Наблюдателят на безметежното финансово спокойствие в България със сигурност е отбелязал, че след фаталната 1997 г. таксите за парични услуги знаят само една посока - нагоре. За разлика от лихвите, където конкуренцията играе с пълна сила, по цените на финансовите услуги съществува ненарушим консенсус. Благодарение на него нелихвените приходи на банковата система всеки месец бележат нови рекорди. За 2003 г. банките са събрали 58.1% повече такси от клиентите си, отколкото през 2002 г. За първите шест месеца сборът от такси е нараснал с нови 12% - и се очаква до края на годината да надхвърли 420 млн. лева. Подобна е картината и в останалите сектори на финансите, нищо че им липсва подробната статистика на банките. България създава



гарантиран финансов уют



на специалните посредници - банки, застрахователи, брокери. Високите капиталови изисквания вардят (все още) мизерния по обем национален пазар от новопристигащи конкуренти, а административните забрани държат настрана от паричните услуги всички нелицензирани търговци. Така финансовата система се оказва изолиран остров, където е възможна всяка ценова утопия. Чуждестранните банки и застрахователи, които са разпределили помежду си над 85% от целия пазар, поддържат тук по правило по-високи цени на своите услуги, отколкото вземат у дома си. При положение, че в развиваща се България разходите им са няколко пъти по-ниски, драматично по-ниско е и качеството на услугите, за които плащаме по-скъпо. Но кратка ще е



илюзията на удобните такси,



защото изолацията няма да трае вечно. Само след две години и половина и у нас ще се прилага принципът на единния европейски лиценз, т.е. достъп до изолирания ни пазар ще получат всички финансови институции - без значение в коя страна е седалището им. Съответно българските фирми ще получат легален и лесен достъп до финансовите центрове на Европа. Вярно, населението няма да се втурне да открива сметки и да купува застраховки в странство, едноличният търговец едва ли ще се захласне по дистанционното банкиране. Но корпоративният клиент няма сантименти и притеснения в комуникацията. А тъкмо той е платецът на яките такси. Впрочем още отсега фирмите са изнесли в чужбина голяма част от финансовите си сделки. Няма съмнение, че финансовата система, която познаваме, кара последните си месеци на инерция. После



революция на хипермаркета



ще има и във финансите, както я видяхме в търговията на дребно. Сегашната разпръсната клонова мрежа от клонове ще последва съдбата на гаражната търговия. И не вярвам да има у нас финансова институция, която да не е отдавна съставила план за драстично съкращаване на клоновете и работните си места. Очакваната промяна няма да засегне само начина на предлагане. Напротив, става дума за революция най-вече в начина на пазаруване на финансовите услуги. И в банковия супермаркет акцентът е върху самообслужването и масовите, стандартно пакетирани продукти. Обслужването на гише става лукс и с цена на бутик. Ще има



рязко диференцирани цени,



както вече работят английските банки (континентална Европа напредва по-бавно). Ако си свършиш сам работата по Интернет, без да ангажираш персонал на финансовата институция, обслужването ти излиза направо без пари. Ако не можеш или не знаеш - можеш да ползваш телефонна консултация от бизнесцентъра (физически разположен нейде из Индия). Тогава минаваш по основната тарифа, без намаления. А ако предпочиташ да работиш с живи хора, тогава си плащаш за обслужване в близкия клон. Но добавката за тази екстра е сериозна. Наскоро сравнявах тарифата на една банка за най-проста операция, обикновено платежно нареждане. Обикновената услуга (попълваш платежното и го пращаш по пощата или по факс) струва 2 паунда. Ако се самообслужиш сам открай докрай, през банковия Интернет излиза под 50 пенса. А ако ти хрумне да пуснеш платежното на гише - плащаш 10 паунда за служителя, който си губи времето да ти го пише. Банковата карта, която на нас ни изглежда скъпа, в Европа е най-евтиното плащане, защото е изцяло автоматизирано. Ние



всички ще сме засегнати



от промяната, която иде. Тя изисква обучение на масовия личен и фирмен потребител. Изисква и инвестиции, за да може клиентът да се самообслужва. А навици се сменят бавно. Затова промяната е най-добре да започне сега.