|
Тези думи не са на някой новопръкнал се политик, търсещ атрактивна изява. Не са част и от нечия предизборна платформа. Пише ги в отчет на Върховния съд, направен пред Висшия съдебен съвет още през 1994 г. от тогавашния председател на съда и настоящ конституционен съдия Румен Янков.
10 години по-късно мудното правосъдие е на път да взриви държавата. То предизвиква постоянно явни и подмолни междуинституционални спорове, битки и дори войни, обърква понятията на чуждестранните дипломати и инвеститори, на евроекспертите и задокеанските им колеги. Българските граждани и фирми вече са абсолютно несигурни дали могат да получат справедливост в съдебната зала. А щом сме стигнали дотам, трудно можем да говорим изобщо за държава.
В момента правосъдната ни система, колкото и да не иска да си признае,
изживява една от най-големите си кризи
Наистина крайно време е нещата да се погледнат в очите, а не да замазват и да се оправдават единствено с обективни причини, с конституционни несъвършенства и други подобни.
Вярно е, има няколко повече от очевидни неща, които подкопават цялата съдебна система. Основното е, че България прие повсеместно триинстанционното съдебно производство, когато немалко държави започнаха да се отказват от него.
Така и най-малкият, и най-простият съдебен спор трябва да мине през цели три съдебни инстации. Едва преди три-четири години се направи плах опит поне част от гражданските дела да се гледат в двуинстанционно производство. Но законодателят се ограничи само с някои от трудовите дела, с брачните дела, с исковете за издръжка и с тези за парични вземания до 5000 лв. Всичко останало пак се гледа на три инстации.
Истина е, че има и аргументи за това всички дела да стигат до Върховния касационен съд (ВКС) - съдиите са по-опитни, дава се още една възможност за преглеждане на материалите, могат да се отстранят субективни решения на районни, окръжни или апелативни съдии. В същото време обаче цялата тази процедура, при която най-често ВКС просто връща за ново разглеждане делото, без да се произнася окончателно, прави нещата да изглеждат просто плачевни. Защото, примерно, първо делото се гледа от районния съд, после от окръжния и накрая от ВКС - в добрия случай това отнема три-четири години. После ВКС казва, че е допуснат процесуален проблем
и връща делото, и така следват още 3-4 години,
докато делото пак стигне при върховните съдии, които могат пак да го върнат.
Затова трябва да се помисли дали да не се ограничат до минимум делата, които се гледат на три инстанции - например, да останат само наказателните. И да се върне прегледът по реда на надзора, при който присъдата или решението влиза в сила след втората инстанция, а при нови данни или мотивирани жалби се намесва Върховният касационен съд, който се произнася окончателно. Не е ясно защо сега ВКС да няма възможност и дори задължение да издава окончателна присъда или решение, а съответният подсъдим, ищец или ответник трябва пак да бъдат връщани в районния, окръжния или апелативния съд. От тази усложнена процедура се получава едно истинско претакане в българското правосъдие. Да не говорим какви вратички към корупция отварят тези по 6-7 и дори 10 години точещи се дела.
Сериозен проблем е и обстоятелството, че
българското законодателство предполага субективизъм
в правораздавателната система. Особено що се отнася до съдийските решения и процесуално поведение. Включително и във върховните съдилища. Как може да се коментира, да речем, обстоятелството, че при обжалване на административен акт тричленен състав от върховни административни съдии отказва да допусне предварително изпълнение, а само седмица по-късно петчленен състав - пак от върховни съдии, отменя решението на колегите и го допуска. При това-с коренно различни аргументи. Това обективно правосъдие ли е? А примерът е съвсем невинен.
Изобщо да не говорим за десетките буквално абсурдни съдебни решения. Те обаче по някакъв странен принцип дори не могат да се коментират, защото щял да се накърни авторитетът на системата.
Или какво да кажем за обстоятелството, че на един върховен съдия му се падат за решаване по около 250-300 дела годишно. Тоест-по едно на ден. И той трябва да изчете поне 10-20 папки с по 200 страници материали. Ами той и да е магьосник не може да се запознае с всички данни по делото. Как тогава човек може да е сигурен в обективността му? Същото е положението и в районните, и в окръжните, а и в апелативните съдилища, където магистратите гледат стотици и дори хиляди дела годишно. Нещо повече. Публична тайна е, че има хора, които
пишат типови решения и само сменят имената или фирмите в тях
Заради цялото това затлачване, дела се насрочват понякога с година-две напред. Просто, защото няма свободни дати.
