|
Блок 3 и блок 4 на улица "Върбовка" се озоваха на тъмно не защото не са си плащали вкупом сметките или защото на някой енергиен чиновник така му е хрумнало. Тези граждани просто са имали редкия шанс или в случая - малшанса, да не са били никога клиенти на Столичното електроразпределение. А на частна фирма - "Балканкерамик" АД.
В този жилищен район сградите навремето са строени близо до предприятието и токът е минавал през фирмата. Отделен трафопост не е бил строен. Когато през 2000 г. НЕК се раздели на съставните си части и възникнаха местните електроразпределителни дружества, тези жилища вместо да станат клиенти на местното енерго, са станали за по-евтино клиенти на "Балканкерамик". Те са си плащали сметките на фирмата, а тя от своя страна - на енергото.
На 16 август фирмата по неясни причини иска прекратяване на тези договори. И поставя хората пред свършен факт.
Въпреки че българската енергетика трябваше още
преди 4-5 години да е уредила всички подобни казуси,
такива случаи изскачат непрекъснато. Дори сега, когато електроразпределителните предприятия (ЕРП) са спазарени от водещи европейски фирми за фантастичната по нашите представи сума от 600 млн. евро. Изглежда или инвеститорите не знаят какво купуват, или истинското положение не им е било обяснено както трябва.
В България има десетки, а може би и стотици случаи, в които фирми или частни лица плащат сметките си за ток не на лицензирано електроразпределително предприятие, а на някоя фирма, или дори на частно лице. Въпреки че енергийният закон забранява продажбата на електроенергия, ако няма сключен договор с лицензирано енергийно предприятие.
Най-чести са случаите, възникнали заради приватизационна сделка. В Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) ,например, от месеци насам лежи преписка за сградата на улица "Тинтява" 15-17, където доскоро се помещаваха офисите на фирма "Фесто". След приватизацията се оказва, че фирмата собственик на сградата се оказва собственик и на построения в нея трафопост. И предлага на наемателите в нея да сключат договори, по силата на които тя е продавач на електроенергия, а наемателите й - купувачи. Наемателите се оплакват в ДКЕР от неизгодните условия, които им се предлагат. Отговорът на ДКЕР гласи, че ако фирмата наемател сключи такъв договор, самата тя ще се окаже нарушител на закона. Но тъй като ДКЕР не прави нищо повече от това да отговори на оплакването, случаят "брадясва" без да се е появило някакво разрешение.
Междувременно в енергетиката се появиха и друг вид абсурдни ситуции. Началото на либерализирането на вътрешния пазар с електроенергия трябваше да започне от 1 юли тази година. Тогава десетина големи предприятия консуматори трябваше да могат да купуват около десетина процента от произвеждания в страната ток свободно, от която централа поискат, без да прибягват до услугите на НЕК. Издадени бяха дузина наредби и правила, правеха се дори сухи тренировки.
Но в края на август се оказва, че
няма сключен нито един такъв договор
Умишлено или не, държавата забрави, че токът не може да се транспортира току така, а само през мрежата. Преносната мрежа за високо напрежение в страната пък все още е монополното владение на НЕК и монополистът иска да му се плаща такса за преноса. У нас тя е толкова висока, че обезсмисля всякакво либерализиране. Сега тя е 12 лева за преноса на един мегават\час електроенергия, независимо от разстоянието. В повечето държави в Западна Европа тя е 4 евро, т.е. към 8 лв.
Освен това, според чиновническия замисъл, таксата не зависи от разстоянието, на което се пренася електроенергията, както е логично да се очаква. Това от своя страна породи други абсурди. Свищовският химкомбинат "Свилоза", например, си има своя ТЕЦ, която след приватизацията се оказа собственост на юридически лица, различни от собствениците на завода. "Свилоза", като голям консуматор, има право да купува тока от избрана от нея централа. Но не го купува от намиращата се на метри от оградата й ТЕЦ, защото ще плати на НЕК за преноса същите 12 лева. С които токът, колкото и да е евтин, става толкова неизгоден, че предприятието е принудено да продължи да купува електроенергията от НЕК.
Същият процес в "Стомана" пак е докаран доникъде по подобна причина. Най-изгодната си оферта пернишкото предприятие е получило от страна на ТЕЦ "Марица-Изток-2" . Но офертата продължава да служи само за сведение.
Според източници от ДКЕР таксата няма как да се премахне, донякъде по чисто политически причини. Европейските директиви не указват на никоя държава да прави разлика в цените между вътрешната такса за пренос на ток и трансграничната такса. По тази причина умните глави в нашата енергетика засега са решили да си мълчат и да използват 12-те лева, за да отбиват мераците на Румъния и други държави да пренасят през нашата територия електроенергия за Гърция и Турция.
Според експерти в това отношение всички европейски държави строго следят спазването на собствените си интереси и едва ли скоро ще се стигне до единен европейски регламент. Държавите износителки на електроенергия държат висока таксата за пренос през своите територии, за да затрудняват доколкото могат трансграничната търговия. А държавите вносители гледат всячески да я намалят. За отбелязване е обаче, че 4 евро в Западна Европа все пак е таванът на този вид плащания.
Само че на целия този объркан фон у нас от тази есен официално трябва да тръгне лицензирането на търговците на ток, предвидени в новия енергиен закон. Това ще са юридическите лица, които се явяват като нови посредници във веригата между производителите на електроенергия и крайните консуматори. Електроразпределенията ще се занимават в бъдеще само с поддържане на мрежата.
Според закона 6 месеца след неговото влизане в сила, т.е. до началото на септември, трябваше да има наредби и правила, по които да работят тези търговци. С либерализирането на всеки енергиен пазар интересът към тази дейност става огромен, защото това е последната брънка от търговската верига - тази, която прибира парите. Такива фирми биха могли да печелят страшно много и за тяхната дейност при всички случаи трябва да има ясни правила.
Това трябва да са финансово стабилни фирми, които да могат да гарантират плащанията. Тъй като ще поемат контакта с крайните клиенти, обществото не може да си позволи това да са фирми със съмнителен произход на капиталите.
Но с изтичането на сроковете нищо от тези правила не е налице. ДКЕР не е готова дори с отговора на въпроса дали тези търговци ще подлежат на някаква регулация и на каква. Което означава, че когато тази дейност започне, ще се появят същите абсурди от прехода на българската енергетика, каквито изскачат сега тук и там - нелегалните търговци с електроенергия.
