помен с чужда пита, като оставят по-дълго време основната част от вноските на гърба на работодателя. Но тези обещания минимум ще бледнеят пред



данъчната революция отдясно



на политическия спектър. И без врачка ще се сетим, че радикалният залог тук е данъчната програма на колегите от Института за пазарна икономика (ИПИ), а водещият слоган тук е "плоският данък" (т.е. пропорционално облагане на личните доходи). Ударните числа са 10% данък върху личните, 10% данък върху корпоративните доходи, осигурителните вноски наполовина и несимволично намаление на ДДС. Като нищо ще се намерят и изборджии, които предлагат и нулеви данъци. Защитниците на статуквото ще доказват, че данъчните революции са антиевропейски и чисто утопични (и тук ще сгрешат, защото идеите на ИПИ са реални и напълно допустими). Всъщност



проблемът не е в размера



на облагането, а в употребата на събраното. Изненадващо у нас се обсъжда колко да събира държавата, но практически не се поставя естественият въпрос: а за какво да го събира, за какво да харчи събраното. Бюджетните разходи са истинска свещена крава, която родната политика изобикаля отдалеч. Наистина ли имаме нужда от точно тази държава, от всичките над сто хиляди нейни храненици, от тъкмо тези разходи, които поддържат благоденствието на юначния наш държавен апарат? Какъв е ефектът от бюджетните разходи? Във всяка съвременна държава си поставят първо тези въпроси, преди да изберат данъчната политика. Там



дебатът за бюджетния избор



започва с желания резултат и само с оглед на избраната цел се обсъжда нейното рационално финансиране. У нас тъкмо резултатът остава анонимен - целта на бюджетните разходи е една априорно приета самоценност и самодостатъчност на административната функция. Щом има агенция, ведомство, създадена службица някаква, значи трябва да се финансира. За избор не става и дума, спори се само кому колко да отрежат от измишльотината, наречена бюджетни приходи. Истината е, че парламентът не разпределя същинските приходи, а само ведомствената прогноза за това колко ще влезе в бюджета. После всяка година бележим нови рекорди на преизпълнение на бюджетните приходи. За първото полугодие на 2004 г. новият рекорд е 12% преизпълнение. Към края на годината кабинетът отново ще преразпредели и ще разходва "преизпълнените" приходи. За какъв избор става въпрос тук? За чий избор? Спорът колко данъци е нужно да плащам е съвършено безсмислен, преди да ни кажат господа политиците за какво възнамеряват да ги харчат и как ще пести парите ни всеки от тях, щом докопа кормилото на властта.