Според САЩ иракските бунтовници са екстремисти, верноподаници на Саддам, чужденци и престъпници. Но Багдад е пълен и с обикновени мъже и жени - учители, продавачи на вестници, майки - които учат новата тайна професия: въоръжената съпротива. Всички споделят едно и също убеждение: изгонването на американците е битка, която не могат нито да откажат, нито да загубят.
--------------------------
Само седмица след падането на Багдад, в средата на април 2003 г., се оформи съпротива срещу американската окупация. Зачестиха некоординираните нападения срещу американските военни. През лятото бунтовниците започнаха да използват самоделни бомби. После изработиха бомби с дистанционно и финишираха с координирани атаки с бомби, гранатомети и леки оръжия. А когато US военните и временните власти укрепиха стените на базите си, нападателите започнаха да използват коли-бомби, минохвъргчаки и ракети "земя-земя".
Вашингтон и Багдад омаловажаваха атаките, особено бомбените. Били признак за отчаянието на една умираща военна сила. Както се оказа по-късно, съпротивата в това време е развивала своите комуникационни и координационни умения и си е осигурявала източници на оръжия и финанси. "Нещо като ИРА на бързи обороти", отбеляза един колега.
Пътника е стара лисица. Петдесетина годишен,
той се е бил 20 години за палестинската съпротива.
Следвал е право и военна наука в Ливан. В Ирак били жена му и децата. Напуснал партията на Саддам БААС в края на 90-те, отвратен от корупцията. Но още вярва с плам на новобранец в основополагащите принципи на баасистите. Освен това е шиит, с което опровергава мита, че иракската съпротива е изключително сунитска.
Магнетичната му личност го направила естествен лидер в съпротивата. Макар да ръководи собствена група, той е нещо като свободен консултант. Пътника променя планове, съветва, одобрява и отменя атаки. Контактите му в Близкия Изток му позволяват да събира огромни финансови и логистични ресурси.
През август м.г., когато за първи път говорихме с Пътника, той твърдеше, че съпротивата е още млада. "Колкото повече продължава съпротивата, толкова повече ще расте чувството за патриотизъм на иракчанина", заяви той. Тогава съпротивата се ограничаваше в сунитския триъгълник - Багдад, Тикрит и Рамади. Пътника обаче бе убеден, че шиитите ще се присъединят към борбата.
Учителя не е привърженик на БААС.
40-ина годишен, той е бил учител през целия си живот. Намразил Саддам, защото позволил образователната система да деградира по време на санкциите. Въпреки това, той не позволява да се казват лоши думи за бившия диктатор.
Учителя участва в друга ислямистка групировка от съпротивата. "Те не знаят, че говоря с теб. Не търсим слава или признание. Не искаме никой да знае кои сме. Семейството ми не знае нищо за това, което правя", каза Учителя. Човекът, който никога не е бил вярващ и не знаел пътя до джамията, преживял шеметна трансформация след вечерта на 8 април м.г., когато станал свидетел как група арабски доброволци, призовани от Саддам на помощ преди войната, били изоставени от баасистите в училището, където спели, да се бият сами с американците. Битката продължила два дни.
"Какво е накарало този мъченик да дойде да се бие в Ирак?", пита ме той над гроба на един сириец, убит на 9 април. "Този сирийски герой не е спечелил дори колкото да си плати пътя от Сирия до Ирак. А казват, че са наемници. Ако бяхте свидетели на боя тук, щяхте да разберете, че тези хора не са дошли заради парите. Те дойдоха да защитят името на Аллах и арабската земя".
Всичко това подтикнало Учителя да се включи в съпротивата. Седмица след падането на Багдад намерил група съмишленици и започнал да действа като доставчик на оръжия. "Трябват ми четири очи и четири ръце, за да върша всичко", разказва той. Клетъчната структура на групата е такава, че той познава само един човек от групата си. "Търсим специални оръжия, защото операциите се умножиха. Трябват ни "Стрела" (противовъздушни ракети, които могат да се използват и срещу танкове)", каза ми той през август. Сподели и че търсят по-усъвършенствани бомбени устройства. (Съпротивата минала на самоделни бомби, защото първите атаки с гранатомети и автомати карали американците да отвръщат на огъня безразборно и имало цивилни жертви).
Първата голяма атака с кола-бомба (заредена с 500 кг експлозиви) бе дни след разговора ми с Учителя. Тя уби 22 души пред щаба на ООН в Багдад, включително посланика на организацията. Членовете на съпротивата, с които говорих, виждаха ООН като пионка на САЩ.
Различните фракции в съпротивата имат известни различия
кой представлява легитимна цел за атака. Но всички са съгласни, че американците и коалиционните им съюзници са най-горе в списъка. Следват информаторите, преводачите, полицията. Най-долу в списъка са цивилните работници и гражданите, които сътрудничат с временните власти.
Средствата идват от "иракчани, които знаем, че са богати, от източници в съседни страни и източници, свързани с Исляма", казва Учителя. "Да не мислите, че сирийското или саудитското правителство ни пращат пари?", добави той.