Безспорен проблем е и подготовката на съдиите, които не могат да смогват да си напишат решенията, а камо ли да следят всички почти ежедневни промени в законодателството. А и субективизмът при назначаването на магистрати си продължава като добре изработена традиция. Отгоре на всичко в огромната си част магистратите са с имунитет. Но и да го нямаха, те са се превърнали в една затворена система, която дори няма и намерение да се самоочисти.
Субективизмът и магистратската "непоклатимост" се раждат и от обстоятелството, че върховните съдилища изключително рядко се събират, за да издават тълкувателни решения или постановления по казуси, по които има противоречива съдебна практика. И се получава така, че
един съдия приема едно, друг - съвсем друго, трети - трето
и т.н.
И тук именно се ражда усещането за повсеместна корупция в системата. И атаките срещу нея. Защото всичко е в ръцете и на съответния съдия, на когото лесно може да се повлияе.
Допълнителни проблеми създава обстоятелството, че подсъдимите по наказателни дела и страните по дадено гражданско, административно, търговско, трудово, брачно дело, за които съответният процес е неизгоден, както и
техните
адвокати масово протакат делата с всевъзможни трикове
Неотдавна се стигна до пълния абсурд по дело срещу полицай, убил при катастрофа трима души, неговият адвокат да не се яви, защото бил в отпуск от 20 юли до 15 септември. Обвиняемият обяви, че държи точно на този адвокат и хоп делото се отложи чак за есента. Странно какви са тези отпуски в свободна професия като адвокатската. Да не говорим за хилядите случаи, при които или адвокат, или обвиняем, или страна по граждански спор си вади през заседание болничен лист. И съдът отлага ли, отлага.
В гражданския процес бе направен опит за пресичане на тази практика, като страните се глобяват сравнително солено, ако протакат и дадено дело се отложи заради тях. Но и там се измислят всякакви други варианти за отлагане - чрез всевъзможни искания за свидетели, експертизи и т.н. В наказателния процес обаче ползването на фалшиви болнични продължава да си е масова практика. Включително и по дела за налагане на мерки за неотклонение "задържане под стража". При това с абсурдни диагнози - например не можел да търпи затворено пространство, т.е. не може да стои в килия. Стигна се до това на подсъдим да му се вади медицинско, че не може да ходи, а в същото време той да ловува и да бяга като спринтьор от полицаи, опитващи се да го арестуват за бракониерство. Или пък подсъдими за педофилство се редуват да си вадят медицински, за да отлагат процеса - първо единият за силни болки в корема, на следващото заседание другият се оказва със спукана язва, на третото пък първият вече е с пневмония.
Тук
прокуратурата и МВР са прави в атаката си срещу правосъдната система
и законодателството, които позволяват това протакане в наказателния процес. Защото наистина има пълни абсурди, при които лица с доживотни присъди се разхождат на свобода, защото още не се е произнесла втора инстанция, или пък Върховният касационен съд. При това става дума за години непроизнасяне и фактически отказ от правораздаване.
В същото време обаче и прокурорите, и следователите, а и МВР (както заради своите дознатели, така и заради обстоятелството, че именно полицаите събират доказателства), са длъжни хубаво да се поогледат в собствените си къщи. Ето например случая с 18-годишния младеж, който наръга с джобно ножче следовател. Оказа се, че има цели 6 висящи производства за тежки престъпления като кражби и грабежи. И сега тепърва МВР, следствието и прокуратурата щели да погледнат, защо делата не са внесени в съда. Изобщо да не говорим за лицата, които са с по 20-30-40 до 60 висящи производства и се разхождат на свобода. И да приемем, че съдът е грешен, че не ги е задържал.
Ами дознателите, следователите и прокурорите?
Те защо не са внесли делата в съдебната зала. И на практика цялото общество е вкарано в един омагьосан кръг, в който се върти редом с цялата и масова, и организирана престъпност.
Отгоре на всичко на година се образуват по над 100 000 дознания и следствени дела за различни престъпления. Само домовите кражби са повече от 60 000. На практика дознателите, следователите и прокурорите не смогват да напишат материалите само за образуването на производствата, какво остава да разследват, доказват и да напишат обвинителни заключения или обвинителни актове. И така всяка година поне по 30-40 000 дознания и предварителни производства изостават - защото не са събрани доказателства, защото не е разкрит извършителят, защото са върнати за ново разследване. До съдилищата стигат още толкова. И познайте колко е наказаната престъпност в крайна сметка - има няма 20-30 процента.
И как няма да има корупция в целия този поток, в който обикновено оправданието е "няма сили, няма хора, няма технически възможности". Почвата е просто плодородна - така се "мачкат" веществени доказателства, подменят се кръвни проби, губят се протоколи, измислят се процедурни хватки за протакане на разследването, намират се основания за прекратяване, за слагане на делото "на трупчета", докато пострадалите забравят и т.н.
