Снимки: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Всякакви парадокси има в страната, където роми с мерцедеси и сателитни чинии по покривите на порутени къщи се редят за социални помощи. Ето, например напоследък сдружението на общините би камбаната, че 4 от неговите членки, след които и Бобов дол, са пред фалит заради дългове за доставка на горива и ток. Преди година пък доклад на Програмата на ООН за развитие нареди Бобов дол на второ място след София по най-висок индекс на човешкото развитие. Тоест - оцени високо социалното, икономическото, демографското, здравното и екологичното положение в общината, най-вече заради ТЕЦ "Бобов дол" и мини "Бобов дол". Градът беше поставен и сред първенците по брутен вътрешен продукт.



Къде е истината?



Отиваме да видим на място и на пръв поглед установяваме, че ООН май са се объркали. Пътят до втория по развитие град в държавата е почти пуст, пейзажът край близкото до града село Мламолово е белязан от полуразрушени селскостопански постройки. В самия град улиците (под опеката на общината) са поразбити, на централната цари сякаш неестествено спокойствие. Хора твърде няма, тихо е. Единственото оживление е край пазара. Случили сме пазарен ден, край сергиите с дънки по 10 лв, кокошки по 5 лв. и всевъзможни джунджурии е пълно с народ. Оборот има, хвалят се мургави продавачи. Логично е - оказва се, че в Бобов дол има само един магазин за дрехи, при това детски. Бакалиите също не са много, търсенето явно предопределя предлагането на храна само в една пицария и един ресторант, ако не броим скара-бирата край пазара и по-многобройните кръчми, чиято клиентела не би се притеснила да открие муха в мастиката си, дори и рано сутрин. Миньорски град.

Над половината Бобов дол се носи примамващия клиенти глас на търговец, решил да се рекламира с помощта на високоговорител. Оживление създава и суетнята по реконструкцията на стадиона - местният "Миньор" е влязъл в Б-група - невиждан от години футболен пробив.

Гласът на търговеца обаче скоро секва - кметицата Йорданка Каленичкова разпорежда да му се състави акт за нарушение на обществения ред.



"Миньорите спят",



индиректно дава едно от обясненията за тишината тя.

И все пак богат или беден е Бобов дол? "Фалитът се поражда от дълговете - общо 3.5 млн. лв., а не от това, че общината е бедна. Беден е район, където няма промишленост и нищо не работи. При нас работят ТЕЦ-а, мината, рудниците - значи не сме бедни", смята Каленичкова.

Общо населението е 15 000, твърди кметицата. Според справочниците в Бобов дол живеят 7500 души, а цялата община е населявана от 12 200 души. 2700 работят в мината, ТЕЦ-ът осигурява работа основно на хора от Дупница.

Другото щастливо събитие, белязало нашето пристигане е пускането на тока на града. Почти 3 месеца общината е била без улично осветление, ток е нямало в кметството, детските градини, училищата. Заплатите на общинските служби се правели в аптеката - поради липсата на ток за компютрите. 260 000 лв. били дълговете на Бобов дол. "Това са стари задължения, натрупани са между мен и мен", пояснява Каленичкова, която е за трети път кмет, но не е била градоначалник през миналия мандат.

"Искам да се извиня на нашето население, че спазвайки законите и вървейки по пътя на дипломацията аз допуснах повече от 2 месеца да бъдат в тъмнина. Но те трябва да знаят, че това са стари задължения, за които не е виновен сегашният кмет. Аз не съм в състояние да изплатя тези сметки", жалва се кметицата. И пояснява - не защото градът и общината са бедни, а защото "начинът на разпределение на бюджета ни кара да сме бедни". Всички общини събират данъците си, пращат ги в министерството на финансите и оттам им дават каквото намерят за добре. "Сега аз превеждам 100 лв. в центъра, връщат ми се 20 лв. Това ни ощетява", смята Каленичкова и припомня, че преди общините са дължали само вноски на държавата.

"Благодаря на хората за търпимостта. Те работят на тъмно - на 500 метра под земята, излизат в тъмнина, умират в тъмнина. По-добре да не го живеят тоя живот", надига глас кметицата. "Като влизам в общината и ми се вие на глас. Гледаш една умряла община. На някой може да му се иска да е така", ядосва се тя.