Последния път, когато го видях (през април), той бе весел. "Толкова съм уморен и не съм спал, че съм като брат на жена ми", пошегува се той. Той твърди, че групата му са салафисти - ислямистка група, която
се стреми да повтори живота на Мохамед.
Когато го питах за Осама бен Ладен, също салафист, той понижи гласа си и заговори с нотка на уважение: "Усещам, че те са бойци в името на Аллах. Имаме различия с тях за начина на действие. Но дълбоко в сърцето си бих искал да работя за "Ал Кайда". Той обаче чувал само слухове за дейността й в Ирак.
Учителя ми показа в колата си как крие оръжия под бутилки с алкохол. Извади две британски картечници. Карал ги на човек, който да им монтира заглушители. "С тях убиват предателите", заяви той.
Друг начин за пренасяне са сватбените церемонии. Те винаги са свързани с "празнична стрелба", а американците вече не ги закачат след поредица инциденти. Камион, пълен догоре със зеленчуци и лук, също е добро укритие за кутия-две с ръчни гранатомети. Използват се ковчезите, удобни са и традиционните дрехи на жените.
Преди да се разделим, Учителя сподели, че
командирът му е разрешил да проведе самоубийствена операция.
Надяваше се един ден да го погребат сред мъчениците в задния двор на джамията, пред която се запознахме.
Представата за мъчениците е трудна за схващане от един западняк. Прилича на амбицията на средния американец да има социален престиж, кола или къща. Мъченичеството е най-голямото постижение за мюсюлманина, сподели с мен един имам. Това за 72-те девици е лъжа, но мъченикът отваря вратите на рая за 70 свои роднини и близки приятели.
Като отстрани Саддам, коалицията създаде предпоставки за бърз разцвет на исляма. След залавянето на диктатора разнородната иракска съпротива се обедини, поне временно, под знамето на Исляма. В резултат
тя получи подкрепата на широка международна мрежа -
финансова, логистична и човешка.
През декември край р. Тигър срещнах мъж, когото ще наричам Воина. Детството му било привилегировано. Надявал се да стане преводач от английски, но завършил бизнес администрация. През войната в Залива през 1991 г. се записал в специалните части и бил обучен за градски бой. След войната участвал в самоубийствена мисия при потушаването на шиитското въстание. След успешния край на мисията 23-мата оцелели офицери не били посрещнати добре в Багдад. От БААС ги арестували. През следващите 3,5 г. Воина бил измъчван безмилостно. Счупили му една кост, извадили я през кожата и жестоко я въртели. Биели го зверски, имало и други издевателства.
След амнистията през 1994 г. той се върнал в родната си къща. Скоро след това починали майка му и баща му. Започнал да гледа на света като на джунгла. Загубил вяра във всички. Отворил малък магазин и се заклел никога да не надене военна униформа. Но когато започнала войната през февруари 2003 г., се върнал в стария си отряд. Когато войната свършила, той съблякъл униформата и тръгнал бос към дома си. След няколко дни в Адамия вече организирал своя група за съпротива.
Воина пише и чете поезия,
наясно е с новините от вестниците и телевизията. Няма кола и мобилен телефон. Отказва пари, защото това противоречи на мъченичеството, което е избрал.
Сам казва, че е ръководил и организирал операции в цялата страна. 22-годишен негов боец - сириец, разказа, че имамът в неговата джамия, който проповядвал джихад, му уредил да дойде в Ирак. Той бил обучен изцяло от иракчаните. Това трудно се вписва в американските информации, че чужди наемници подриват новата иракска демокрация.
Срещнах Воина за последно през април. Поредица събития в началото на този месец доведоха до възпламеняването на шиитския бунт, воден от Муктада ас Садр. Американците убиха през следващите дни над 600 иракчани - въоръжени бойци, но и деца и жени.
"Последните два-три месеца ми се струват като целия ми живот", разказа Воина. Той не е имал време да се обръсне. Издигнал се е в стълбицата до близък помощник в армията на Махди. Според него след американските жестокости по време на шиитското въстание, поведено от Ас Садр, повечето новобранци вече не са муджахидини, а обикновени хора.
"Щом те атакуват цивилни и ние ще го правим... Но Америка не е близо и ние не искаме да сме нечестни като тях". Затова съпротивата избрала отвличанията като отговор на убийствата на цивилни. Според Воина идеята е близките на отвлечените да оказват натиск на своите правителства да се изтеглят от Ирак. Похитените също така разчитат да търгуват похитените за пленени бунтовници.
Едно от последните неща, които ми каза Воина продължи да звъни в главата ми. "Войниците на коалицията се бият, но не знаят за какво. Ние се бием за мъченичество - нито повече, нито по-малко. Войникът ще умре и ще иде в ада или по-лошо - ще остане жив и уплашен до смърт. А ние или ще умрем и ще станем мъченици - което е победа за нас - или Аллах ще ни остави живи, за да продължаваме да се бием. Така че и при двата случая - дали в този или в другия живот - ние сме победители, а те губещи".
Редактирано от - year2004 на 10/1/2005 г/ 10:37:55