Всичко гореизброено води до едно:
обществено недоверие към правораздавателната система.
Ако тази система и тези процедури, позволяващи корупция, не се променят, то следващата крачка ще е нейното отричане и "взривяване". Което по-простичко ще означава край на цивилизования начин за решаване на спорове и на наказване на престъпления, и начало на новото време на бухалките.
за каре
Някои от местата в правораздаването, в които е заложена корупция
В досъдебната фаза на наказателния процес
- при образуването на дознания и следствени дела - примерно нарочно не се събират годни доказателства
- възможността фактически безнаказано да се губят веществени доказателства, протоколи, цели папки, за задействане на процедурни хватки, чрез които се стига до спиране или дори до прекратяване на следствие или дознание
- при дознателите и следователите - да направят предложение за прекратяване или спиране на дело
- при образуването на предварително производство срещу лице, което по-късно се изнудва с това
- при връщане на краден автомобил на истинския му собственик
- при намеса на прокуратурата в полза на една или друга фирма, за да се удари едно или друго търговско дружество
- за да не се образува дознание или предварително производство - при действия за самоуправство с имоти
- при връщането на делото за ново разследване
- при написването на явно негоден обвинителен акт, който не може да издържи в съд
- при съда - при постановяване на една или друга мярка за неотклонение на обвиняем, или при промяна на вече постановена такава мярка
- при прокурорите - за да пуснат или не даден обвиняем в чужбина
Общо в съдебната фаза
- за да постанови едно или друго решение или присъда
- за да се отложи заседание
- за да се допусне или не дадено искане
- да се задържи едно дело по-дълго време и да се проточи постановяване на решение или присъда
В гражданския процес
- при реституционни дела
- при масови производства - брачни, за издръжка, за парични вземания между лица и фирми
- при спорове за собственост
В търговските дела
- още при вписването на фирмите - за да стане по-бързо
- при вписването на промени в управлението на търговските дружества след общи събрания, особено, когато съдружници или акционери спорят
- за да се "открадне" една фирма от едни от нейните собственици
- в делата по несъстоятелност - по които материалният интерес е обикновено много голям
В административния процес
- при дела, в които се решава огромен материален интерес - по административен ред се обжалват решения на органите по приватизация дадено държавно дружество да се продаде на един или друг. Загубилият почти винаги обжалва. Жалби подават и фирми, в чиято "запазена" територия се раздържавява и се пуска друга фирма - енергетика, далекосъобщения
- при обжалване на проведени процедури за обществени поръчки
При други участници в съдебния процес
- главно посредническата роля на адвокатите за "уреждането" на един или друг проблем. Проблем е и обстоятелството, че голяма част от известните адвокати са били следователи, прокурори, съдии или сравнително високопоставени служители на МВР, което подпомага и корупционнен "колегиален" принцип. Освен това много често се повтарят имена на адвокати като защитници на лица по престъпления, свързани с наркотици, взривове, кражби, грабежи, убийства. Голяма част от уличените, които са на свобода, са именно от тази категория. Проблем е и позволяването на действащи депутати да се явяват в съдебната зала като адвокати, защото е възможно да влияят дори само с присъствие.
- при вещите лица: за написването на една или друга експертиза - счетоводна, икономическа, автотехническа, медицинска. Една експертиза може да оправдае един определено виновен човек, и да вкара невинен в затвора
ЗА КАРЕ
Основни причини за лошото състояние на системата
- повсеместното триинстанционно производство, позволяващо проточването на граждански и наказателни дела с години
- усложненото законодателство и процедури, даващи възможност само на точно определен кръг от лица да са "наясно" с материята
- постоянно променящи се закони, в част от които измененията се правят, за да се отворят "вратички" към заобикалянето им, или за корупционни практики
- законово позволен субективизъм и на дознателите, и на следователите, и на прокурорите, и най-вече на съдиите
- липса дори на опити за уеднаквяване на съдебната практика
- липса на наказани магистрати и дознатели. Има само няколко случая на следователи и в голямата си част те още оспорват по съдебен ред отстраняването си. Така се подхранва усещането за безнаказаност
- подготовката на магистратите, както и липса на обучение след като дадено лице заеме поста
- продължаващо кадрово обезпечаване по неясни критерии и чрез връзки и познанства
- поведението на част от адвокатите, които чрез процедурни трикове позволяват проточването на делата
- проблемна досъдебна фаза - лошо събиране на доказателства, претрупване с дела, слаба разкриваемост
|
|
|
|
|