За празника на миньора миналата неделя, за всеки случай са осигурени и два агрегата, за да не остане събитието без ток. "Дали някой си дава сметка какво значи миньор? Долу е тиха война. Като влиза той не знае дали ще излезе, при такива условия работят. И ти се гавриш с него и не можеш да му осигуриш осветление. Чудя се как ни изтърпяха. Сигурно много ни псуваха. Но хората на Бобов дол са трудолюбиви, дисциплинирани и търпеливи". Кметицата обаче набляга и на друга особеност от манталитета на хората от този край - "Ако си отворех устата по кабелната -



взривът е станал, народът тръгва на бунт".



Всъщност, тъкмо в общината се канели да започнат протестни действия, и сдружението на общините вдигнало тревога пред медиите. След което пък проблемът бързо се решил и "Електроразпределение" пуснало тока на Бобов дол. А преди това Каленичкова писала до държавни мъже и институции, до БТА, но резултат - никакъв. "Благодаря на всички, които ми съдействаха - основно на журналистите, които принудиха някои мазни чиновници да си отпушат ушите", съпоставя кметицата четвъртата с някои други власти.

И все пак - как община без ток може да е на толкова челни позиции в доклада за развитие, пък макар и правен преди тези затруднения?

"Някой успя да се погаври с нашата община и да ни пише на второ място по развитие. Как ще е вярно това? Хората не могат да влязат в улиците, защото не са благоустроени, газят в калта", ядосва се Каленичкова. Докладът на ООН е върху 36 показателя - раждаемост, благоустрояване, екология и според кметицата Бобов дол не отговаря на почти нито един от тях. Тя обаче е съгласна с част от изследването - заплатите на миньорите са добри - средно 350 лв., пенсиите - също. Раждаемостта е над 100 деца годишно, макар че смъртността е по-висока. Закриват се училища. Парадоксално ние пък видяхме доста млади хора из града.

Призовите позиции Бобов дол дължи на конспирация, вероятно пак от страна на чиновници. "При участието за еврофондове се казва, че бобовдолската община е добре, не може да събере точките, нужни за финансиране отвън. Що за гавра с населението ни е това? Ние не се класираме, оставаме за догодина. Това е направено съвсем тенденциозно", разплита заговора Каленичкова. От него печелят Благоевград, Кюстендил, Пловдив, които излиза, че са по-зле от миньорското селище. Бобов дол е кандидатствал за пътища, канализации, свлачища, но не може да събере нужните точки, уверява кметицата. Заради тази несправедливост тя ще занимае организациите, които наблюдават пътя ни към Европа, но след като приключи с текущата каша с тока и дълговете.

Излиза, че държавата не помага, дори пречи. Обаче "ръководството на общината начело с мен не е спряло нито за миг да работи по вкарването на чужди инвестиции в Бобов дол", уверява Каленичкова. И най-накрая картината се изяснява.



Мината в Бобов дол е със затихващи функции -



трябва да бъде затворена до 2006-2007 година. Може би на това се дължи странната тишина и липсата на магазини в града. "По времето на правителството на Иван Костов е подписано международно споразумение и се ликвидира въгледобивът в цялата страна. Допусната е груба грешка и тепърва ще се сърба попарата. Тази продукция има пазар", смята кметицата.

Каленичкова е борбена и отказва да назове нещата с едно от възможните им имена - "Не желая моето селище да се нарича затихващо и умиращо". Присъдата е дадена с решението да се закрият мините, но кметицата има възможност да обжалва.

Заради свиването на производството в Бобов дол вече има 1200 души безработни. "Ще бъде престъпление, ако аз проспя 4 години и не помисля за развитие на някаква друга промишленост, която да даде поминък на хората, които постепенно излизат от мината" смята Каленичкова. Резултатът дотук - ще се прави предприятие за битови отпадъци, което се очаква да осигури работа на около 1000 души. Има оферта за изграждане на фабрика за немска бира - 120 работни места. Покрай завода ще живнат и профилакториумът, ресторантът, търговията. Има обещание от бизнесмен, който иска от общината помещение за фабрика за преработка на кожи - спасен е хлябът на още 50 - 60 души. Предвижда се и шивашко предприятие за 120 жени. Хората вече поглеждат и към забравеното покрай рудниците земеделие. Има кандидати за изграждане на овощни масиви, за сушилни на плодове. Естествено, за всичко това ще помага общината с търгове.

Макар и явно да опитва да изкара общината си по-богата, отколкото е всъщност, Каленичкова поне показва, че не стои със скръстени ръце. "Аз съм си общинар и ми доставя удоволствие да помагам на хората и да решавам проблемите на селището. Трябва да направим така, че да стигнем оценката на ООН", заключава тя.