Лично министърът по европейските въпроси Меглена Кунева алармира: у нас цели браншове не са наясно с изискванията на ЕС, с нещата, които трябва овреме да оправят и да се променят, за да няма прекалено големи състресения. Кунева посочи лошата комуникация като основна причина за това непознаване на изискванията на Евросъюза. За браншовете тя каза в събота пред агенция "Фокус": "Дали те са запознати с информацията зависи от тяхната активност. Пасивността не е оправдание. Информацията е нещо, което трябва да се търси". Друга теза на министър Кунева беше, че на специализирани сдружения, като Стопанска камара и Българска търговско-промишлена палата, точно това им е работата - да информират членовете си за предстоящите изисквания към тях (а не да се оплакват от липса на информация). Тоест информация в интернет има, а ако не сте я намерили, очевидно сте мързеливи и можете да се сърдите само на себе си.

Звучи строго, но справедливо. Обаче дали е така? Информация вече наистина има, и правителството дори тиражира CD-ROM с договореното при преговорите. Но опитайте се само да я разчетете! Категорично твърдим, че НЕ СЕ РАЗБИРА НИЩО,



Шамполион със сигурност по-лесно е разчел египетските йероглифи.



В този вид тази информация е за експертите, работили по преговорите, оттук нататък ТЯХНА РАБОТА е да "преведат" тези текстове на разбираем език. Тяхна, защото само те ги разбират, затова те пътуваха безброй пъти до Брюксел и ползваха огромен обем помощ от европейските си колеги. Едва ли е необходимо всеки гражданин на Република България да зареже всичко, за да се самообразова до ниво "участник в преговорите", че да разбере това, което го интересува. Така че топката е изцяло в полето на г-жа Кунева. За експертите изобщо не е трудно да преразкажат на разбираем език какво ни чака във всяка отделна област, но нали трябва някой да им го възложи?

Впрочем, точно така постъпиха в 10-те нови страни членки, така че няма нужда да изобретяваме колелото. Неотдавна български експерти бяха поканени в Боровец, за да бъдат запознати с опита на няколко нови членки в тази област. В Полша, в Латвия, в Малта (да не изброяваме всички) са напечатани брошури "Какво значи за мен ЕС", в които без общи приказки е казано за всеки бранш, за всяка категория жител на ЕС какво го чака, кога го чака, какво трябва да се променя, какви са проблемите, как могат да бъдат преодолени, какви механизми има създадени точно за това и т.н. У нас по "Комуникационната стратегия" една Пи-Ар фирма направи някакви опити за нещо подобно, но резултатът беше отчайващ. Впрочем, заради подобни нескопосани издания,



много българи вече изпитват погнуса от подобна литература



под мотото колко хубаво ще ни е в ЕС.

Даже Румъния, която обичаме да виждаме като изостанала в сравнение с нас, изчисли по "комуникационната стратегия" колко точно ще струва членството й в ЕС във всяка отделна област. Подобно изследване е много необходимо и у нас, но подобна задача поставена няма.

Дано нещо и у нас да се промени. Впрочем, Евросъюзът вече за първи път има еврокомисар по комуникацията. Проблемът е, че "Комуникационната стратегия" у нас често не се използва по предназначение, а когато се използва, не се използва добре. Добре е да се направи една ревизия, за да се види колко пари като процент от цялото (5 милиона лева) бяха похарчени за екскурзии в държавите от ЕС на репортери и на техните началници по изпитаната рецепта "нахранете журналистите". Целта, която се преследва, е медиен комфорт за Външно и за неговото ръководство, както и "да бъдат усвоени средствата", каквото и да значи това.

Напълно е възможно обаче



правителството просто да предпочита да вървим към Евросъюза на тъмно,



с широко затоворени очи. Защото колкото повече излиза информация за поети ангажименти, които имат далече отиващи последици, толкова повече тя пакости в предизборен план на НДСВ. И тъй като изборите са в навечерието на членството, влизането ни в Евросъюза ще прилича на скок от висока кула в басейн, когато лампите не светят и не е известно колко вода има в него.